Пясъчния човек

51

Разказът на Микаел приключва и в залата се възцарява гробовна тишина. Началник Карлос Елиасон дъвче нокътя на палеца си. Накрая се изправя бавно и изрича:

— Изоставихме две деца! Те бяха изчезнали, но ние ги обявихме за мъртви и продължихме да живеем живота си!

— Всъщност бяхме напълно убедени, че са мъртви — обажда се тихо Бени Рубин.

— Само Юна искаше да продължим да ги търсим — промърморва Аня Ларшон.

— Накрая даже аз вече не вярвах, че още са живи — смотолевя Юна.

— А и нямаше нищо, което да ни насочи — изтъква Натан Полок. — Нито улики, нито свидетели…

С пребледняло като платно лице Карлос насочва треперещи пръсти към врата си и се опитва да разкопчае най-горното копче на ризата си.

— Ала те са били живи — прошепва.

— Така е — кимва Юна.

— Виждал съм какво ли не, но това… — смотолевя Карлос и продължава да дърпа яката на ризата си. — Само не мога да разбера защо! Защо изобщо, по дяволите?! Не разбирам… Просто…

— Няма нищо за разбиране — обажда се съчувствено Аня.

— Защо някой ще държи две деца заключени толкова много години? — продължава началникът и гласът му изведнъж гръмва. — Да се грижи за тяхното оцеляване, но иначе нищо друго — никакви изнудвания, никакво насилие, никакво малтретиране…

Аня се изправя и се опитва да го изведе от залата. Той се дръпва яростно, сграбчва ръката на Натан Полок и се провиква:

— Намерете момичето! Правете каквото искате, само я измъкнете оттам! Още днес!

— Не съм много сигурен дали…

— Намерете я! — прекъсва го безапелационно Карлос и едва тогава позволява на Аня да го изведе от заседателната зала.

Не след дълго тя се връща. Членовете на групата за спешни ситуации си мърморят нещо под носа и прелистват безцелно бележниците си. Бени е зяпнал невиждащо някъде пред себе си и разсеяно подритва сака за фитнес на Магдалена, оставен под масата.

— Хей, какво ви става бе, хора?! — провиква се рязко тя. — Не чухте ли какво ви каза току-що шефът?

Групата бързо постига съгласие Магдалена да сформира отряд за бързо реагиране и да събере екип криминолози. Междувременно Юна се опитва да определи периметъра на зоната за предварително претърсване южно от гара „Юг“ на Сьодертеле.

Вглежда се в принтираното копие на последната снимка на Фелисия, направена преди изчезването й. Изгубил е представа колко пъти я е гледал досега. Очите на момичето са огромни и тъмни, дългата й черна коса е преметната на едното й рамо и сплетена на хлабава плитка. В ръката си държи шапка за езда и се усмихва дяволито срещу фотоапарата.

После се втренчва в едромащабната карта на стената и казва:

— Микаел Колер-Фрост твърди, че е тръгнал оттам малко преди свечеряване. В колко часа точно сме получили обаждането на машиниста на влака?

Бени набира бързо нещо на лаптопа си и отговаря:

— В три и двайсет и две минути през нощта.

— Така. Открили са Микаел тук! — отсича Юна и очертава кръг в северния край на моста Игелста. — След като вече е бил тежко ранен и болен от легионерска болест, надали се е движел с повече от пет километра в час.

Аня грабва линийката и на карта със съответния мащаб измерва най-дългото разстояние, което момчето е можело да измине с тази скорост от юг към север, а после с помощта на компас очертава периметъра на търсения от тях район. Двайсет минути по-късно вече са идентифицирали пет строителни площадки, пасващи на описанието на Микаел.

На шестфутовия плазмен екран пред тях се очертава нещо средно между карта и сателитна снимка. Бени продължава старателно да добавя нови и нови данни в компютъра, свързан с плазмения екран. С помощта на два телефона седналата до него Аня събира допълнителна информация, а през това време Натан и Юна обсъждат параметрите на петте строителни обекта.

Пет червени кръга на електронната карта отбелязват строителните площадки в периметъра на зоната за предварително претърсване. Вижда се, че три от тях са в жилищни райони.

Застанал пред екрана, Юна проследява с очи железопътната линия. Изведнъж посочва към един от останалите два червени кръга, намиращ се в гората край Елгбергет, и отсича:

— Това е!

Бени щраква с мишката върху посочения кръг и компютърът автоматично им дава координатите. Аня веднага ги запознава с данните за този строеж — изграждане на нова база за сървъри на Фейсбук, прекратено преди около месец по екологични съображения.

— Искате ли да ви изкарам плановете на строежа? — пита накрая Аня.

— Задължително! — кимва Юна. — А ние моментално потегляме.