Светкавично бягство

35.

Верен на професията си, Томи Томелсън пазеше стаята на Хоуп на втория етаж, разположил се в единия край на старомоден диван в коридора отвън, точно под два прозореца, от които удобно се виждаше кръговата алея за коли пред хотела. Бяха се регистрирали като Стивън и Елизабет Стори, за да не могат да я припознаят като неомъжена, и по този начин да задържат вълците далеч от дирята. Прозорците на стаята, отдавна запечатани заради климатичната инсталация, бяха прикрити от спуснати черни завеси. Ако някой убиец решеше да проникне вътре, трябваше да мине през стъклото, а Томелсън щеше да го повали преди още да е стъпил на пода.

Малко след като влезе в стаята, телефонът на Хоуп иззвъня. Тя светкавично вдигна, като се молеше да е Пени, но чу гласа на доктор Милър.

— Не мога да говоря много — каза Хоуп. — Очаквам обаждане и линията ми трябва.

— Той е онлайн — каза Милър. — Успях да засека портала му.

— Точно сега? — тя погледна часовника си. Милър потвърди.

— Подранил е.

— Може би не е — каза Милър. — По-вероятно е аз да съм подходил небрежно и да съм прибързал с анализа. Работих доста тази сутрин. Щом е влязъл толкова рано, ще работи още поне пет-шест часа.

— Но ако сега е онлайн — повтори тя — и сте идентифицирали портала, който използва, означава ли, че мога да се свържа с него?

— Не е включил никакви защити. Разбираш ли какво значи това? Познавам Лео. Не е случайно. Ако не искаше да бъде намерен, нямаше да успея да го засека.

— Но… защо тогава не се свърже с нас директно?

— От гледна точка на технологията? Може би са поставили програма, която следи какво пише с клавиатурата — така знаят върху какво работи в момента. А може би са блокирали някои от приложенията. Или пък следят монитора му. Трудно е да се каже. Защо не го попиташ?

— Аз? — ахна тя и веднага си помисли за Ларсън.

— Няма да съм аз — каза Милър. — Изглежда, че ти знаеш по-добре какво става. А аз не. Ако вие… ако федералното правителство е заинтересовано… в настоящия момент… това е достатъчно за мен. Имаш ли достъп до интернет? Ще ти дам линк и парола и това е всичко, което ще ти е необходимо. Всичко се поддържа в нашата част от мрежата.

Докато оглеждаше стаята, Хоуп усети учестяващите се удари на сърцето си. Откри телефонния указател на хотела и го отвори, притиснала слушалката с рамо. Прескочи няколко разделителни корици и видя, че хотелът разполага с бизнес център, който обаче затваря в пет.

— Закъсняла съм с петнайсет минути — промърмори на телефона. — Мога да се обадя на управителя и да го помоля за услуга.

— Всеки лаптоп ще свърши работа.

Тя си спомни за Томелсън, който беше от другата страна на вратата. Човек като него все имаше начин да влезе в интернет.

— Ще ми трябва минутка.

Докато се обръщаше към вратата, тя забеляза сгъната рекламна брошура, захвърлена самотно до повехналата роза, неуспешно опитвайки се да изглежда свежа. НИНТЕНДО! ФИЛМИ ПО ПОРЪЧКА! ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ ПРЕЗ ВАШИЯ ТЕЛЕВИЗОР!

Тя буквално изтръгна вратите на шкафа. Безжичната клавиатура лежеше върху телевизора, два джойстика със заплетени кабели — на рафта отдясно. Върху телевизора имаше още една брошура.

Тя го включи и изчака да загрее. Най-накрая се появи меню и разбира се, в менюто имаше достъп до интернет.

— Вътре съм — каза тя след минута. — Какви са линкът и паролата?

— Знаеш, че когато го направим, на монитора му ще се появи прозорец. Не можем да предвидим как ще реагира тогава.

Хоуп долови опасенията на Милър.

— Няма защита — каза тя, използвайки неговия аргумент. — Това трябва да е от значение.

— Разбира се, че е.

Двамата се опитваха да се окуражат взаимно.

Тя помоли Милър да й даде още минута и се обади на Ларсън от телефона на хотела, но веднага се включи гласова поща. Той или си беше изключил телефона, малко вероятно, или беше излязъл от обхват. Майчинските й страхове решиха вместо нея.

— Добре, да го направим — каза тя. Развълнуван, Милър й продиктува детайлите и тя ги записа. Захвана се с клавиатурата и след секунди в средата на браузъра се появи малък прозорец.

— Стана.

— Пак ти казвам. Няма начин да го направим, без да забележи — предупреди Милър. — Когато те вкарам, просто ще се появиш на екрана му непоканена. Какво ще направи той, никой не може да каже. Най-вероятно ще затвори прозореца, ще излезе от мрежата и ще го видим за последен път.

— Той ще говори с мен.

Тя усещаше наивната си вяра с цялото си същество. Тревожеше се, че прави това, без да е уведомила Ларсън. Ако успееше, и двамата щяха да празнуват. Ако се провалеше, той никога нямаше да й прости — и тя на себе си също.

— Готова ли си?

— Готова.

— Ако започне да души, използва спайуеър, значи е разбрал, че съм проникнал в компютъра му. Но все още не е прекъснал връзката. Вероятно вече знае и моя, и твоя ай пи адрес. Да приключваме по-бързо.

Тя погледна още веднъж крадешком към вратата.

— Давай — каза тя. — Изкарай ме на екрана му.