Светкавично бягство

13.

— Както виждате, в момента сме доста заети, г-н полицай — обясни внушителната сестра от спешното отделение на Ларсън.

Ларсън беше заместник-шериф, а не полицай и реши да изясни това, преди да е изгубил контрол над ситуацията. Сестрата бе облечена в доста широка медицинска униформа, която без съмнение криеше гърди с размерите на континентален шелф, и талия, широка колкото детски обръч. Носеше медальон със свети Кристофър на шията си. Дишаше през устата, откъдето едва се показваха ред бели зъби. Тя отмести очи и спря суровия си поглед върху Ларсън.

— Познаваме ли се?

Въпросът не бе чак толкова неуместен. Много хора му бяха казвали, че има нещо общо с Харисън Форд, и в бързината човек можеше да се припознае с известната филмова звезда. Ларсън бе положил доста труд да открие тези прилики в себе си, но за съжаление не бе успял. Жената обаче не го каза, за да предизвика разговор, а по-скоро с обратната цел; беше доста праволинейна.

— Трябва ми адресът на Алис Стивънсън.

Служителката възропта:

— Знаете ли колко е трудно с този недостиг на хора? Той видя името й, изписано на стикера, закачен над рафта, и каза:

— Госпожо Ратмур, нуждая се от вашето съдействие. — Изчака загриженият й поглед да отмине, след което продължи по-тихо: — Провеждам федерално разследване. Няма да споменавам неща като биотероризъм и национална сигурност. — Незабавно спечели вниманието й. — Защото не сте упълномощена да получавате подобна информация, но нека ви кажа, че малко помощ и съдействие от ваша страна няма да са ни излишни, а и не вярвам, че бихте искали след време, когато се връщате към този момент, да разказвате на приятелите си как не сте реагирали навреме и как по ваша вина са загинали хора.

— Нямаме адрес в системата — отвърна му тя. — Но мога да ви кажа следното. Алис няма много приятели. Тя е малко странна, ако ме разбирате. Имам предвид следното: кой нормален човек, с пари като нейните, се вози на автобус? А и външността й… лекарите се навъртат около нея непрекъснато, но тя не им обръща и капка внимание. Има слухове, че… си падала по други жени и… такива работи. Не че това не е нормално, но няма много такива наоколо. Не че взимам нечия страна, не ме разбирайте погрешно. Но тя има и малка дъщеричка… Пени. Двете са неразделни.

Устата на сестра Ратмур продължаваше да се движи, думите се отделяха една след друга, но Ларсън вече не слушаше. Молбата, която Хоуп бе заявила за втори човек, който да се включи в Програмата, се отнасяше за дъщеря й, а не за съпруг или любовник. Почти автоматично запълни всички празнини, произтекли от това недоразумение. Той обмисли последователността на събитията. Господи! Може би Хоуп бе избягала от Програмата заради дъщеря си. Нашата дъщеря?

Ларсън почувства, че сърцето му се разигра, сякаш всеки момент ще изскочи, и зададе следващия си въпрос:

— Дъщерята. Пени… Споменахте ли баща? Бавачка? Кой се грижи за нея по време на работа?

Ратмур кимна с разбиране и наведе голямата си глава:

— Занималнята е в мазето на детското отделение. Не е много лесно да се намери. Ще трябва да попитате.

Когато вдигна очи, сестрата видя само гърба на Ларсън и затварящите се зад него врати.