Светкавично бягство

18.

— Пени?

Момичето рязко се обърна, с което даде да се разбере, че е тя.

Паоло се изправи и й остави време да възприеме полицейската му униформа.

— Аз съм полицай Родригес.

Момиченцето — колко е миличка само! — обаче се отдръпна от таблото на домофона и отиде в ъгъла.

— Не ми е разрешено да говоря с непознати… Ще викам, ако се приближите.

И добре научено…

— И точно така трябва да постъпваш, млада госпожице, каза той — ако бях непознат.

Той се приближи на още една крачка. Докато я гледаше, тя не можеше да влезе в сградата и стоеше притисната до таблото с домофона. Изглежда, майка й не си беше у дома. Той реши да се възползва от това.

— Аз не съм непознат, а съм полицай, на когото му е наредено да те открие и отведе при майка ти. Как ти се струва това?

Тя наведе глава по чудноват начин, като куче.

— Тя е в болницата. Еврейската болница „Бейнс“. Пени явно приемаше всичко това за чиста монета, но челцето й бе смръщено от безпокойство. На основата на събраната от портфейлите информация, Паоло реши да се възползва от притеснението й.

— С госпожа Гилеспи от занималнята се е случило нещо неприятно. Майка ти очаква с нетърпение да те заведа там и да видите как е.

— Какво се е случило? — Любопитството на момиченцето бе надделяло.

Паоло протегна ръка към нея и отново нещо му напомни за предпазливо улично куче.

— Ще вземем автобуса — каза й той. — Какво, не знаеше ли, че и полицаите се возят в автобус? Ще отидем да намерим майка ти.

Мислеше с един ход напред и осъзна, че ще му се наложи да наеме или открадне кола, но и двата варианта криеха голям риск.

Очите й постепенно се успокоиха, въпреки че остана нащрек.

— Или… — продължи той — ако искаш, можеш да останеш тук, ако ми обещаеш, че няма да мърдаш никъде. Бих могъл да се върна и да кажа на майка ти, че съм те намерил и че си добре, но не си пожелала да дойдеш с мен…

Той се обърна, като отлично знаеше каква ще бъде реакцията й.

— Чакайте! — извика тя, преди още да беше направил и две крачки.

Готов за нападение, готов за контраудар.

Той чу тропота на малките й крачета, избърса потната си ръка в униформата и я протегна, за да може момиченцето да се хване за нея.