Разплата

10

Преди Деня на благодарността памукът беше обран за трети и последен път и Пийт остана доволен от добива. Следеше пазара и преглеждаше счетоводните книги всяка седмица, когато Бюфорд идваше в ареста. Подписваше чекове, плащаше сметки, преглеждаше банковите извлечения и направляваше продажбата на реколтата си през Мемфиската памукова борса. Нареди да отворят отново училището за чернокожи в имота му и одобри повишение на заплатите на учителите, както и поставянето на нови печки за през зимата. Бюфорд умираше от желание да купи последен модел трактор „Джон Диър“. Много от по-едрите фермери вече имаха такъв, но Пийт отказа. Може би по-късно. Очакваше го несигурно бъдеще и не искаше да харчи много пари.

Ерол Маклийш също следеше внимателно цената на памука. Джорджия произвеждаше почти толкова памук, колкото и Мисисипи, затова той познаваше бизнеса. Колкото повече се покачваше цената на борсата, толкова повече растеше и неговата обвързаност с благоденствието на Джаки Бел.

След няколкоседмично обсъждане и проучване Джон Уилбанкс и брат му Ръсел най-сетне стигнаха до заключението, че процесът срещу Пийт Банинг не бива да се провежда в Клантън. Щяха да помолят за промяна на мястото и да отидат някъде по-далече.

Отначало те бяха обнадеждени от слуховете в съда, че Майлс Труит едва не е бил изправен пред бунт от страна на голямото жури. Явно клиентът им си имаше приятели и познати, които му съчувстваха, затова гласуването на обвинението бе минало на косъм. Бяха само слухове, разбира се, и тъй като заседанията на голямото жури изобщо не се протоколираха и трябваше да бъдат поверителни, нямаше как да са сигурни какво точно се е случило. След време обаче двамата адвокати станаха скептични относно безпристрастността на бъдещото съдебно жури. Те и служителите им разговаряха с многобройни свои приятели в окръга, за да преценят каква е обществената нагласа. Посъветваха се и с други адвокати от града, и с двама пенсионирани съдии, както и с няколко бивши заместник-шерифи и шерифи. Тъй като съдебните заседатели щяха да са само бели и буквално всички щяха да твърдят, че принадлежат към някоя църква, двамата братя си поприказваха и със свои познати свещеници от всякакви вероизповедания. Съпругите им се разговориха с други съпруги от други църкви на градински събирания и в бридж клубове и почти навсякъде разговорът беше напълно възможен, без да предизвиква неловкост.

Изясни се, поне за Джон Уилбанкс, че повечето хора са настроени против клиента му. Отново и отново той, неговите служители и приятели чуваха някой да твърди нещо от рода на: „Какъвто и конфликт да е имало между двамата, можели са да го решат без кръвопролитие“. А тъй като Пийт Банинг не казваше нищо в своя защита, щеше да бъде още по-лесно да го осъдят. Щеше завинаги да си остане легендарен герой от войната, но никой нямаше право да убива без основателна причина.

Под напътствията на Джон кантората му проучи задълбочено всяка промяна на мястото на съдебен процес в американското правораздаване и той написа убедително изложение от петдесет страници в подкрепа на молбата си. Тази дейност отне много часове и накрая породи разгорещен спор между Джон и Ръсел относно възникналия проблем с техните хонорари. След ареста на Пийт Джон не искаше да повдига въпроса, но вече ставаше неизбежно.

Измъчваше ги и друг съществен въпрос — за изграждането на защитата. Пийт беше категоричен, когато Джон предложи да пледират „невменяемост“, но нямаха почти нищо, с което да излязат пред съдебните заседатели. Ясно бе, че уж напълно нормален човек, стрелял по друг три пъти от упор, едва ли е съвсем с всичкия си, но за да се изгради такава защита, адвокатите трябваше да уведомят съда с предизвестие и адвокатско досие. Джон го състави, приложи съответните прецеденти и се канеше да го внесе едновременно с молбата за преместване на съдебния процес.

Преди да го направи обаче, се нуждаеше от одобрението на клиента си. Посдърпа се с Никс Гридли, но се наложи и късно един следобед, седмица преди Коледа, Никс и Рой Лестър изведоха Пийт Банинг от ареста и подкараха към площада. Той с нищо не показа, че се радва на първата си глътка свеж въздух. Не поглеждаше празнично украсените витрини на магазините, сякаш изобщо не го интересуваше какво става в града, дори не оценяваше факта, че му е позволено да се срещне с адвоката си в неговата кантора, а не в ареста. Смъкна се надолу на задната седалка, с белезници и ниско нахлупена шапка, и забоде очи в краката си по време на краткото пътуване. Никс паркира зад сградата на Уилбанкс и никой не видя Пийт да влиза в нея с охрана. Вътре му свалиха белезниците и той пое след Джон Уилбанкс към кабинета му на горния етаж. Долу, в приемната, секретарката на Уилбанкс поднесе на Никс и Рой бисквити и кафе без захар и мляко.

Ръсел седна на единия стол, Джон — на другия, а Пийт се настани на коженото канапе зад ниската масичка. Помъчиха се да подхванат най-общ разговор, но се получи неловко. Как да говориш за времето с човек, който лежи в ареста по обвинение в убийство?

— Как е вътре? — попита Джон.

— Добре — отговори Пийт с каменно изражение. — Виждал съм и по-лошо.

— Чувам, че ти въртиш почти всичко там.

Лека усмивка и нищо повече.

— Никс ме сложи на лек режим, така че не съм постоянно в килията.

Ръсел се усмихна.

— Говори се, че благодарение на Флори арестантите и затворниците са позагладили косъма.

— Храната стана по-хубава — отговори Пийт и се пресегна да си запали цигара.

Братята се спогледаха. Ръсел също се зае да си пали цигара и остави брат си да се оправя сам с неприятната задача. Джон се прокашля и каза:

— Така… виж, Пийт, досега не сме обсъждали адвокатските хонорари. Кантората ни влага много часове работа. Процесът е след три седмици и дотогава няма да работим над почти нищо друго. Трябва да ни бъде платено, Пийт.

Пийт сви рамене и попита:

— Някога да сте ми пращали сметка, която не съм платил?

— Не, но досега не си бил обвиняван в убийство.

— За каква сума става въпрос?

— Трябват ни пет хиляди и това е минимумът.

Пийт засмука цигарата си, изпусна облак дим и погледна към тавана.

— Не ми се иска да разбера какъв е максимумът. Защо е толкова скъпо?

Ръсел реши да излезе на ринга:

— Заради часовете труд, Пийт, многото часове труд. Продаваме времето си и не печелим много. Семейството ти използва кантората ни открай време, стари приятели сме и сме на твое разположение, за да те защитаваме. Но имаме разходи за кантората и сметки, които трябва да плащаме.

Пийт изтърси пепелта от цигарата си в пепелник и отново дръпна бързо. Не беше нито ядосан, нито разстроен. Изражението му не издаваше нищо. Накрая каза:

— Добре, ще видя какво мога да направя.

Е, можеш да напишеш проклетия чек, ето какво можеш да направиш, понечи да каже Джон, но се въздържа. Поставиха проблема и Пийт нямаше да забрави. Щяха да го обсъдят отново по-нататък.

Ръсел взе някакви документи и каза:

— Подготвили сме ти нещо за четене, Пийт. Предварителни искания във връзка с процеса ти, но преди да ги подадем, трябва да ги прочетеш и да ги подпишеш.

Пийт взе документите, погледна ги и каза:

— Много неща са. Защо не ги обобщите устно? За предпочитане на разбираем език.

Джон се усмихна, кимна и започна:

— Разбира се, Пийт. Първото искане е за промяна на мястото на процеса, за преместването му другаде, възможно най-далече. Убедени сме, че обществената нагласа срещу теб е много силна и ще ни бъде трудно да намерим съдебни заседатели, които да ти симпатизират.

— Къде искате да се проведе процесът?

— Според съдебните прецеденти това зависи изцяло от съдията. Доколкото познавам Озуълт, той ще държи да запази контрол над делото, без да му се налага да пътува твърде далече. Така че, ако удовлетвори искането ни, което по принцип е слабо вероятно, сигурно ще избере място в тази съдебна област. Ние ще настояваме да е в различна, но, честно казано, всяко друго място е за предпочитане пред този град.

— Защо мислите така?

— Защото Декстър Бел беше харесван свещеник с голямо паство, а в окръга има още осем методистки църкви. Това е второто най-многобройно вероизповедание след баптистите, което представлява друг проблем. Баптистите и методистите, Пийт, често се подкрепят в трудни моменти. Политика, уиски, училищни настоятелства. Бъди сигурен, че тези два клана винаги ще бъдат съюзници.

— Знам. Но и аз съм методист.

— Така е и има хора, които те подкрепят — стари приятели и тъй нататък. В очите на повечето хора обаче ти си хладнокръвен убиец. Не съм сигурен дали го съзнаваш. Хората в окръга смятат Пийт Банинг за герой от войната, който по причини, известни единствено на самия него, е влязъл в църквата и е застрелял невъоръжен свещеник.

Ръсел подсили думите му:

— Пийт, нямаш никакъв шанс.

Пийт вдигна рамене, като че ли му беше все едно. Беше направил каквото трябва, а последиците да вървят по дяволите. Засмука продължително цигарата си, докато димът кръжеше из стаята.

— Защо мислите, че в друг окръг положението ще е различно?

— Познаваш ли свещениците в методистките църкви в окръг Полк, Тайлър или Милбърн? Не, разбира се. Тези окръзи са съседни на нашия, а не познаваме почти никой от жителите. И те няма да познават лично нито теб, нито Декстър.

— Опитваме се да избегнем личните взаимоотношения, Пийт. Сигурен съм, че много от тези хора четат вестници, но не познават нито теб, нито Декстър Бел. Без лично познанство имаме по-добър шанс да не се натъкнем на засегнати чувства и да посеем съмнение.

— Съмнение ли? Я ми обяснете за това съмнение — настоя Пийт леко изненадан.

— Ще стигнем и дотам след малко — отговори Джон. — Съгласен ли си, че се налага да помолим за смяна на мястото на процеса?

— Не. Ако ще има процес, искам да е тук.

— О, ще има, Пийт. Единственият начин да го избегнеш, е да пледираш „виновен“.

— Молиш ме да пледирам „виновен“?

— Не.

— Хубаво, защото аз не съм виновен и няма да искам преместване на процеса. Тук е домът ми открай време, домът на предците ми, и ако хората от окръг Форд искат да ме осъдят, това ще стане в отсрещната сграда.

Джон и Ръсел се спогледаха безсилно. Пийт остави документите върху масичката, без да е прочел нито дума. Запали още една цигара, нехайно преметна крак връз крак, все едно разполагаше с цялото време на света, и погледна Джон, сякаш питаше: „Е, следващата точка?“.

Джон извади своето копие от досието и го стовари шумно върху масичката.

— Цял месец прецизно проучване и писане отива по дяволите.

— Допускам, че трябва да платя за това — каза Пийт. — Ако ме бяхте попитали предварително, можех да ви спестя този труд. Нищо чудно, че хонорарите ви са толкова високи.

Джон и Ръсел вряха и кипяха от яд, а Пийт си пафкаше. След кратко мълчание той продължи:

— Вижте, момчета, нямам нищо против да плащам на адвокати, особено след като съм се забъркал в тази каша, но пет хиляди долара? Така де, обработвам почти хиляда акра земя, където осем месеца годишно къртовски се трудят трийсет полски работници, и ако ми провърви, ако времето е благоприятно, борсовата цена на памука остане висока, торовете свършат работа, памуковият хоботник не ни нападне и се съберат достатъчно берачи, тогава през три-четири години се радвам на сносна реколта и след като платя всички сметки, може и да останат двайсет хиляди. Делим ги с Флори. За мен остават десет, а вие искате половината.

— Изчисленията ти не са верни — заяви Джон без капка колебание. Семейството му отглеждаше повече памук от семейство Банинг. — Братовчед ни има много хубава реколта, ти също.

— Ако хонорарът ни е неприемлив за теб, Пийт — намеси се Ръсел, — винаги можеш да наемеш някой друг. В града работят и други адвокати. Просто правим най-доброто по силите си да те защитим.

— Стига, момчета — каза Пийт. — Винаги сте се грижили за мен и семейството ми. Не се оплаквам от сумата, която искате, но може би ще ми трябва малко време да я събера.

Джон и Ръсел подозираха, че Пийт с лекота би могъл да им напише чек, но в крайна сметка той беше фермер, а тези хора бяха доста стиснати. Адвокатите, от своя страна, му съчувстваха, защото най-вероятно повече никога нямаше да се занимава с фермата си и щеше да умре или скоро на електрическия стол, или доста по-късно в някоя ужасна затворническа болница. Бъдещето му беше от мрачно по-мрачно, затова не можеха да го винят, че се опитва да спести колкото се може повече.

На вратата почука секретарка и влезе с изискан поднос. Наля кафе в три порцеланови чаши и им предложи сметана и захар. Пийт си сложи и от двете, отпи и угаси цигарата си.

Когато секретарката излезе, Джон каза:

— Добре, продължаваме. Трябва да обсъдим още едно искане. Единствената ни възможна защита е временната невменяемост. Ако те обявят за невинен, което е слабо вероятно, то ще е, защото сме успели да убедим съдебните заседатели, че си си загубил разума, когато си дръпнал спусъка.

— Вече ви казах, че не искам това.

— И аз те чух, Пийт, но не става дума какво искаш. По-скоро с какво разполагаме за процеса. А невменяемостта е единственото, което имаме. И точка. Без нея можем само да седим в съдебната зала и да слушаме като зрители, докато прокурорът те окачва на бесилото. Това ли искаш?

Пийт равнодушно сви рамене и каза:

— Направете каквото трябва, но няма да се преструвам на луд.

— Намерихме психиатър в Мемфис, който е съгласен да те прегледа и да свидетелства в твоя полза на процеса. Известен човек е и върши работа в тези случаи.

— Е, трябва да е пълна откачалка, след като ще твърди, че аз съм луд — усмихна се Пийт, като че ли беше смешно.

Джон отпи от кафето си, а Ръсел запали нова цигара. Във въздуха витаеше не само цигарен дим, но и напрежение. Адвокатите правеха най-доброто за клиента си, но той явно не си даваше сметка нито за тяхната работа, нито за собственото си затруднено положение.

Джон се прокашля отново и се размърда.

— И така, да обобщим, Пийт: нямаме защита, нямаме оправдание, нямаме обяснение за случилото се, нямаме и шанс да преместим процеса в не толкова враждебна среда. Това устройва ли те?

Пийт вдигна рамене и не каза нищо.

Джон започна да притиска челото си, сякаш изпитваше болка. Мина цяла минута в пълна тишина. Накрая Ръсел каза:

— Има и още нещо, за което би трябвало да си осведомен, Пийт. Проучихме малко Декстър Бел и се натъкнахме на нещо интересно в миналото му. Преди осем години, докато бил пастор в църквата на малък град в Луизиана, възникнал проблем. В църквата работела млада секретарка, двайсетгодишна, току-що омъжена, но явно между нея и пастора имало някакви отношения. Носят се доста слухове, но няма много факти. Скоро Бел получил ново назначение. Секретарката и съпругът й се преместили в Тексас.

— Не сме ровили надълбоко и може да се окаже невъзможно да докажем нещо полезно — додаде Джон. — Изглежда обаче, че случаят се пази в тайна.

— Може ли това да излезе наяве в съда тук? — попита Пийт.

— Не и ако не намерим доказателства. Искаш ли да продължим да търсим?

— Не, не и заради мен. Не бива да се споменава на процеса.

— Може ли да попитам защо, Пийт? — попита намръщено Джон. — Не ни даваш нищо, с което да работим.

Ръсел отново завъртя очи и като че ли се канеше да излезе от стаята.

— Казах „не“ — отсече Пийт. — И повече не повдигайте въпроса.

Доказателство, че Декстър Бел е бил донжуан, най-вероятно нямаше да бъде допуснато в съда, но със сигурност щеше да помогне да бъде обяснен мотивът за убийството му. Ако очите му са шарели и ако това е привлякло вниманието на Лайза Банинг, докато е скърбяла за съпруга си, голямата загадка щеше да бъде разбулена. Само че Пийт явно не проявяваше интерес към нейното разбулване. Щеше да отнесе тайните си в гроба.

— Е, Пийт, процесът ще бъде много кратък — каза Джон. — Нямаме защита, нямаме свидетели, които да призовем, нямаме какво да твърдим пред съдебните заседатели. Би трябвало всичко да приключи за един ден.

— Ако изобщо продължи дори толкова — додаде Ръсел.

— Така да бъде — рече Пийт.