Светкавично бягство

40.

Ларсън беше преполовил стълбите, когато виковете престанаха. Внезапната промяна го накара да се обърне. Беше особено впечатлен от бялата порцеланова фигурка на едрогърда морска сирена, поставена върху малка масичка в горната част на стълбите. Сякаш гледаше право в него. И се смееше.

Тогава, макар едва доловимо, сирената се заклати настрани. Подът бе помръднал, а с него и масата, и фигурката върху нея. Някой се спускаше по стълбите. Всички тези заключения връхлетяха Ларсън едновременно, заставиха го да отпусне колене и да отмести дулото на глока малко вляво. Приклекна и вдигна оръжието си. В горната част на стълбите изникна мъж, който започна да стреля.

Ларсън натисна два пъти спусъка и нарочно плъзна крака си надолу по стъпалата да търси прикритие. Бялата мазилка изпълни въздуха, посипвайки се като сняг. Третият изстрел, който произведе, бе насочен към корема и отнесе по-голямата част от коляното на мъжа, завъртайки го като танцьорка. Улучен, мъжът пусна още три куршума, които потънаха в стената.

Ларсън се озова в долната част на стълбите и замръзна. Ръката му не трепна, когато стреля отново, но мъжът се беше извърнал и лицето му почти не се виждаше. Порцелановата фигурка изригна от масата и се разлетя на хиляди парчета.

Парче месо се откъсна от гърба на стрелящия. Той се наклони напред и се срина на земята. Най-горното стъпало се разцепи на трески, както и петото надолу.

Нито един от тези изстрели не дойде от Ларсън.

Монтгомъри му бе дал грешна бройка.

Младо момче се появи в горния край на стълбите, стиснало с две ръце полуавтоматично оръжие. Присвитите му очи бяха почти затворени. Беше на около двайсет, ако изобщо имаше толкова, все още с тежко акне. Лунички. Червеникава коса. Човек би го взел за момче от църковен хор, а не за убиец. И стреляше като такъв. Бе застрелял другия — по погрешка. Изстрелите продължаваха надолу по стълбите, като караха дървото и килима да отскачат и да се разлитат на късове. Ларсън го повали с един куршум, от който момчето залитна назад, приседна и се опря на стената до масичката, където бе стояла фигурата на сирената. Втренчи се пред себе си, отпусна се настрани и замря. Ларсън се премести в коридора на долния етаж да се прикрие.

— Доктор Марковиц? — извика той, след като си пое въздух. — Щатски шериф. Ало? Доктор Марковиц? Качвам се горе. Ръцете на тила, колената на пода или ще стрелям. Доктор Марковиц?

Той бавно си проправи път нагоре, съсредоточавайки се върху двамата на последното стъпало, и се питаше дали някой от тях има муниции да продължи престрелката. Две стъпала по-нагоре той се убеди, че момчето е мъртво, и го изпълни безсилен гняв, защото детето нямаше представа от оръжия, а той трябваше да го убие, за да се защити.

Първият, който се бе превил напред в поза на разкайващ се грешник, беше улучен в червата и губеше кръв. Беше в безсъзнание, но по някакъв начин бе запазил първоначалната си поза. Ларсън стигна до площадката и ритна оръжието настрани. То падна по стълбите и издрънча на долния етаж. Огледа се за телефон. Може би беше възможно да извика медицинска помощ и да го спасят.

Докато търсеше телефон, Ларсън забеляза Марковиц. Позна го, въпреки че бе с гръб към него. Повика го:

— Доктор Марковиц! Ръцете така, че да ги виждам, моля ви.

Едва тогава Ларсън забеляза малката струйка кръв в основата на къдравата бяла коса на мъжа. Той си спомни безразборните изстрели на първия, когато му отнесе коляното, и звуците на куршумите, потъващи в стените. Един от тях бе улучил Марковиц.

— Доктор Марковиц!

Пръстите на стареца още лежаха върху клавиатурата, но не помръдваха. Той също бе мъртъв. Докъде бе стигнал с дешифрирането на Лаена, щеше да се разбере по-късно.

Ларсън бързо, но старателно започна да претърсва къщата, стая след стая, с надеждата да открие Пени. Търсеше следи от присъствието на малко момиче при запасите с храна, в прането, в принадлежностите за вана, за плаж, всичко, което можеше да се сети, но не откри и следа. Върна се горе при Марковиц с надеждата да намери диск или нещо подобно за съхраняване на данни, но там беше само лаптопът под ръцете на Марковиц. Ларсън го изключи и го взе заедно със захранването. Скъпо щеше да си плати, ако напусне местопрестъплението, но бе немислимо да остане и да загуби цял ден в следствия и разпити.

Докато се прокрадваше в нощта към пристанището, звънна на Монтгомъри в Усепа и му каза да извика всички полицейски части и въздушна линейка. Ларсън остави зад гърба си касапницата, но не и последствията от нея. Осъзна, че заедно с Марковиц бе загубил връзката с Ромеро, а с нея и най-добрия и може би единствен шанс да намери Пени жива.