Разплата

5

В четири през нощта Флори най-сетне престана да се мъчи да заспи и отиде в кухнята да си направи кафе. Мариета, която живееше на приземния етаж, я чу и скоро се появи по нощница. Флори й каза, че не може да заспи, но не се нуждае от нищо, и я прати да си легне. След две чаши чай със захар и още сълзи Флори прехапа устна и реши, че страховитият кошмар трябва да вдъхнови творчески порив у нея. Около час се опитва да съчини стихотворение, но на зазоряване го заряза. Насочи се към документалния жанр и захвана дневник, посветен на трагедията в реално време. Пропусна ваната и закуската и в седем сутринта беше в Клантън, в дома на Милдред Хайландър, вдовица, която живееше сама и която според Флори беше единственият човек в града, който разбираше поезията й. На чаша топъл чай и сиренки двете обсъдиха кошмара.

Милдред взе сутрешните вестници на Тюпълоу и Мемфис и очакванията им за най-лошото не останаха излъгани. Уводната статия на вестника на Тюпълоу беше озаглавена „Герой от войната арестуван за убийство“. Мемфиският вестник, очевидно по-слабо заинтересуван от случващото се в щата Мисисипи, бе публикувал историята в раздела за криминални новини под заглавие „Виден проповедник застрелян в църква“. Фактите в двете статии се различаваха малко. Нямаше нито дума от адвоката на заподозрения или от властите. Съобщаваше се, че жителите на Клантън са в шок.

Местният вестник „Форд Каунти Таймс“ беше седмичник, който се появяваше по будките в сряда сутрин, поради което изпусна сензацията от същия ден и трябваше да чака до следващата седмица. Фотографът му обаче беше успял да снима Пийт Банинг на влизане в ареста и снимката беше използвана в ежедневниците на Мемфис и Тюпълоу. Пийт и трима от добрите стари момчета с различни униформи и шапки, които го отвеждаха в ареста напълно равнодушен.

Тъй като, изглежда, цял Клантън бе загубил ума и дума, репортерите се занимаваха с колоритната история на Пийт като герой от войната. Двата вестника черпеха обилно от архивите си и описваха подробно неговата кариера и подвизите му като легендарен боец в Южния Тихи океан. И двата използваха по-малки снимки на Пийт от завръщането му в Клантън предишната година. Ежедневникът на Тюпълоу дори бе публикувал снимка на Пийт и Лайза от церемонията на градския площад.

Вик Диксън живееше срещу Милдред и беше един от малцината в Клантън, абонирани за сутрешния вестник на Джаксън — най-големия в щата, но с малобройни читатели в северните окръзи. След като го прочете с кафето си, той пресече улицата и го даде на Милдред, която беше помолила да й го заеме. В дневната й Вик си поговори с Флори и поднесе съболезнованията си, или по-скоро, съчувствието си, или каквото там се очакваше да изрази пред сестрата на човек, обвинен в убийство и най-вероятно виновен. Милдред го напъди, но едва след като измъкна от него обещание да й носи джаксънския ежедневник.

Флори искаше материали за досието си или за албума си с изрезки, или за документалния разказ за този кошмар. Държеше да запише и да съхрани всичко. Не беше много сигурна с каква цел, но се очертаваше дълга, тъжна и наистина уникална история и тя нямаше никакво намерение да я пропусне. Искаше да е в състояние да отговори на колкото се може повече въпроси на Джоуел и Стела, когато най-сетне се приберат.

Остана разочарована обаче, когато осъзна, че във вестника на Джаксън, който се намираше по-далече от Клантън, отколкото Тюпълоу или Мемфис, имаше още по-малко подробности и по-малко снимки. Под скучното заглавие „Известен фермер арестуван в Клантън“. Въпреки това Флори изряза талон за абонамент и смяташе да го изпрати заедно с чек.

Обади се на Джоуел и Стела от телефона на Милдред и се опита да ги увери, че положението у дома не е толкова катастрофално, както може би им изглежда. Провали се с гръм и трясък и когато накрая затвори, и племенникът, и племенницата й плачеха. Баща им беше в ареста, при това обвинен в жестоко убийство, и те искаха да си дойдат у дома.

В девет часа Флори се мобилизира и отиде до ареста със своя седемгодишен линкълн. Километражът показваше по-малко от трийсет хиляди километра и колата рядко беше напускала окръга, най-вече защото собственичката й нямаше шофьорска книжка. Флори два пъти се беше проваляла на изпита, няколко пъти я бяха спирали полицаи, но без санкции, и тя продължаваше да шофира, след като с Никс Гридли си бяха стиснали ръцете и се бяха договорили да кара само до града и обратно и никога нощем.

Флори влезе в стаята на шерифа, поздрави Никс и Ред и ги осведоми, че идва да се види с брат си. В тежката си сламена чанта носеше три романа от Уилям Фокнър, килограм кафе „Стандард“, поръчано по пощата от дистрибутора в Балтимор, чаша за кафе, десет пакета цигари, кибрит, четка за зъби и паста, два сапуна, две шишенца аспирин, две шишенца обезболяващи и кутия шоколадови бонбони. Все неща, които брат й беше поискал.

След кратък неловък разговор Никс я попита какво има в чантата. Без да я отваря, тя обясни, че носи няколко безобидни неща, за които Пийт я е помолил.

Шерифът си отбеляза наум да си запише тази информация и да я предаде на прокурора. Банинг беше планирал престъплението си толкова старателно, че беше изготвил списък на нещата, които сестра му да донесе в ареста. Недвусмислено доказателство за предумишлено убийство. Неволна, но вероятно сериозна грешка на Флори.

— Кога е поискал тези неща? — попита нехайно Никс.

В желанието си да съдейства Флори отговори:

— О, оставил е бележка на Нинева, която й поръчал да ми донесе, след като го арестуват.

— Разбирам — рече Никс. — Я ми кажи, Флори, ти доколко беше запозната с плановете му?

— Нищо не знаех. Кълна се. Абсолютно нищо. Шокирана съм също като вас, дори повече, защото той ми е брат и не съм допускала, че ще направи подобно нещо.

Никс стрелна Ред с невярващ поглед. Съмняваше се, че тя не е знаела нищо предварително. Съмняваше се, че им казва всичко. Начинът, по който той погледна Ред, разтревожи Флори, която внезапно осъзна, че не бива да говори.

— Може ли да видя брат си? — примоли се тя.

— Разбира се — отговори Никс. Отново погледна Ред и нареди: — Върви да доведеш арестанта.

След като Ред излезе, Никс взе чантата и разгледа съдържанието й, с което подразни Флори, и тя каза:

— Какво търсиш, Никс? Оръжие и ножове ли?

— Какво ще го прави това кафе? — попита Никс.

— Ще го пие.

— Тук имаме кафе, Флори.

— Не се съмнявам, но Пийт е много взискателен към кафето си. Заради войната, когато не е вкусвал нито капка. Непременно трябва да бъде „Стандард“ от Ню Орлиънс. Най-малко това можеш да направиш.

— Ако даваме на него „Стандард“, ще трябва да даваме и на другите арестанти, поне на белите. Тук няма привилегии, Флори, разбираш ли? Хората и бездруго вече подозират, че Пийт получава специално отношение.

— Давайте им. Ще донеса колкото е нужно.

Никс вдигна чашата. Беше керамична, кремава със светлокафеникави петна, очевидно използвана. Преди той да смогне да каже нещо, Флори обясни:

— Това е любимата му чаша. Дали му я във военната болница, докато се възстановявал след операциите. Никс, нали не би отказал на един герой от войната простата услуга да пие кафе от любимата си чаша?

— Май не бих — промърмори Никс и започна да прибира нещата в чантата.

— Той не е обикновен арестант, Никс, не го забравяй. Заключили сте го там отзад, един бог знае с кого, сигурно с шайка крадци и контрабандисти, но не забравяй, че той е Пийт Банинг.

— Под ключ е, защото е убил свещеник, Флори. В момента е единственият убиец там. И няма да получи специално отношение.

Вратата се отвори и в стаята влезе Пийт, следван от Ред. Погледна сестра си с каменно изражение и изгледа шерифа отвисоко.

— Сигурно пак искаш да използваш моя офис — каза Никс.

— Благодаря ти, много любезно от твоя страна — отговори Пийт.

Никс неохотно се изправи и излезе заедно с Ред. Кобурът му с пистолета висеше на закачалка в ъгъла пред очите на всички.

Пийт седна и погледна сестра си, чиито първи думи бяха:

— Идиот такъв. Защо си толкова глупав, себичен, недалновиден и пълен кретен? Как можа да го причиниш на семейството си? Остави ме мен, остави фермата и хората, които зависят от теб. Остави приятелите. Но как можа да го причиниш на децата си, за бога? Те са съсипани, Пийт, ужасно са уплашени и не са на себе си. Как можа?

— Нямах избор.

— Нима? Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш, Пийт?

— Не, няма да ти обяснявам. И говори по-тихо. Не си въобразявай, че не ни слушат.

— Не ме интересува дали ни слушат.

Очите му се изцъклиха, когато изпъна пръст към нея.

— Овладей се, Флори. Не съм в настроение за театралните ти изпълнения и не желая да бъда оскърбяван. Постъпката ми си има причина и ти може би някой ден ще я разбереш. Засега обаче нямам какво да кажа по въпроса и тъй като ти не го проумяваш, най-добре си мери приказките.

Очите й тутакси се насълзиха и устните й потръпнаха. Тя наведе брадичка и промърмори:

— Дори с мен ли не можеш да говориш?

— С никого, дори с теб.

Флори се вторачи в пода, обмисляйки думите му. Предишния ден си бяха направили обичайната приятна закуска в сряда и нищо не подсказваше какво предстои. Пийт отдавна беше такъв: сдържан, резервиран, нерядко отнесен в свой свят. После тя погледна към него и каза:

— Ще те попитам защо.

— А аз нямам какво да ти кажа.

— Какво е направил Декстър Бел, за да заслужи това?

— Нямам какво да кажа.

— Лайза замесена ли е?

Пийт се поколеба за секунда и Флори разбра, че е докоснала болезнено място.

— Нямам какво да кажа — отговори той и прекалено старателно се зае да си вади цигара от пакета; тупна я по ръчния си часовник, както правеше винаги, и я запали с клечка кибрит.

— Изпитваш ли угризения или състрадание към семейството му? — попита тя.

— Старая се да не мисля за тях. Да, съжалявам, че се стигна до там, но не съм го искал. И те като всички нас, останалите, ще се примирят със случилото се.

— Просто така? Той е мъртъв, лоша работа. Ами приемете го, защото животът продължава. Ще ми се веднага да видя как представяш тази теория пред трите му дечица.

— Свободна си да си тръгнеш.

Тя не помръдна, само леко попи бузите си с кърпичка. Пийт издуха малко дим, който увисна над главите им. Чуваха гласове някъде отдалече, шерифът и заместниците му се смееха, докато си вършеха работата.

Накрая Флори попита:

— Какви са условията там отзад?

— Арест е. Виждал съм и по-лошо.

— Хранят ли те добре?

— Бива. Виждал съм и по-лошо.

— Джоуел и Стела искат да си дойдат. Ужасени са, Пийт, сковани са от страх и са много объркани.

— Ясно дадох да се разбере, че не трябва да си идват, докато не кажа. Точка. Напомни им го, моля те. Аз знам как е най-добре.

— Съмнявам се. Най-добре е баща им да си бъде у дома, да си върши работата и да се опита да запази разпокъсаното си семейство, а не да кисне в ареста, обвинен в безумно убийство.

Той подмина думите й без коментар и каза:

— Тревожа се за тях, но те са силни и умни, ще оцелеят.

— Не съм сигурна. Лесно ти е да допуснеш, че са силни като теб, като се има предвид през какво си преминал, но може и да не се окаже така, Пийт. Не можеш да очакваш на децата ти да им се размине без белези.

— Не ми чети конско. Добре дошла си да ме посещаваш и аз го оценявам, но не и ако при всяко идване ми държиш проповеди. Дай да я караме по-леко, Флори. Дните ми са преброени. Не влошавай нещата допълнително.