Светкавично бягство

41.

Джими Ойер, който бе спал едва няколко часа през изминалото денонощие, се надигна от леглото в задната част на шофьорската кабина на тежкия си камион, с кисел вкус в пресъхналата си уста и пулсиращи от надигащия се гняв слепоочия.

— Какво, да му се не види? — изкрещя той на този, който блъскаше по страничното стъкло.

Разтърка очи, примижа и потърси очилата си. Когато забеляза сребърната значка, измърмори само едно „Мамка му“, смъкна се долу и се пресегна през предната седалка да отвори вратата. Ченгета!

Един юмрук отново заблъска по стъклото.

— Задръжте малко… — промърмори той, докато идваше на себе си. Опита се да си спомни какво може да е направил, ако въобще беше направил нещо. Сети се за проститутката в онази отбивка след Омаха, но той й беше оставил петдесетачка отгоре, след като се държа малко грубо, а тя му каза, че това оправя нещата. Бореше се със замъгленото си съзнание. Каква точно беше тази значка? Не я беше огледал хубаво.

Междущатско нарушение?

О, пусто да остане. Той беше спирал на всеки кантар, както се изискваше, и му се бяха разписали за товара — перални, сушилни, съдомиялни и готварски печки. Какъв, по дяволите, можеше да е проблемът тогава?

Изпръхтя и преглътна, за да прочисти гърлото си, напипа бравата и отвори вратата.

— Какво има?

С ръце на баскетболист, човекът се пресегна към него с невероятна бързина. Джими почувства топлина по врата си и го стисна, тъй като му бе станало трудно да диша. Погълна въздух, но вместо през носа и устата дишаше през гръкляна си. Когато издиша, от него бликна топла струя кръв, която опръска прозореца и вратата. Бяха му прерязали гърлото. Закашля се, опита да извика, но червеният дъжд само плисна по-силно.

Ченгето беше дребен тип с тъмна кожа, изгорено лице, присвити очи и тридневна брада. Той блъсна Джими назад с неочаквана сила.

Джими имаше само няколко излишни килца, но бе шокиран от това колко лесно го повдигнаха над седалките и го положиха в леглото. Замахна с дясната си ръка, но натрапникът го сграбчи за китката — с невероятна сила — и с рязко движение я изви и усука; Джими чу как нещо изпука и почувства по-силна болка, отколкото бе предполагал, че може да понесе. После дребният човек го наведе, изтъркаля го и завърза ръцете и краката му с жицата на микрофона от радиоприемника.

Докато лежеше по корем като конче люлка на собственото си легло в кабината, Джими се задъхваше и лигавеше, за да поеме глътка въздух, и гледаше как локвата кръв се разлива по възглавницата. Неговата кръв, от неговата шия.

Когато човекът излезе от кабината, погледът на Джими бе започнал да се замъглява. Люлееше се, стенеше, но локвата под него растеше с всяка изминала минута. Тъмнозелени и лилави кръгове се появиха в периферното му зрение, като че ли някой си служеше непохватно с фотоапарат и бе сложил пръст пред обектива. Джими съжаляваше за курвалъка, за всички грешки и искаше просто да си е у дома с жена си.

Зеленото и лилавото се събраха и сега той виждаше само тях. Усети, че вратата на кабината се отваря. Чу как ниският мъж стяга нещо. За секунда на Джими му се стори, че е зърнал красиво малко момиченце на седалката на шофьора, със сребристо тиксо около очите и парцал в устата. Но може би това беше само спомен за собствените му деца.

Погълнат от скръб, задавен в собствената си кръв, Джими Ойер умря на музиката на Винс Гийл от четиристотинватовата уредба, която си беше купил.