Светкавично бягство

53.

Доставки „Делмонико“

Хоуп прочете името върху задната врата на товарния камион, търпението й се изчерпваше. Натисна малките клавиши на мобилния телефон и изписа:

И изпрати съобщението на Ларсън.

Не беше се върнала в микробуса, както й бе наредил. Следващия път, когато видеше Пени, щеше да се хвърли на пътя, ако се наложи. Сега бе прекалено близо, за да седи с момчетата, докато онези си играеха с живота й. Беше преживяла прекалено много месеци на подобно отношение. С тази част от живота й бе свършено.

Накараха товарния камион да изчака, докато пазачът, облечен в черно от глава до пети, го заобиколи. Когато най-сетне стигна отзад, той вдигна задната врата и освети вътрешността с фенерче. Хоуп бе подготвена да види екип командоси да се втурва навън, да обезврежда пазача и да отваря портата. Вместо това мощното фенерче освети натрупани пластмасови кутии, сгъваеми маси, подноси за сервиране и торби с лед. Огледът приключи и той затвори вратата. В бързината не я заключи и докато заобиколи към портата, задната врата отскочи нагоре и се отвори, отначало само цепнатина, после около трийсет сантиметра или повече.

Хоуп се огледа наляво и надясно. Нищо.

С мисълта за Пени в имението и този камион като най-добър шанс да проникне вътре, тя се измъкна от храстите, използва камиона да я прикрие от къщичката на пазача и хукна по пътя. Стигна до полуотворената врата на камиона, преди портата да се отвори напълно.