Светкавично бягство

68.

— Стреля се — докладва Ла Моя в слушалките си. Уведоми останалите в микробуса: — Паяците докладват, че са чули между шест и осем изстрела.

Вече не бе необходимо да чакат заповедта на главния прокурор.

— Хемптън и Стъбълфийлд. Прескочете стената! — заповяда Ротем. — ВЕДНАГА!

Всички, които се намираха в задната част на полицейския микробус, бяха прекарали последните десет минути в подготовка за нахлуването. Членове на елитния отряд за борба с безредиците към сиатълската полиция подадоха на Хемптън и Стъбълфийлд, вече облекли защитните жилетки „Кевлар“, запалителни и парализиращите гранати. Ла Моя каза на Ротем:

— Само кажи и имаш дванайсет от най-добрите ни оперативни на терена, както и двама снайперисти с позиции срещу къщата.

— След колко време?

— Дай ми седем до десет минути.

— Добре, действай, но не искам грешки. Двамата ти паяци и трима от моите хора ще бъдат на земята. Да няма приятелски огън. Първо проверяват, после стрелят.

— Разбрано.

Ротем нареди на Ла Моя да извикат и патрули и да запечатат всеки изход. Всеки, който се опиташе да избяга, трябваше да бъде задържан като свидетел.

Хемптън и Стъбълфийлд се насочиха към стълбите, прикрити зад стената. Телефонът на Ротем иззвъня и той го притисна до ухото си; отначало бе твърде развълнуван да слуша, но после гласът от отсрещната страна го зашемети.

— Затваряйте си шибаните си усти! — изрева той прекалено силно за тясното пространство отзад в микробуса.

Мъжете млъкнаха незабавно.

— Ларсън е — уведоми той групата.

Бяха чували това име, но вероятно не осъзнаваха значимостта на обаждането.

— Давай — излая Ротем по телефона, а по бузата му се стече струйка пот.