Разплата

20

Затворникът отправи една-единствена молба. Искаше да отиде пеша от ареста до съда, кратко разстояние от две пресечки, но за него — дълъг път към гроба. За Пийт беше важно да крачи с вдигната глава, без белезници, както храбро се беше изправял пред смъртта толкова много пъти и я беше избягвал. Искаше да покаже смелост, разбираема за малцина. Щеше да умре гордо, без угризения и без съжаления.

В осем часа той излезе от ареста с бяла риза и бежов панталон. Ръкавите му бяха навити, защото беше горещо, влажно и задушно. Съпровождан от Рой Лестър от едната му страна и Ред Арнет от другата, Пийт закрачи след Никс Гридли през тълпата, която се раздели, за да му направи път. Чуваше се само щракането на фотоапаратите. Нямаше банални въпроси от репортерите, нито насърчителни или осъдителни възгласи. На Уесли Авеню групичката зави, насочи се към площада и закрачи по средата на улицата, а любопитните изостанаха. Когато наближиха, войниците, дошли от близо и далече, застанаха мирно и козируваха. Пийт ги видя, видимо се изненада за секунда-две, после им кимна. Крачеше бавно, без да бърза, но с непоклатима решимост.

Тълпата на площада притихна, когато затворникът и охраната му се зададоха. Никс изръмжа на няколко души да се отдръпнат и всички се подчиниха. Той зави по Мадисън Стрийт пред чайната и малкото шествие го последва бавно.

Пред тях се извиси съдът, целият осветен в очакване на появата им. Беше най-важната сграда в окръга, мястото, където се въздаваше справедливост, защитаваха се права, мирно и честно се разрешаваха спорове. Пийт също беше участвал в съдебно жури като млад и преживяването го бе впечатлило дълбоко. Той и останалите заседатели бяха спазили закона и бяха определили справедлива присъда. Бяха раздали правосъдие, а сега правосъдието очакваше него.

Допълнително ангажираните полицаи бяха отцепили тротоара пред съда. По него минаваха електрическите кабели. Генераторът в сребристата камионетка бръмчеше, докато минаваха покрай нея, но Пийт сякаш не я забеляза. Пристъпваше след Никс и прескочи кабелите, които завиваха към сградата. Огромното множество го учуди, особено многобройните ветерани, но той продължи да гледа право напред, за да не срещне погледа на някой познат.

Бавно стигнаха до съда и влязоха. Сградата беше празна, охраната беше прогонила любопитните и беше заключила всички врати. Никс нямаше да допусне зрелище и се закле, че ще арестува всеки, вмъкнал се вътре без разрешение. Качиха се по главното стълбище и спряха пред залата. Охраната им отвори и те влязоха. Кабелите минаваха по пътеката и водеха към стола.

Олд Спарки стърчеше зловещо до ложата на съдебните заседатели, срещу празните пейки за зрителите. Зрители обаче нямаше, само няколко свидетели. Пийт не беше одобрил нито един от тях. Нямаше човек от семейството на Декстър Бел. Никс беше забранил достъпа на всички фотографи за огромно изумление на Джими Томпсън, който чакаше нетърпеливо до командното табло на любимия си стол. Масите бяха разместени и до съдийското място беше оформена редица столове за свидетелите. Прокурорът Майлс Труит седеше до съдия Рейф Озуълт. До него беше губернатор Райт, който досега не беше присъствал на екзекуция и реши да остане в града за тази. Смяташе, че е негов дълг да види с очите си изпълнение на смъртното наказание, подкрепяно толкова силно от населението на щата. До губернатора седяха четирима репортери, избрани лично от Никс Гридли, един от които беше Харди Капли от „Мемфис Прес-Симитър“.

Джон Уилбанкс не присъстваше, защото не искаше. Пийт го беше одобрил за свидетел, но Джон не пожела да дойде. Делото беше приключило и той се надяваше, че цялата бъркотия, свързана с Банинг, е вече зад гърба му. Хранеше съмнения обаче и силно подозираше, че убийството ще има още правни последици. В момента двамата с Ръсел седяха на балкона на кантората си, наблюдаваха тълпата и сградата на съда и пиеха бърбън.

Накараха Пийт да седне на един стол до Олд Спарки. Джими Томпсън каза:

— Господин Банинг, никак не харесвам тази част от работата си.

— Защо просто не млъкнеш и не направиш каквото трябва? — изсъска Никс. Беше му дошло до гуша от Джими и неговите номера.

Никой не каза нищо друго, докато Джими подстригваше ниско косата на осъдения с военна машинка. Тъмнокестенявите прошарени кичури на Пийт се сипеха по ризата и ръцете му, а Джими сръчно ги изтупваше на пода. Нави левия му крачол и избръсна прасеца му. Единственият звук в залата беше бръмченето на машинката. Всички присъстващи наблюдаваха екзекуция за пръв път и не бяха запознати с процедурата. Джими обаче беше професионалист и ефикасно се справяше със задълженията си. Когато изключи машинката, той кимна към Олд Спарки и каза:

— Седнете, моля.

Пийт направи две крачки и се отпусна на недодялания дървен трон. Джими върза китките му с тежки кожени ремъци, после направи същото и с глезените. Взе две мокри гъби от една кофа и ги притисна към прасците му, после ги пристегна с широка каишка с електрод. Гъбите бяха необходими за бързото протичане на тока.

Пийт затвори очи и дишането му се учести.

Джими постави четири мокри гъби върху главата на Пийт. По лицето му потече вода и Джими му се извини. Пийт не отговори. Екзекуторът взе метално приспособление, подобно на футболна каска, и когато го намести на главата му, Пийт се намръщи — единствената му отрицателна реакция досега. След като гъбите бяха по местата си, Джими пристегна каската. Закрепи жиците, провери ремъците и като че ли му отдели твърде много време. Но нито Никс, нито останалите бяха наясно с процедурата, затова чакаха и гледаха мълчаливо. Въздухът във влажната съдебна зала стана още по-лепкав и всички плувнаха в пот. Заради горещината бяха открехнали четири от високите прозорци от двете страни, но, за жалост, някой беше забравил да ги затвори.

Джими чувстваше напрежението на своята отговорна работа. Повечето от осъдените бяха бедни чернокожи престъпници и никой не даваше пет пари, ако екзекуциите им не минеха съвсем безпроблемно. Но екзекуцията на известен бял човек беше нещо нечувано и Джими бе твърдо решен умъртвяването да протече гладко и да не предизвика никакви критики.

Взе черна кърпа и попита Пийт:

— Искате ли превръзка на очите?

— Не.

— Добре.

Джими погледна към съдия Озуълт, който се изправи и пристъпи към осъдения. Вдигна лист хартия, прокашля се напрегнато и каза:

— Господин Банинг, по закон съм длъжен да прочета смъртната ви присъда. „Съгласно решението на Двайсет и втори областен съд в щата Мисисипи след осъждането на Пийт Банинг на смърт на електрическия стол за предумишлено убийство и след потвърждаването на присъдата от Върховния съд на щата, аз, съдия Рейф Озуълт, нареждам незабавната му екзекуция.“ Бог да се смили над душата ви.

Листът трепереше, докато съдията четеше, без да поглежда Пийт. После побърза да седне.

Трима чернокожи наблюдаваха стъписано случващото се от тъмния балкон. Ърни Даудъл, който работеше в сутерена, чистачът на съда Пенрод и Хоп Пърдю, църковният чистач, лежаха по корем и надничаха през парапета. Бяха притаили дъх, защото, ако Никс ги видеше, незабавно щеше да ги хвърли в ареста за години.

Джими кимна на Никс Гридли, който се приближи до стола и попита:

— Пийт, искаш ли да кажеш нещо?

— Не.

Никс отстъпи назад и застана до свидетелите заедно с Рой Лестър и Ред Арнет. Зад тях застана окръжният патолог. Джими Томпсън пристъпи към командното си табло, огледа го и попита Никс:

— Има ли причина тази екзекуция да не бъде проведена?

Шерифът поклати глава и отговори:

— Няма.

Джими завъртя някакъв ключ. Генераторът в сребристата камионетка забръмча по-силно, когато бензиновият му двигател увеличи мощността на тока. Хората в непосредствена близост разбраха какво се случва и се отдръпнаха. Електричеството потече по кабелите и за броени секунди стигна до Олд Спарки. От таблото стърчеше десетсантиметров прекъсвач с червено пластмасово покритие. Джими го хвана и рязко го натисна. Токът с напрежение две хиляди волта удари Пийт, всеки мускул в тялото му се сви, а после се изопна и той разкъса ремъците. Нададе мощен вик при невъобразимата болка и свидетелите се стреснаха. Викът продължи няколко секунди, докато тялото на Пийт се мяташе неистово, и излетя от съдебната зала през открехнатите прозорци, отеквайки в нощта.

По-късно хората, които бяха стояли най-близо до сребристата камионетка и генератора, от южната страна на съда, твърдяха, че не са чули вика, но онези от запад и изток, и най-вече зад сградата, го бяха чули и никога нямаше да го забравят. На Джон Уилбанкс му прозвуча като гръм и той възкликна: „О, боже!“. Изправи се, пристъпи крачка напред и се взря в уплашените лица на хората край съда.

Викът продължи няколко секунди, но за мнозина щеше да звучи вечно.

Първият токов удар трябваше да спре сърцето и Пийт да изпадне в безсъзнание, но никой не знаеше дали е станало така. Мощни конвулсии разтърсваха тялото му десет секунди, макар да бе невъзможно времето да се измери точно. Когато Джими дръпна прекъсвача и спря тока, главата на Пийт клюмна надясно и той застина неподвижно. После потръпна. Джими изчака трийсет секунди както винаги и за втори път пусна тока. Пийт се разтресе, но тялото му оказваше все по-слаба съпротива и явно се предаваше. По време на втория токов удар температурата в тялото му надхвърли деветдесет градуса и органите му започнаха да се топят. Кръв рукна от очните му ябълки.

Джими прекъсна тока и нареди на патолога да провери дали Пийт е мъртъв. Патологът не помръдна, просто стоеше със зяпнала уста и се взираше в отблъскващото лице на Пийт Банинг. Никс най-сетне успя да откъсне очи от него и усети, че му се гади. Майлс Труит, който шест месеца по-рано бе стоял точно където в момента се намираше електрическият стол и беше увещавал съдебните заседатели за смъртна присъда, вече бе присъствал на първата екзекуция в живота си и никога нямаше да бъде същият човек. Губернаторът също. По политически причини щеше да продължи да подкрепя смъртното наказание, но тайно щеше да копнее за неговото премахване, поне за белите обвиняеми.

На балкона Хоп Пърдю затвори очи и захлипа тихо. Като главен свидетел той беше дал показания срещу господин Банинг и сега се чувстваше виновен.

След първоначалния шок репортерите се опомниха и неистово започнаха да дращят в бележниците си.

— Моля ви, господине, ако обичате — настоя Джими Томпсън с раздразнение и даде знак на патолога, който най-сетне успя да се размърда.

Стиснал стетоскопа, който беше взел назаем от един лекар, чудесен професионалист, категорично отказал да припари до екзекуцията, патологът пристъпи към тялото и преслуша сърцето на Пийт. От очите му се стичаше кръв и други течности и бялата му памучна риза бързо променяше цвета си. Патологът не беше сигурен дали е чул нещо, но в този миг искаше Пийт да е мъртъв. Беше видял предостатъчно. Дори ако Пийт не беше мъртъв, много скоро щеше да бъде. Затова той се отдръпна и каза:

— Сърцето не бие. Този човек е мъртъв.

Джими въздъхна с облекчение, че екзекуцията е преминала толкова гладко. С изключение на сърцераздирателния вик, разтърсил прозорците, и може би разтопените очни ябълки не се случи нищо, което да не е виждал и друг път. Екзекуцията на Пийт му беше трийсет и осмата, но просто нямаше две еднакви. Джими мислеше, че е виждал всичко, ала все се появяваше нещо ново. Общо взето, това беше една хубава вечер за щата. Той бързо махна приспособлението от главата на Пийт и покри лицето му, за да не се вижда кръвта. Започна да откача кабелите и да маха ремъците. Докато си вършеше работата, Майлс Труит се извини и излезе, губернаторът също. Репортерите обаче останаха приковани на местата си и се стараеха да запишат всяка подробност.

Никс дръпна Рой Лестър настрани и му каза:

— Ще откарам тялото до погребалната агенция. Обещах на Флори да й съобщим, когато всичко приключи. Тя си е у дома с децата, искам да отидеш там и да им предадеш новината.

Очите на Рой бяха влажни и той беше видимо разтърсен. Успя да каже само:

— Слушам, шефе.

Повече от сто години Банинг погребваха близките си в семейно гробище на склона, недалече от розовата къща. Скромните надгробни плочи бяха подредени в прави редици под клоните на стар чинар — величествено дърво, което бе тук, откакто съществуваше и родът. Много преди раждането на Пийт гробището бе наречено Стария чинар и се споменаваше така в семейните разговори. Покойният роднина никога не беше мъртъв. Той просто беше отишъл при Стария чинар.

Точно в осем сутринта в петък, 11 юли, в гробището се събра неголяма група хора, пред чиито погледи простият дървен ковчег беше спуснат на въжета в гроба. Четирима от полските работници на Банинг го бяха изкопали предишния ден.

Надгробната плоча вече беше поставена и надписана: „Питър Джошуа Банинг III, роден на 2 май 1903 г., починал на 10 юли 1947 г.“ Най-отдолу пишеше: „Предан воин Божи“.

Край гроба стояха петнайсет бели мъже и жени, облечени като за неделна служба. Присъстваха само поканени, а списъкът беше изготвен от Пийт и придружен с подробни указания кога да започне погребението, кои откъси от Библията да се прочетат и как да се изработи ковчегът. Сред присъстващите бяха Никс Гридли, Джон Уилбанкс и съпругата му, неколцина приятели и, разбира се, Флори, Стела и Джоуел. Зад тях стояха Нинева, Еймъс и Мариета. Малко по-назад се бяха скупчили около четиридесет негри на различна възраст, до един работници на семейство Банинг, облечени с най-хубавите дрехи, които имаха. Отначало белите се опитаха да не дават воля на чувствата си и да проявят стоицизъм, но не и чернокожите. Те се разплакаха още щом видяха да свалят ковчега от катафалката. Господин Пийт беше техният шеф, свестен и почтен човек, и те не можеха да повярват, че вече го няма.

През четиридесетте години в селските райони на Мисисипи съдбата на едно чернокожо семейство зависеше от добрината или злината на белия собственик на земята, а семейство Банинг открай време се държаха почтено и справедливо. Негрите не проумяваха логиката на законите на белите. Защо им беше да убиват един от своите? Беше толкова безсмислено.

Нинева, която беше помагала на лекаря да изроди Пийт четиридесет и четири години по-рано, беше съкрушена и едва се държеше на краката си. Еймъс я притискаше в обятията си и я утешаваше.

Свещеникът беше млад презвитерианец от Тюпълоу. Беше приятел на приятел, без почти никакви познанства в окръг Форд. Никога нямаше да разберат как го беше намерил Пийт. Свещеникът откри ритуала с красноречива молитва. Когато приключи, Стела отново беше обляна в сълзи. Стоеше между леля си и брат си, които бяха обгърнали раменете й, за да я подкрепят. След молитвата свещеникът зачете псалм 23, после поговори накратко за живота на Пийт Банинг. Не се спря подробно на войната, само спомена за отличията на Пийт. Не каза нищо за убийството и присъдата, но говори десет минути за милосърдието, прошката, справедливостта и още няколко понятия, които не успя да свърже с наличните факти. Когато приключи, каза още една молитва. Мариета застана до надгробната плоча и изпя без съпровод първите два куплета на „Изумителна благодат“. Имаше красив глас и често припяваше на оперите, които звучаха от грамофона в розовата къща.

Когато свещеникът оповести края на службата, опечалените бавно се отдръпнаха, за да могат копачите да заринат гроба. Тримата Банинг нямаха никакво желание да гледат. Размениха няколко думи с част от приятелите и се запътиха към колата.

Никс Гридли спря Джоуел и му обясни, че много от войниците още са в града и биха желали да изразят почитта си на гроба. Джоуел обсъди въпроса с Флори и двамата бяха единодушни, че Пийт би одобрил.

Час по-късно ветераните започнаха да пристигат и се стичаха цял ден. Идваха един по един, самотни фигури с много спомени. Пристигаха и на малки групи, разговаряйки приглушено помежду си. Пристъпваха тихо, тържествено, гордо. Докосваха надгробния камък, взираха се в купчината прясна пръст и изричаха молитви или каквото си бяха наумили да кажат, после си тръгваха, дълбоко опечалени от смъртта на един човек, когото малцина от тях познаваха лично.