Светкавично бягство

* * *

Обзет от неверие, Филип гледаше как единствената му възможност да се спазари излита през прозореца като Питър Пан. Съвършенството на скока й — нещо, което самият той никога не би могъл да направи, — толкова го разяри, че се втурна към счупения прозорец, наведе се и насочи пистолета надолу към рухналото, осакатено тяло. Стреля, без да вижда добре от дима и бъркотията. Пропусна и двата пъти. Сега се прицели по-внимателно, изпълнен с решимост да приключи с това; насочи дулото и го фиксира върху проснатата фигура.

Внезапно с крайчеца на окото си зърна червената светлинка с големина на светулка върху гърдите си и първата му реакция, като на всеки, който забележи оса или пчела върху себе си, бе да я отърси. Но тя не отлетя, защото не бе насекомо. Последната му мисъл бе, че знае какво е това: лазерният мерник на снайпер, фиксирал червена точка в средата на гърдите му.

След това — дупка. Разкъсване в момента, когато едрокалибреният куршум излезе през отвор, пет пъти по-голям от този на влизане.

Филип бе хвърлен назад, сякаш бе блъснат от камион, разперил ръце настрани, върху пластовете раздробено стъкло.