Разплата

22

След две необичайно богати реколти през 1925 и 1926 г. Джейкъб Банинг реши да построи хубава къща. Онази, която Пийт и Флори познаваха като деца, беше отпреди Гражданската война и през десетилетията беше пристроявана и преобзавеждана. Беше по-хубава от повечето къщи в окръга, но като се видя с пари, Джейкъб реши да впечатли всички и да построи нещо, на което съседите му ще се възхищават много след като той си отиде. Нае архитект от Мемфис и одобри внушителна постройка в неоколониален стил, двуетажен дом от червени тухли, с големи фронтони и широка предна веранда. Джейкъб я издигна на лек наклон близо до шосето, но въпреки това достатъчно далече, та хората от колите да й се възхищават, без да притесняват обитателите.

Сега, когато Джейкъб и съпругата му вече бяха мъртви, просторният дом остана във владение на Лайза и тя искаше да го напълни с деца. Обикновено двамата с Пийт обсъждаха този проект много ентусиазирано, но резултатите бяха разочароващи. Лайза беше преживяла един спонтанен аборт във Форт Райли, после още един, след като се преместиха във фермата. След няколкомесечни мрачни промени в настроението и много сълзи тя възвърна жизнеността си за огромна радост на Пийт. Лайза имаше само една сестра, както и Пийт, но двамата бяха единодушни, че малките семейства са пълна скука. Тя копнееше да имат пет деца, Пийт искаше шест, по три от двата пола, затова възобновиха изпълнението на брачните си задължения със страстна решимост.

Когато не беше в леглото със съпругата си, Пийт енергично възстановяваше фермата. Прекарваше на полето часове наред и вършеше черна работа, за да даде пример на работниците си. Разчисти земята, построи наново обора, ремонтира стопанските постройки, постави ограда, купи нов добитък и обикновено не подвиваше крак от изгрев до залез. Срещна се с банкерите и директно им заяви, че ще се наложи да почакат.

Времето беше на негова страна и през 1933 г. Пийт изцеди до капка силите на работниците си и събра чудесна реколта. Пазарът също беше на негова страна и за пръв път от години фермата можа да си поеме дъх. Пийт зарадва банките, като им плати известни суми, но освен това скри малко пари. Земята на семейство Банинг се състоеше от две части, по 640 акра всяка, и ако разчистеха още площи, можеха да засадят повече памук. За пръв път през живота си Пийт започна да вижда какви възможности крие наследството му.

Той притежаваше едната част, Флори — другата, затова двамата се уговориха Пийт да обработва нейната земя срещу половината от печалбата. През 1934 г. тя построи розовата си къща и се върна от Мемфис. Пристигането й оживи фермата. Флори харесваше Лайза и отначало двете си общуваха дружелюбно.

Не че животът беше скучен, изобщо не беше. Лайза с наслада се бе отдала на майчинството, докато се опитваха безрезултатно да умножат семейството си. Пийт я научи да язди, построи конюшня и я напълни с коне и понита. Не след дълго Лайза качи Джоуел и Стела на седлото и тримата яздеха с часове из фермата и околностите. Пийт я научи и да стреля и двамата заедно ходеха на лов за птици. Запали я и по риболова и в неделя следобед малкото семейство прекарваше часове на брега на реката.

Дори да усещаше липсата на големия град, Лайза не се оплакваше. На трийсет тя имаше щастлив брак с мъж, когото боготвореше, и беше благословена с две красиви деца. Живееше в хубава къща сред ферма, която й даваше сигурност. За жена, която обича забавленията обаче, социалният живот беше разочароващ. Нямаше кънтри клуб, нямаше изискан хотел, нито зала за танци или прилични барове. Всъщност нямаше никакви барове, защото окръг Форд, както и целият щат, беше в сух режим. Продажбата на алкохол беше забранена в осемдесет и два окръга и във всеки град. Склонните към прегрешения бяха принудени да разчитат на контрабандни производители, каквито имаше много, или на приятели, които им караха алкохол от Мемфис.

Църквата диктуваше социалния живот. За семейство Банинг това беше Методистката църква, разбира се, втората по големина в Клантън. Пийт настояваше да ходят редовно и Лайза привикна. Беше възпитана като неособено ревностен член на Епископалната църква, но в Клантън нямаше нейни представители — нито ревностни, нито други. Отначало тя не хареса тесногръдието на методисткото учение, но скоро се убеди, че би могло да е и по-зле. В окръга имаше по-сурови християнски учения — баптисти, петдесетници и последователи на Църквата на Христос — фанатично вярващи, още по-крайни от методистите. Само презвитерианците като че ли не бяха толкова надъхани. Дори в града да имаше някой католик, той си траеше. Най-близкият евреин беше в Мемфис.

Хората бяха определяни и нерядко преценявани според вероизповеданието им. И несъмнено биваха заклеймявани, ако твърдяха, че нямат такова. Лайза се присъедини към Методистката църква и стана активен член. Какво друго да прави в Клантън?

Ала тъй като не беше коренячка, дълго не успяваше да се впише в общността въпреки произхода на съпруга си. Местните не се доверяха на никого, ако техните предци не бяха познавали дядо му. Лайза добросъвестно ходеше на църква и постепенно службите започнаха да й харесват, особено музиката. Накрая се присъедини към женския библейски кръжок, който се събираше веднъж месечно.

След това помоли да се включи в подготовката на една сватба. Помогна и за няколко важни погребения. В града пристигна пътуващ евангелист за ритуалите на пролетното обновление и Пийт предложи да го подслони през въпросната седмица. Гостът се оказа много красив и дамите завиждаха на Лайза за близостта до обаятелния млад проповедник. Пийт бдително държеше положението под око и си отдъхна, когато седмицата приключи.

Но предстоеше следващото обновление. Методистите имаха по две годишно, баптистите — три, а Църквата на Петдесетница като че ли непрекъснато беше в състояние на трескаво обновление. Поне два пъти годишно някой бродещ уличен проповедник опъваше шатра до бакалницата, недалече от площада, и всяка вечер се вихреше по високоговорителите. Не беше необичайно една църква да „гостува“ на друга, когато в града пристигнеше известен проповедник. Всички християни се посвещаваха на Бог най-малко за два часа всяка неделя сутрин. Някои го правеха и в неделя вечер. (Това важеше за белите църкви; черните продължаваха по цял ден и дори през нощта.) Популярни бяха молитвените събирания в сряда вечер. Като се добавеха всички празнични служби, летни библейски училища, погребения, сватби, годишнини и кръщенета, понякога Лайза се чувстваше изтощена от църковните си ангажименти.

Тя настояваше от време на време да излизат от града. Ако Флори се съгласеше да гледа децата, двамата с Пийт заминаваха в „Пийбоди“ за дълъг уикенд, изпълнен с развлечения. Понякога и Флори ги придружаваше заедно с Джоуел и Стела и цялото семейство се наслаждаваше на големия град — най-вече на светлините. На два пъти с помощта на Флори всички се натовариха на влак и заминаха на едноседмична почивка в Ню Орлиънс.

През 1936 г. в електроснабдяването на Юга се забелязваше ярък контраст. Ток имаха деветдесет процента от големите градове, но само десет процента от по-малките селища. Центърът на Клантън беше електрифициран през 1937 г., но в останалата част от окръга още беше тъмно.

Докато пазаруваха в Мемфис и Тюпълоу, Лайза и другите фермерски съпруги тръпнеха благоговейно пред електрическите уреди и приспособления, които наводняваха пазара — радиоапарати, грамофони, готварски печки, хладилници, тостери, миксери и дори прахосмукачки — но те бяха неизползваеми за тях. Хората в провинцията мечтаеха за електричество.

Лайза искаше да прекарва колкото се може повече време в Мемфис и Тюпълоу, но Пийт се съпротивляваше. Вече беше земеделец и с всяка следваща година ставаше все по-пестелив. Затова тя се примири с по-скромния начин на живот и престана да се оплаква.

Нинева и Еймъс си вървяха с къщата и фермата. Родителите им бяха родени в робство и бяха обработвали същата земя, на която сега се трудеше Пийт. Нинева твърдеше, че е „към шейсетте“, но не беше ясно кога е родена. Еймъс също не знаеше рождената си дата, но за да дразни жена си, често подмяташе, че е по-млад от нея. Най-големият им син имаше акт за раждане, който доказваше, че е на четиридесет и осем години. Едва ли Нинева го беше родила дванайсетгодишна. Според Еймъс тогава била поне на двайсет. Семейство Банинг знаеха, че всъщност тя е „към седемдесетте“, макар че тази тема беше забранена. Нинева и Еймъс имаха още три деца и пълен двор внуци, но до 1935 г. повечето се бяха преместили на север.

Нинева работеше като домашна помощница на семейство Банинг, откакто се помнеше. Беше готвачка, миячка на съдове, перачка, бавачка, гувернантка, акушерка. Беше помогнала на лекаря да изроди Флори през 1898 г. и брат й Пийт през 1903 г. и на практика беше отгледала и двамата. За майката на Пийт тя беше приятелка, лечителка, доверен човек и съветница.

За съпругата на Пийт обаче беше по-скоро съперница. Единствените бели хора, на които Нинева имаше доверие, бяха семейство Банинг, а Лайза не беше Банинг. Тя беше Суийни, гражданка, която не познаваше взаимоотношенията между бели и черни в провинцията. Нинева тъкмо се беше сбогувала с най-близката си приятелка, госпожа Банинг, и не беше готова да посрещне новата господарка на къщата.

Отначало Нинева негодуваше срещу красивата млада съпруга с въздействащо присъствие. Тя беше сърдечна и приятна и по всичко личеше, че й се иска да се впише в това място, но в очите на Нинева само създаваше допълнителна работа. През последните четири години Нинева беше поела грижите около госпожа Банинг, която не беше взискателна, и тя си признаваше, че е станала малко мързелива. Кой го е грижа, ако къщата не е безукорна? Госпожа Банинг не забелязваше нищо през последните години от живота си. И изведнъж тази нова жена щеше да я извади от ленивото ежедневие. Веднага стана ясно, че съпругата на Пийт отделя голямо внимание на дрехите, които, разбира се, трябваше да се перат, понякога да се колосват и винаги да се гладят. А Джоуел и Стела, макар да бяха сладурчета, имаха нужда от сготвена храна, чисти дрешки, хавлии и спално бельо. Вместо да се грижи за госпожа Банинг, която ядеше колкото птиче, Нинева изведнъж се оказа длъжна да приготвя по три ястия дневно за четиричленно семейство.

Отначало Лайза се чувстваше неловко в присъствието на друга жена в дома си денем, при това волева жена с позиции. Тя не беше отраснала с прислуга. Майка й сама се грижеше за домакинството с помощта на съпруга и дъщерите си. След няколко дни обаче стана ясно, че Лайза не може да се справи сама с добрата поддръжка на толкова голям дом. Без да подхваща борба за територия или да наранява чувствата на Нинева, Лайза бързо се примири.

Двете жени бяха достатъчно съобразителни да осъзнаят, че никоя няма да напусне. Не им оставаше друго, освен да се разбират някак си, поне привидно.

Къщата беше достатъчно голяма за двете. Първата седмица премина напрегнато, но когато се поопознаха, напрежението се стопи. Пийт не им помогна особено. Той беше на полето, където се чувстваше щастлив и безгрижен. Жените се оправиха сами.

От друга страна, Еймъс обожаваше Лайза още от самото начало. Всяка пролет той насаждаше голяма зеленчукова градина, която изхранваше семейство Банинг и многобройните им работници, и Лайза се запали по нея. Беше градско момиче и беше отглеждала само леха с маргаритки. Градината на Еймъс заемаше половин акър и в нея имаше тикви, царевица, марули, фасул, моркови, сладки картофи, чушки, патладжани, краставици, бамя, ягоди, лук и поне четири сорта домати, засадени в безукорни редове. Той се грижеше и за неголяма овощна градина с ябълки, праскови, сливи и круши. Също така отглеждаше пилета, прасета и няколко млечни крави. Слава богу, друг беше поел грижата за едрия добитък.

Еймъс се зарадва на новата си помощница. Всяка сутрин след закуска Лайза беше в градината — поливаше, плевеше, гонеше вредители, береше узрелите зеленчуци и дори си тананикаше весело. Засипваше Еймъс с въпроси за градинарството. Носеше широкопола сламена шапка, за да се предпазва от слънцето, памучен панталон, навит до коленете, и ръкавици до лактите. Не я смущаваха пръстта и калта, но и някак съумяваше да не си цапа дрехите. Според Еймъс тя беше най-красивата жена, която е виждал, и направо се влюби в нея, макар че отначало по навик показа раздразнение от намесата й. Тя искаше да знае всичко за отглеждането на зеленчуците и когато въпросите й се изчерпиха, двамата отидоха в обора при кравите, където той й показа как да ги дои. Научи я да бие масло и да прави сирене.

Често им помагаше Джуп, внукът на Еймъс и Нинева. Майката на Джуп го бе кръстила Джупитър, но това име не му харесваше и го беше съкратил. Тя беше заминала за Чикаго и не се връщаше, но Джуп предпочиташе живота във фермата и остана при баба си и дядо си. Петнайсетгодишен, той беше мускулест и силен. Беше омагьосан от Лайза, но ужасно стеснителен в нейно присъствие.

Отначало Еймъс подозираше, че въодушевлението й се дължи на желание да се махне от къщата и от Нинева, и отчасти беше така. Помежду им обаче се установи приятелство, за голяма изненада и на двамата. Лайза настоя да узнае всичко за семейството и произхода на Еймъс, за родителите, за баба му и дядо му, за техния труден живот във фермата. Баща й беше от север. Майка й беше отраснала в Мемфис. Лайза не беше общувала с негри и изразяваше съчувствие към тежкото им положение. С внимателно и пестеливо подбрани думи той й обясни, че двамата с Нинева и децата им са от късметлиите. Имаха си хубава малка къща, построена за тях от бащата на Пийт, когато бе съборил старата семейна къща. Имаха предостатъчно храна и дрехи. Никой не гладуваше в земите на семейство Банинг, но полските работници бяха много бедни. Тесните им бараки почти не ставаха за живеене. Децата, а те бяха много, винаги бяха босоноги.

Лайза знаеше, че Еймъс е предпазлив. Не биваше да го обвинят, че критикува шефа си. Освен това винаги бързаше да изтъкне, че в околността живеят много бедни бели, чието положение е също толкова отчайващо, колкото и на чернокожите полски работници.

Докато яздеше сама, Лайза обикаляше земите на семейство Банинг, около две трети от които бяха памукови полета. Останалата площ беше гориста. Попадна на малко селище в гората, откъснато от света. Децата по верандите бяха мръсни, ококорени и отказваха да говорят с нея. Майките им кимаха, усмихваха се и прибираха децата вътре. В това своеобразно село тя видя магазин и църква с гробище зад нея. От двете страни на прашните улици бяха скупчени бараки.

Лайза беше изумена от бедността и условията за живот и се закле някой ден да намери начин да направи подобрения. Отначало не сподели мислите си с никого. Не каза на Пийт, че е яздила в гората, но той скоро научи. Един от полските работници му съобщи, че забелязал бяла жена на кон. Лайза призна, че е била тя, разбира се, какъв е проблемът? Никой не й е забранявал да ходи на определени места, нали?

Не, нищо не било забранено. Нямало нищо за криене. Но какво точно търсела там?

Просто си яздела. Колко негри живеят в онова селище?

Пийт не беше сигурен, защото семействата постоянно растяха. Стотина, но не всички работели за тях. Някои имали друга работа. Трети заминали, четвърти пък се върнали. Няколко мъже имали повече от едно семейство. Какво я интересувало?

Просто от любопитство. Лайза съзнаваше, че осъществяването на замисъла й ще отнеме години и че моментът не е подходящ да създава проблеми. Пийт още беше длъжник на банките. Страната продължаваше да бъде в депресия. Нямаше почти никакви излишни пари. Дори пътуванията им до Мемфис бяха с ограничен бюджет.

В края на март 1938 г., докато Лайза и Еймъс се възползваха от топлия слънчев ден, за да засадят грах и маслен боб, на нея й се зави свят. Изправи се, за да си поеме дъх, и припадна. Еймъс я взе на ръце и хукна към задната веранда, където ги посрещна Нинева. В качеството си на медицинска сестра, лекарка и акушерка на дома тя изтри лицето на Лайза със студена кърпа и я свести. Няколко минути по-късно Лайза се почувства добре и каза: „Май съм бременна“.

И нищо чудно, рече си Нинева, но не обели нито дума. Пийт откара Лайза на лекар в Клантън, който потвърди, че Лайза е бременна във втория месец. Джоуел и Стела бяха твърде малки, за да им съобщят новината. Пийт и Лайза бяха на седмото небе. След две помятания и много старание най-сетне бяха успели. Пийт настоя тя да остави градинарството в ръцете на Еймъс и да го кара по-спокойно.

Месец по-късно Лайза отново пометна. Загубата беше съкрушителна и тя изпадна в мъчителна депресия. Пусна завесите на прозорците и цял месец почти не се показа от спалнята. Нинева както винаги пое нещата и се грижеше за Лайза, когато тя й позволеше. Пийт се стараеше да прекарва много време с нея, но като че ли нищо не повдигаше духа й, дори Стела и Джоуел. Накрая Пийт я закара в Мемфис на консултация със специалист. Останаха две нощи при родителите й, но и това не я разведри. Рано една сутрин на кафе той довери на Нинева, че ужасно се тревожи. Плашещо беше жизнерадостен човек като Лайза да изпадне в такова униние.

Нинева имаше опит с депресирани бели жени. Госпожа Банинг не се бе усмихнала нито веднъж през последните четири години от живота си, а Нинева бе държала ръката й всеки божи ден. Започна да се заседява при Лайза и да се опитва да завърже разговор с нея. Отначало Лайза не казваше почти нищо и много плачеше. Затова Нинева бъбреше ли, бъбреше, разказваше истории за майка си, за баба си и за живота на някогашните роби. Носеше й чай и шоколадови бисквити и постепенно започна да разтваря завесите. Ден след ден двете седяха и разговаряха, и Лайза започна да разбира, че животът й изобщо не е толкова суров, колкото на други хора. Даде си сметка, че е привилегирована жена, щастливка. Беше на трийсет, беше здрава и най-хубавите дни тепърва й предстояха. Вече беше майка и дори да нямаше повече деца, бе надарена с прекрасно семейство.

Девет седмици след като пометна, Лайза се събуди една сутрин, изчака Пийт да излезе от къщата, обу панталона си, намери си ръкавиците и сламената шапка и съобщи на Нинева, че трябва да отиде в градината. Нинева я последва и пошушна нещо на Еймъс. Той я наблюдаваше внимателно и когато слънцето се издигна високо и Лайза се изпоти, Еймъс настоя да си починат. Нинева пристигна със студен чай с лимон, тримата седнаха на сянка под едно дърво и се посмяха.

Не след дълго Лайза и Пийт възобновиха предишното си ежедневие и макар да не се лишаваха от плътски удоволствия, бременност нямаше. Минаха две години без новини. На трийсет и третия си рожден ден през ноември 1940 г. Лайза беше категорично убедена, че вече не може да зачене.