Светкавично бягство

60.

Единственото, което Пени виждаше, бе светлината, проникваща през процепите. Прашен въздух, както ставаше, когато мама тупаше чаршафите пред прозореца, малки искрици светлина, като светулки. Нещо студено и влажно, върху което бе седнала в новия си затвор. Сладникав аромат на дърво, примесен с други, непознати и неприятни за нея миризми. Кисело. Остро. Метален привкус в хладния въздух.

Къде се намираше?

Ушите й пищяха, пръстите на краката й бяха изтръпнали, тоест изобщо не ги усещаше. Трябваше да пишка, беше зверски жадна и стомахът й къркореше от глад. Страхуваше се от тъмното и затвори очи; собствената тъмнина й се стори по-поносима от пълния мрак, който цареше около нея. Тишината бе като сюнгер, попиваше всеки намек за живот, дори звука от собственото й дишане.

После, когато се осмели да отвори очи и да се изправи с лице срещу демона на врага, който от толкова време я караше да затваря вратата на гардероба, преди да си легне, видя някакъв силует бавно да придобива очертания. Затаи дъх.

Не беше сама.