Светкавично бягство

16.

Ларсън влезе в дневната занималня само няколко минути след двамата униформени охранители. Две от учителките, които работеха вътре, се опитваха да обяснят на единия какво се беше случило. Междувременно друга се опитваше да занимава децата, а вторият униформен бе коленичил и тихичко разпитваше три от тях.

Ларсън злоупотреби с правомощията си, като нареди на двете учителки да напуснат стаята. По-атлетичната и привлекателна от тях запази самообладание.

— Той каза, че ще се върне и ще ни убие заедно със семействата ни — започна тя. — Но ние, или по-скоро аз — призна, поглеждайки към истеричната си приятелка, — решихме, че заплахата, която грози Пени и майка й, е по-непосредствена, и затова повикахме охраната.

Ларсън поиска описание на нападателя и потрепери, когато чу служителката да споменава полицейската му униформа, защото това му напомни за нападението над автобуса преди години. Ако таеше някакви съмнения, че зад двете събития стои един и същи човек, това описание ги затвърди окончателно. Жената продължи да говори и спомена, че мъжът имал мексикански или испански черти, дългурест, в края на двайсетте и началото на трийсетте. Ларсън само кимна. Той не бе успял да огледа добре нападателя в автобуса, но описанието, което получи, заедно с бръснача и полицейската униформа потвърдиха опасенията му.

Той наблюдаваше как единствената свидетелка, която бе в състояние да говори, започва да се затваря в себе си. Веднага разпозна реакцията, породена от чувство за вина. Тя прекалено късно се бе осъзнала, че съдейства на мъжа, и едва сега си даваше сметка, че съществува алтернатива, за която е могла и е трябвало да избере. Толкова беше лесно съвестта да вземе връх, неумолима, свръхкритична спрямо решенията, които човек взема. Ларсън знаеше това от опит и веднага го разпозна у нея; разбираше, че е безсмислено да се опитва да я утеши, защото това само щеше да затвърди убеждението й, че е постъпила погрешно.

Усети, че подобно чувство може съвсем скоро да обземе и него. Ларсън се извини и се отправи към вратата. В момента, в който местната полиция разбереше за намесата на федерален агент, той щеше да бъде затрупан от куп въпроси, на които нямаше да може да отговори.

— Знам къде живее — извика учителката след него. — Алис.

Ларсън се закова и се върна обратно при нея, предчувствайки, че полицията ще пристигне всеки момент, но се нуждаеше от бърза информация.

Тя започна да обяснява с такъв тон, сякаш си говореше сама.

— Веднъж ги закарах двете у тях.

От това, което Ларсън вече знаеше, точно тази информация бе станала причина колежката на Алис да бъде отвлечена.

— Деби не трябваше да му казва това — продължи жената. — Просто не трябваше. Аз не бих го направила.

Ларсън нежно постави ръка на рамото й. Едно обикновено докосване може да даде неочаквани резултати. Прошепна й:

— Трябва ми адресът.

Когато тя го погледна втренчено, той добави:

— Ако ми помогнеш, може да го спрем.