Светкавично бягство

66.

След като наблюдава бараката в продължение на двайсет минути, Паоло забеляза нещо в пръстта от другата страна на постройката. Едва когато се приближи, разбра, че е един от екипа — Тоди, така му викаха. Беше в безсъзнание.

Паоло потупа джобовете си да потърси телефона, но се сети, че Филип го бе накарал да го остави в кабинета, и бе забравил да си го вземе. Претърси Тоди — имаше пистолет, но това бе всичко. Развърза ранения, каквато и полза да имаше от това.

Паоло влезе в бараката, здраво стиснал бръснача в дясната си ръка, готов за схватка. Със здравото си око видя още двама души, също в безсъзнание, завързани и проснати на пода. Реши да провери сградата. Не искаше някой да му изскочи отзад, докато развързва приятелчетата си.

Движеше се като призрак по малкия коридор, от стая в стая, сянката му се гънеше зад него. Като установи, че всички стаи са празни, се насочи натам, където бе оставил малката.

Застана над капака, през който можеше да се добере до нишата в килера. От килима се подаваше клуп. Килимът бе грижливо изрязан, за да не личи сред шарките.

Паоло го издърпа и отвори капака към мазето. Отстъпи назад в очакване на изстрел. През цепнатината полъхна студен вятър. С опънати нерви, той пристъпи напред, готов за скок.

По време на обучението си бе тренирал нахлуване в тунел, макар никога да не бе прилагал уменията си. Преброи обратно до три, скочи в тъмното пространство и се претърколи при съприкосновението. Блъсна се в ниска дървена стена, която опираше в централната носеща греда на бараката. При вертикалния отвор с височина не повече от метър приклекна с вдигнат пред себе си бръснач. Напрегна се да различи очертанията на предметите по-ясно.

Две ниски походни легла със спални чували. Момичето бе будно, седнало, с широко отворени очи и гледаше право към него.

Нишата бе с размера на самата барака, оградена от талашит и изолация от синя пяна. Подът бе от пръст и камъни. Няколко електрически табла, свързани с жици, преминаваха от бушон на бушон и разделяха постройката на две. Откъм отвора се процеждаше светлина, колкото смътно да се вижда от единия до другия край.

Бяха само те, тримата.

Не бе сигурен как е възможно това. Нима онзи, който е вързал пазачите горе, е пропуснал вратата към мазето?

Туп. Звук отгоре. Входната врата се затвори тихо, макар и недостатъчно.

Паоло върна тапицираната врата към мазето на мястото й, намести я в рамката. Премина приведен над някаква пластмасова тръба и зае позиция, която да му позволи изненада при нападението. Насочи здравото си око към една точка в мрака.

Бе стиснал здраво острието между пръстите си.

Ела да си го получиш.