Светкавично бягство

70.

— Почакайте — нареди Ларсън на двете деца, когато първите снопове светлина се отразиха в ниските облаци над резиденцията. Напомниха му за Четвърти юли, за празненства и прекалено много пиене. Слаб и изнемощял от загубата на кръв, с рани, всяка от които безмилостно пареше от солената му пот, Ларсън се чувстваше по-зле, отколкото беше. Повечето от порязванията бяха повърхностни, никое не застрашаваше живота му и въпреки това усещаше, че отпада бързо.

Отпред Пени яздеше без седло, вкопчена в гривата на коня. Момчето — Адам, както най-сетне бе казало на Ларсън, бе прегърнало кръста на Пени, защото не бе свикнало с коне. Ларсън поведе ниския як кон за юздата първо в ход, после в тръс по пътека, която водеше на запад. Пред стаята с такъмите бе открил ламинирана карта на пътищата и пътеките в имението и сега я виждаше в главата си. Щяха да излязат на три главни отклонения — две надясно и едно наляво, за да стигнат източната граница на имението. Там трябваше да се срещне със сиатълските полицаи, макар да не гореше от желание да види самия Ротем. Хемп и Стъби щяха да бъдат радост за очите. Но единственото важно нещо сега бе да е заедно с Пени и Хоуп.

Когато започна стрелбата, той прецени, че шансовете на Хоуп са силно намалели. Щом имението бе нападнато, щяха бързо да се отърват от излишния багаж. Почти би повярвал, че вече е мъртва, ако не бе получил второто съобщение от своя мобилен телефон:

„Меридън Манър“, третият етаж. Беше пристигнало точно преди първите експлозии. Поне му даваше слаба надежда, че е избягала или е спечелила време.

— Светулка! — разнесе се глас зад него.

Двама облечени в черно командоси изникнаха едновременно иззад Ларсън. Единият пое юздите на коня, другият, вдигнал автомата, продължаваше да държи околността под прицел, непрестанно движейки се напред-назад.

— Възможно най-далеч — инструктира ги Ларсън — по възможно най-бързия начин.

— Разбрано.

Протегна се и докосна малката ръчичка на Пени.

— Страхотно се справяш — каза той.

— Но къде е мама? — попита тя.

Двете деца се бяха държали изненадващо добре, като Пени бе лидерът през цялото време.

— Отивам да я доведа — отвърна Ларсън. Командосът тръгна бегом, повел коня. Децата се хванаха здраво.

Ларсън се върна на пътеката и хукна.