Светкавично бягство

52.

Ларсън премина, преди светлините над бараката, задействани от сензора за движение, да угаснат, защото в противен случай сензорите отново щяха да задействат осветлението. Въпреки че зад прозорците бе тъмно, не се виждаше сирена или допълнителна светлинна сигнализация освен лампите вън.

Заобиколи отсамната страна на постройката покрай четири пластмасови кофи за боклук, няколко изхвърлени автомобилни гуми и плоскости талашит, използвани за мишени. Между кофите бяха напъхани няколко картона и стиропор от опаковка на микровълнова фурна.

Бараката приличаше на кутия за обувки с плосък покрив и къси стрехи от двете страни. Ларсън проследи с поглед черния кабел, прикачен към видео гнездо под близката стряха. Редом с кабела минаваше захранваща жица, която излизаше от същия стълб.

Ако нахлуеше вътре и се опиташе да я спаси, нямаше да е от полза за никого. Дори и да стигнеше до Пени — което бе съмнително, — никога нямаше да могат да напуснат територията на имението. Трябваше да се промъкне вътре безшумно и да се измъкне от терена заедно с петгодишното дете. Ако можеше, и с внука на Марковиц.

Къде се бавеха Стъби и Хемп?

Ларсън намери един здрав клон, който да използва като тояга, готвейки се да осъществи работния си план. Пропълзя от задната част на постройката и притисна ухо до стъклото. Долови само тихото мърморене на телевизора и нищо повече. Никакви тънички гласчета. Никакъв плач на деца.

Прожекторите отпред се изключиха. Ала поради непрекъснатото му движение, светлините отзад останаха включени. Запита се дали това не го издава.

Подпря тоягата на ствола на дървото, което се намираше най-близо до постройката, и бързо се покатери. Няколко здрави вечнозелени клона надвисваха над косия покрив. Ларсън се изкачи пет клона нагоре и пропълзя по най-дебелия от тях до мястото, където би могъл да прескочи от дървото на покрива. Сега угаснаха и светлините отзад, като го оставиха в пълен мрак върху клона над покрива.

Усети, че клонът започна да поддава под тежестта му. Увисна прекалено ниско и се озова твърде надалеч. Някъде отляво под него бе ръбът на покрива. Трябваше му само още една последна стъпка. Но ако скочеше в тъмното, можеше да се стигне до дълго падане.

Очите му бавно се приспособиха. Първо към геометричните форми. После към клона. Покривът и ръбът точно под него.

Ларсън плъзна лявото си стъпало напред и пристъпи. Намерил се на покрива, той премина като балерина по стряхата и легна по корем. Пресегна се под стряхата и заопипва, докато не откри къде е прикачен кабелът. Разви го от гнездото, но не го отдели напълно.

Вътре телевизорът или бе загубил картина, или сигналът се бе влошил неимоверно. Това беше важно. Ларсън познаваше охранителната работа. Оцеляваш с цевта, умираш до телевизора.

В тъмнината не различаваше нищо, освен подвижни форми; това затрудняваше движението му, докато преминаваше през стряхата на покрива. Клекна и се приготви за скок.

Отвътре се дочу мърморене и блъскане. Зачака.

Когато светлините отпред светнаха, Ларсън скочи върху килима от меки борови иглички.

Вътре мъжки глас високо се оплакваше на останалите:

— Какво пак стана с шибания кабел?

Ларсън стисна тоягата като бухалка и пристъпи към площадката.