Разплата

19

В четвъртък, 10 юли, датата върху втората заповед за изпълнение на смъртната присъда, подписана от съдия Рейф Озуълт, Пийт Банинг се събуди призори и запали цигара. Рой Лестър му донесе чаша кафе и го попита дали иска закуска. Не искаше. Рой го попита дали се е наспал и Пийт кимна. За момента нямало нищо, което Рой можел да направи за него, но въпреки това му благодарял. Лион Коливър се провикна от отсрещната килия и предложи последна игра на крибидж. Идеята допадна на Пийт и двамата подредиха дъската си в коридора. Пийт напомни на Лион, че му дължи два долара и трийсет и пет цента, а Лион напомни на Пийт, че не му е плащал за незаконния алкохол, който са изпили заедно през последните девет месеца. Засмяха се, стиснаха си ръцете и се увериха взаимно, че сметките им са чисти.

— Не мога да повярвам, че това наистина ще се случи, Пийт — каза Лион, докато размесваше картите.

— Законът си е закон. Понякога работи в твоя полза, друг път — не.

— Просто не ми се струва справедливо.

— Кой казва, че животът е справедлив?

След като изиграха няколко ръце, Лион извади манерката и каза:

— Ти може и да нямаш нужда от това, но аз имам.

— Ще се въздържа — отговори Пийт.

Вратата се отвори и към тях се приближи Никс Гридли. Изглеждаше напрегнат и изморен.

— Мога ли да направя нещо за теб, Пийт?

— Нищо не ми хрумва.

— Добре. По някое време трябва да те запозная с графика, просто за да сме наясно какво ни очаква.

— По-късно, Никс, ако нямаш нищо против. В момента съм зает.

— Разбирам. Виж, пред ареста се навъртат репортери, питат искаш ли да направиш изявление?

— Че защо да говоря с тях сега?

— Така и допусках. И Джон Уилбанкс се обади. Иска да дойде.

— Омръзна ми от него. Нямам какво повече да му кажа. Предай му, че съм зает.

Никс завъртя безпомощно очи, обърна се и излезе.

Ветераните започнаха да се стичат към обед. Идваха от съседните окръзи след кратко пътуване от два-три часа. Идваха и от други щати, след като бяха шофирали цяла нощ. Идваха сами в пикапи или по няколко в кола. Пристигаха в униформите, които някога бяха носили гордо, но имаше и хора с работни дрехи или сака и вратовръзки. Бяха невъоръжени, без никакво намерение да причиняват неприятности, но готови за битка дори само след една дума от техния герой. Идваха да го почетат, да бъдат до него, когато умира, защото и той ги бе подкрепял. Идваха да се сбогуват.

Паркираха зад съда, после около площада, а когато наблизо не остана свободно място, задръстиха улиците в центъра. Поздравяваха се един друг, гледаха мрачно жителите на града, които никак не харесваха, защото те, местните, бяха осъдили Пийт на смърт. Обикаляха стаите на съда и се взираха в заключената врата на съдебната зала на горния етаж. Пълнеха кафенета и закусвални, колкото да убият време. Разговаряха мрачно помежду си, но с никого от града. Събираха се край сребристата камионетка и разглеждаха кабелите, които минаваха по тротоара и влизаха в съда. Клатеха глави и се чудеха как могат да спрат тази работа, но после отминаваха и просто чакаха. Гледаха кръвнишки полицаите и шерифите — десетина въоръжени и униформени мъже, повечето от съседните окръзи.

Губернаторът се казваше Филдинг Райт, адвокат от Делтата, станал успешен политик. Беше встъпил в длъжност осем месеца по-рано, когато почина предшественикът му, и в момента се стремеше към преизбиране за пълен четиригодишен мандат. Рано следобед в четвъртък той се срещна с главния прокурор на щата, който го увери, че съдът не може да направи нищо повече, за да спре екзекуцията.

Губернатор Райт беше получил огромен брой писма, които го призоваваха да помилва Пийт Банинг, но други пък настояваха за правосъдие и прилагане на цялата тежест на закона. Той смяташе, че съперникът му в изборите е слаб, и не искаше да политизира екзекуцията, но като повечето хора беше заинтригуван от случая. Потегли от кабинета си в щатската столица на задната седалка на чисто новия си служебен кадилак, придружен от секретар и следван от полицейска кола. Запътиха се на север. Спряха в Гренада, където прокурорът се срещна за кратко със свой виден привърженик, после спряха още веднъж по същата причина в Оксфорд. Пристигнаха в Клантън малко преди пет и обиколиха площада. Губернатор Райт се изуми от многолюдната тълпа. Шерифът го беше уверил, че положението е под контрол и не се нуждае от полицейско подкрепление.

Беше се разчуло, че губернаторът пристига, и една група, предимно от репортери, чакаше пред ареста. Когато той излезе от колата си, те защракаха с фотоапарати и започнаха да го обстрелват с въпроси. Райт се усмихна, подмина репортерите и влезе вътре. Никс Гридли го чакаше в шерифската служба заедно с Джон Уилбанкс и щатския сенатор, негов съюзник. Губернаторът познаваше Уилбанкс, който подкрепяше един от опонентите му в изборите. В момента обаче това нямаше значение. За Райт днешното събитие не беше политическо.

Рой Лестър доведе затворника и всички се запознаха. Джон Уилбанкс помоли сенатора да почака отвън. Предстоеше да обсъждат нещо, в което той не можеше да участва. Сенаторът неохотно излезе. Когато четиримата останаха насаме, губернаторът ведро разказа, че навремето се запознал с бащата на Пийт Банинг на някакво събитие в Джаксън. Знаеше, че семейството е прочуто в областта, и то от много години.

Пийт не се впечатли.

— Господин Банинг — поде губернаторът, — както знаете, в моите правомощия е да заменя смъртната ви присъда с доживотна и точно затова съм тук. Наистина не виждам смисъл от екзекуцията ви.

Пийт го изслуша внимателно и отговори:

— Благодаря ви, че дойдохте, господине, но не съм молил за тази среща.

— Никой не е молил. Тук съм по собствена воля и съм склонен да ви помилвам и да отменя екзекуцията, но при едно условие. Ще го направя, ако обясните на мен, на шерифа и на адвоката си защо убихте онзи пастор.

Пийт изгледа кръвнишки Джон Уилбанкс, все едно той стоеше зад този заговор. Уилбанкс поклати глава.

После Пийт погледна безизразно губернатора и отговори:

— Нямам какво да кажа.

— Въпросът е на живот и смърт, господин Банинг. Сигурен съм, че не искате след броени часове да седнете на електрическия стол.

— Нямам какво да кажа.

— Говоря напълно сериозно, господин Банинг. Разкрийте ни причината и екзекуцията няма да се състои.

— Нямам какво да кажа.

Джон Уилбанкс наведе глава и се приближи до един прозорец. Никс Гридли въздъхна отчаяно: нали ви предупредих. Губернаторът впери поглед в Пийт, който му отвърна със същото, без да мигне.

Накрая Райт каза:

— Добре, както искате.

Той стана и излезе навън, отново мина покрай репортерите и се отправи към дома на един лекар, където му подготвяха вечеря.

Когато се здрачи, тълпата около съда се умножи и улиците се напълниха с хора. Стана невъзможно за превозните средства и движението беше отклонено.

Рой Лестър излезе от ареста с патрулката си и се отправи към дома на Милдред Хайландър. Флори го очакваше и той я откара до ареста. Заведоха я в стаята на шерифа, където Никс я посрещна с прегръдка. Остави я вътре и няколко минути по-късно доведоха брат й. Двамата седнаха един срещу друг; коленете им се допираха.

— Ял ли си? — попита тя тихо.

Той поклати глава.

— Не, предложиха ми последна вечеря, но нямам апетит.

— Какво искаше губернаторът?

— Просто се отби да се сбогува, струва ми се. Как са децата?

— Как са децата ли? Какво очакваш, Пийт? Не са на себе си и кой би могъл да ги вини?

— Скоро всичко ще приключи.

— За теб, не за нас. Ще си отидеш славно, но ние ще трябва да събираме парчетата и да се чудим защо се случи всичко това, по дяволите.

— Съжалявам, Флори, нямах избор.

Тя изтри очи и прехапа език. Искаше й се да му се нахвърли и най-сетне да излее всичко от сърцето си, но освен това искаше да го прегърне за последен път и да го увери, че близките му го обичат.

Той се приведе към нея и хвана ръцете й.

— Има някои неща, които трябва да знаеш.