Светкавично бягство

64.

Макарите „Скайджекс“ работеха с комплект батерии, които задвижваха мотор с висока честота на въртене и голяма макара, която минаваше над дебелия стоманен кабел, подхранващ четирите линии на високо напрежение. Всеки от двамата оперативни работници на СББ висеше прикачен към устройството в примка, осигурена с бързо разкопчаващи се карабини. Макарите позволяваха изкачване и спускане на височина посредством балансирано от тежестта им подръпване.

Щом навлязоха във въздушното пространство над имението, всеки с полуавтоматично оръжие, преметнато през рамо, те огледаха терена с уреди за нощно виждане във формата на слушалки. Безжична технология предаваше дигиталните изображения обратно към командния център в микробуса. Радиовръзката тип хендс фрий и слушалката в ухото позволяваха непрекъсната комуникация между всички участници.

— Получавате ли това, Флайсуотър?

— Картината говори повече от хиляди думи. — Гласът на Ла Моя увисна във въздуха.

Зловещото зелено и черно на апаратите за нощно виждане, което хващаше по някой образ между поредното преминаване покрай дървета, изобрази малък паркинг, претъпкан с луксозни автомобили. Група облечени в тъмни дрехи шофьори, някои от които пушеха, се шляеха пред вратата на сградата.

— Трябва ни нещо повече от няколко коли и шофьори — каза Ла Моя на двамата си подчинени. — Продължете огледа.

При всеки стълб оперативните трябваше да се спускат от кръстосаните подпори и да прекарват макарата покрай стълба към следващата отсечка от кабела. Тези местения отнемаха от три до пет минути и бяха осъществявани с върховна предпазливост, за да се избегне токов удар.

— Изключваме се — съобщи главният оперативен с приглушен шепот.

В командния микробус Ротем си бе направил сметките.

— Нищо няма да излезе от това — обяви той, без да се обръща конкретно към някого.

— Дай им време — каза Ла Моя. — Нашите хора знаят какво да търсят.

— Когато тази среща приключи — каза Ротем разсъждавайки, — ще загубим окончателно това, което издирваме. — Трябваше да обясни за Лаена, но никога нямаше да го направи. — Дотогава ни трябва законно основание да спрем всяка от тези коли, до последната. А това няма да стане в този живот. Ако това мине за успех, ще ни се наложи да ги пипнем групово, докато все още са на срещата.

— Срещата е с почерпка — напомни Ла Моя. — Няма да приключи за половин час. Те сигурно дори още не са започнали — каза той, за да затвърди аргумента си.

— Дай им минутка.

— Има „багаж“ — посъветва Хемптън от неудобното си място.

— Ами вашият човек вътре? — попита Ла Моя.

— Това не е потвърдено — каза Ротем. Но после, като се чу какво говори, нареди на Хемптън отново да опита мобилния на Ларсън, докато си мърмореше: — Чаках достатъчно.

Оперативен полицай Питър Милтън висеше на плетено найлоново въже за катерене от една дървена греда, която поддържаше четири електрически линии за високо напрежение. Бе по средата на прехвърлянето на макарата към следващата отсечка от кабела, когато забеляза малка кутия от неръждаема стомана, завинтена в дървения стълб, и незабавно я разпозна. През почивните дни бе работил нощни смени за „Кейбълвижън“.

Милтън предаде откритието си по радиото до командния център и изчака да разбере дали Ла Моя е осъзнал какво означава това.

Ла Моя се завъртя на малката табуретка и погледна Ротем.

— Може да имате нужда от помощта ни, шериф Ротем — щатският закон срещу федералния и останалите, — моят подчинен току-що се е натъкнал на нещо неочаквано. Изглежда, някой в това имение краде кабелна телевизия.

— Телевизия?

— Черна кутийка — обясни Ла Моя. — Непозволено отклоняване на коаксиален кабел. Може да се използва за кражба на високоскоростен интернет или телевизионен сигнал, но и в двата случая щатският закон е един и същ.

— Сигурни ли сме?

— Милтън си знае работата, повярвай. Щом казва, че е черна кутия, значи е черна кутия. Не знам как е във Вашингтон, окръг Колумбия, но в щата Вашингтон това е недвусмислен повод за претърсване и задържане: „да се потвърди и регистрира използването на непозволено прихващане на радио или телевизионно излъчване“ — цитира той. — По-скоро във ваша полза е, че хората ни обикновено правят тези проверки нощем, както сега, когато всички са си вкъщи. Няма да накриви капата на никой съдия да ни издаде нареждане по това време на нощта.

— Тогава да се обадим — каза резервирано Ротем. Ла Моя лесно разбра притесненията му.

— Като командващ офицер съм свободен да прибягна до помощта на какъвто и да било орган за опазване на реда. Присъединяването на няколко федерални шерифи няма да накара мнозина да вдигнат вежди. Имаме тази регистрационна табела, тази връзка с началството, което ни дава достатъчно основание да стане горещо.

Ротем бе извадил телефона си. Нареди на Хемптън да предаде на Ларсън да се снишава, защото идваха.

— Опитах десет пъти, колко още — отвърна Хемптън.

— Е, опитай пак.