Светкавично бягство

67.

Окървавен от жената, която бе спасил, Ларсън бе стигнал далечния край на едно неосветено игрище с изглед към двойната барака отдолу. Колкото повече мислеше за това — многобройните охранители, загражденията, толкова повече му ставаше ясно. Той някак бе пропуснал мястото, където държаха внука на Марковиц, а щом бе пропуснал него, вероятно бе пропуснал и Пени.

Отново влезе в бараката с приготвено оръжие. Нямаше много време. Пострадалата жена в имението щеше да вдигне тревога, независимо какво бе казала на другите. След минути тази барака щеше да прелива от пазачи.

Докато минаваше покрай вързаните пазачи, единият му се стори в съзнание, но не се обади. Защо бе толкова самодоволен? Ларсън вдигна пистолета. Тук имаше някой.

Прокрадна се и провери двете малки спални и банята за по-малко от половин минута. Стигна до затворената врата на нещо, припомни си, че е резервна спалня, и се напрегна. Отброи до три и ритна вратата. Тя рикошира в тънката куха стена и той я спря с крак. Движеше пистолета в различни посоки, докато търсеше нещо в стаята, което не отговаря на очакванията му, и замалко не простреля една овална форма, която се оказа небрежно захвърлена възглавница.

Чисто.

Запъти се към килера. Погледна надолу: беше там — някакъв клуп. Ниша.

Дори един пазач, който спи в резервната спалня, можеше лесно да защити подобен достъп. Просто. Ефикасно. Практично.

Ларсън се наведе и се пресегна към клупа. Не само усещаше охранителите, забързани към бараката, но освен това долови поне един там долу, в ямата, човек, натоварен да защитава мястото, докато помощта пристигне.

Ларсън щеше да се превърне в мишена в мига, в който влезеше.

Отлетяха десет, петнайсет секунди безценно време, през което Ларсън копнееше да има парализираща граната. Отстъпи и изгаси лампите в коридора зад себе си, за да изравни игралното поле и да остави бараката тъмна като в рог. Позволи на зрението си да се приспособи, после измъкна връзката ключове с тънкото като писалка фенерче от джобовете си с надеждата да го използва за отвличане на вниманието или примамка. Стисна фенерчето в дясната си ръка заедно с пистолета глок.

Разбираше, че в мига, в който скочи долу, ще бъде умъртвен. Нямаше и грам съмнение в това и безнадеждността на подобно действие за миг го накара да изстине. Но след като не разполагаше нито с време, нито с избор, а единствено с живота на Пени, Ларсън се спусна в мрака.

Приземи се тромаво, като пистолетът му се удари в метална тръба. Прехвърли фенерчето вляво, за да отвлече вниманието, докато се претъркулваше вдясно.

Не последваха изстрели.

Докато се търкаляше, пистолетът освободи пълнителя върху чакълестия под. Докосна с ръка повърхността на оръжието: съприкосновението с тръбата бе задействало и деформирало бутона за освобождаване на пълнителя. Опипа около себе си за пълнителя, докато се питаше дали пистолетът ще го приеме със счупен лост. Разполагаше с един патрон в цевта — един изстрел, на който можеше да разчита.

Слабата светлина разкриваше две сгъваеми легла и върху тях русата глава на… малко момиченце.

— Пени!

Вдигна се червенокоса главичка. Момче.

Гледката на двете деца отвлече вниманието му и не забеляза как една фигура скочи иззад гърба му. Ларсън пое удара с лявата си китка и глокът изхвърча от ръката му. Пламък прониза китката му и разбра, че са го порязали. Сниши се в инстинктивен рефлекс да предотврати необратимото. Ритна с десния си крак, но движенията му бяха тромави поради ограниченото пространство. Случайният късмет изпрати този удар към мъжа зад него. И двамата паднаха далеч един от друг. Ларсън удари глава в късата, обкована с гвоздеи стена.

Ограниченото еднометрово пространство на нишата свеждаше движенията им до приклякане и тътрене, подобно на раци, които се нападат един друг.

Когато противникът му седна, дошъл на себе си след удара, мъждивата светлина на фенерчето прекоси лицето му и разкри отоци от химикали, които затваряха дясното му око.

Ларсън разбра, че следва бръснач.

Беше усетил, че пистолетът и изхвърленият пълнител трябва да са някъде вдясно, и се насочи в тази посока, но противникът му умело бе предвидил този ход и го парира, като застана между Ларсън и леглата. После се хвърли към него с невероятна бързина и също толкова бързо отскочи извън обхвата му.

Ларсън усети топлина и бодежи в лявата си ръка. Отново бяха засегнали порязаното място.

Отново мълниеносно движение, като стрелкането на жабешки език. Левият крак на Ларсън кървеше.

Ако продължаваше да стои тук, касапинът щеше да го докопа сантиметър по сантиметър, мълниеносните разрези щяха да следват един след друг. Ларсън щеше да бъде сразен, но не от една, а от множество рани. Щяха да му прережат гърлото и щеше да кърви до смърт в нишата, където щяха да го заровят няколко часа по-късно. Както вероятно Хоуп и Пени редом с него.

Една мисъл прониза съзнанието му: нараненото око.

Ларсън се престори, че посяга към дясната страна на мъжа — сляпата му страна. Накара го да застине и се гмурна към леглата, направи салто и светна фенерчето. Изби му го.

Мрак.

Опипа наоколо, като се надяваше да намери пистолета, и попадна на дървена отломка шейсет на осемдесет сантиметра, която замалко не проби дланта на лявата му ръка със закривения гвоздей. Ако я хванеше като бухалка за бейзбол, тогава пиронът можеше да послужи за оръжие. Замахна и се претъркаля както му дойде, надявайки се мъжът да е извърнат откъм дясната си страна. Ларсън размаха дъската напосоки. Първият замах пропусна, но вторият успя, пиронът се впи в плът. Противникът му изкрещя.

Ларсън замахна отново и отново усети как пиронът влиза в допир с плът.

Бръсначът остави следа по лявото рамо на Ларсън. В същия момент Ларсън долови смътното очертание на движение в мрака. Светлина от горната стая се процеждаше между зле поставената подова настилка от шперплат.

Ларсън продължи да се движи, като се целеше към дясната страна на противника си. Блъсна се в леглата. Чу шумоленето на спални чували.

— Назад! — изрева той, като нямаше представа къде трябва да е назад. — Федерални служби! — извика той в мрака, докато отново замахваше с дъската в предполагаемата посока на тъмната фигура.

Никакъв контакт.

Отново се завъртя наляво, бедрата му бяха изтръпнали и горяха от неудобната позиция. Опипа там, където смяташе, че е паднал пистолетът, като едновременно се стараеше да не допусне противника си. Но внезапно някакъв звук дойде иззад него — крака, които се движеха неимоверно бързо. Мъжът се стовари върху него с цялата си тежест. Ларсън се просна по лице. Целта на бръснача бе да разпори гърба му, но заседна в здравия черен плат на канадката, който трудно се разкъсваше.

Ларсън отново се претърколи и замахна. Претърколване и замахване. Претърколване и замахване. Дъската и пиронът отскачаха или от кост, или от дърво, но Ларсън усети поредното парване, този път по дължината на левия прасец — дълбок и болезнен разрез. Като по чудо успя да блокира следващия удар с лявата си предмишница.

Пет или шест замахвания на бръснача бяха попаднали в него, пламтящи и кървящи. Хукна рачешката встрани. Не биваше да допуска повече рани — и без това му се виеше свят.

Касапинът усети шанс и атакува. Ларсън вдигна дъската с ръце и замахна. Заби се в главата на мъжа — или в бузата му… В шията? Не бе сигурен. Касапинът се потътри назад и изрева. Дъската, мокра от кръвта, се изплъзна от ръцете му.

Разтреперен, без оръжие, Ларсън трескаво опипваше пода около себе си — глокът трябваше да е някъде тук! Напипа камъни и тресчици дърво.

Пълнителят! Беше го прибрал в джоба. Но пък не разполагаше с оръжие.

Раздвижване. Този път отляво. Децата?

Ларсън се отдръпна, изтръпнал и замаян. Блъсна се в ниската преграда и се опита да събере мислите си. Беше изгубил пистолета си.

Всяка негова частица се съпротивляваше на мисълта отново да се изправи срещу бръснача.

Спря; внезапно тишината бе станала застрашителна. Ларсън притаи дъх и се вслуша в мрака. Хленчене на момиченце. Децата се бяха свили под леглата от страх.

Касапинът бе докопал Пени.

Внезапно светна нощна лампа. Заслепи го. Внукът на Марковиц, облечен в каубойска пижама, се беше свил някъде. Но бе запалил лампата.

Касапинът бе клекнал зад преобърнато легло. Лявата му ръка стягаше гърлото на Пени. Дъската с окървавения пирон лежеше на пръстения под вляво от него. Дясната му ръка притискаше шията точно под лявото му ухо в опит да спре кървенето от раната, която пиронът бе отворил. Приличаше на артериална кръв. Струеше.

Момчето продължаваше да се крие. Пени трепереше в хватката на мъжа.

Никой не промълви и дума. Никой не помръдна. Пистолетът лежеше на един човешки бой разстояние, вляво от Ларсън, почти до момчето, далеч от мястото, където бе очаквал да го намери.

Острието на бръснача проблесна, опряно в гърлото на Пени. Само един замах през нежната плът и тя бе загубена.

В този полумрак, в този миг, когато погледите им се срещнаха, той разпозна очите на майката в детето и тази прилика му причини неистова болка. Тя бе уплашена до смърт.

— Кайро — каза Ларсън на детето. — Дръж се здраво и ще ти взема онова куче.

Изненада замени за миг страха в погледа на детето. Облекчението измести ужаса в момента, в който тя се наведе към китката на мъжа, който я държеше. Ларсън разгада какво е намислило момиченцето в мига, в който устните й се разтвориха и зъбките й се оголиха.

Момчето се хвърли към пистолета смело, но безразсъдно.

— Стой! — изкрещя му Ларсън.

Ала то бе посегнало от дясната страна на касапина и с това го накара да се обърне и да го проследи. Здравото му око се стрелкаше напред-назад между Ларсън и момчето. Момчето можеше и да не знае какво прави, но силно бе изчерпало възможностите на убиеца.

Трябваха му няколко секунди да се придвижи, когато Пени наведе брадичка и захапа ръката на убиеца до кокал.

Ларсън хвърли шепа пръст към единственото здраво око, докато се изстрелваше право напред, без нито за миг да изпуска Пени от очи. Дясната му ръка сграбчи дъската с пирона. Паоло, който се олюляваше от болка, прецени грешно движението на Ларсън, тъй като очакваше да потърси оръжието.

Ларсън замахна към уязвимите места и заби пирона точно отстрани в главата на противника си.

Пени се изтръгна.

Изсвистя изстрел. Момчето.

— НЕДЕЙ! — изкрещя Ларсън.

Щрак, оръжието бе празно.

Вече беше върху убиеца, който лежеше проснат по гръб, а дъската с пирона се бе забила в главата му. Стовари юмрука си върху обезобразеното лице на мъжа.

Бръсначът проблесна, но Ларсън бе стиснал ръката на мъжа. Не се осмели да го пусне, защото ръката се движеше като лапа на животно, пръстите се бяха извили като нокти и докато ръцете им трепереха от умора, бръсначът се приплъзна и се вряза в китката на Ларсън. Навлезе дълбоко и болезнено.

Ларсън премести тежестта си, замахна с лакът и удари по дъската с пирона, като го заби по-дълбоко в слепоочието на мъжа. Бялото на единственото му здраво око се показваше с всеки удар на лакътя на Ларсън в дъската.

Застина, но Ларсън не му повярва. Такова животно можеше да имитира безсъзнание. Ларсън прикова двете му китки; и двете бяха отпуснати и безжизнени. Надигна се и заби коляно в гърдите на мъжа, но не видя това да се отразява на лицето му.

Бръсначът се отпусна и падна.

Ларсън се нуждаеше от пистолета — от безполезния пистолет, — искаше да убие този човек веднъж завинаги. Изведнъж забеляза, че двете ужасени деца са го зяпнали; едното от тях бе собствената му дъщеря и осъзна, че няма да може да извърши убийство пред тях. За миг погледът му се замъгли, явно поради загубата на кръв. Забеляза хавлията и колана на момчето върху пръстения под.

— Коланът — каза Ларсън.

Над главата им се раздадоха стъпки.

Един, двама?

Ларсън завърза ръцете на изгубилия съзнание мъж зад гърба му. Възелът не беше нищо особено заради рехавия хавлиен плат. Сгъна го на две, после пропълзя към момчето и вдигна пистолета от мястото, където го бе изпуснало. Бързо опита да постави пълнителя, но той не искаше да се закрепи. Предпазителят на пистолета също бе дръпнат.

— Кайро? — прошепна Пени. — Мама?

— Чака те — отвърна той.

Вдигна пръст към устните си да пазят тишина.

Придвижи се да огледа през правоъгълната дупка в тавана на нишата — бе подът на килера. Всяка от многобройните му рани се обаждаше и му причиняваше остра, парлива блока.

Стъпките над главите им забързаха към тях.

Ларсън вдигна разтворена длан да покаже на децата да не вдигат шум. Промъкна се точно под отвора, обърна оръжието в ръката си така, че прикладът му щръкна като тъпа метална палка.

Стъпките спряха точно отгоре.

Ларсън направи знак на децата да клекнат долу и те го послушаха.

Зачака.

Продължи да чака…

Раздвижване от другата страна на дупката. Ларсън си представи коленичил човек, който се приготвя да скочи или да надникне вътре. Изтегли ръката с пистолета зад рамо.

Когато главата на мъжа се наведе достатъчно и той погледна, Ларсън изчака да завърти глава към него. Главата бавно се извъртя и в този момент Ларсън стовари приклада на пистолета точно в горната част на носа на мъжа, между очите. Тялото се плъзна в дупката като морски лъв във вода. Ларсън се пресегна към отпуснатата ръка и вдигна падналия пистолет; точно тогава отгоре проехтя първият изстрел през пода.

Вторият вдигна облак прах.

Още стъпки горе, когато онзи извика за подкрепление.

Ларсън насочи дулото. Прицели се в успоредните редици пирони, които стърчаха надолу през мукавения под. Коридорът. Мишената му плавно следваше стъпките; първо се ослуша за звука от тях, после леко ги изпревари.

Произведе два бързи изстрела. Прозвучаха като шумно ръкопляскане. Третият изстрел предизвика писък от болка, после трясък; възцари се тишина. Нито децата, нито Ларсън издадоха звук. Никой не смееше да си поеме дъх.

Отгоре се разнесе стенание.

Ларсън тръгна, насочил пистолета пред себе си, и подаде глава от капака на мазето. Отдавна не бе се изправял и краката му пулсираха.

— Хайде — каза той на децата. — Ти стой тук и изчакай — нареди на момчето, когато го избута горе.

Наведе се да вдигне Пени. Ръцете му докоснаха тъничкото й кръстче. Сякаш го удари ток. Тя постави ръчички на раменете му.

— Тече ти кръв — каза, когато Ларсън я вдигна и я промуши през отвора.

— Никога не съм се чувствал по-добре — отвърна той, когато я последва.

Провери коридора. Мъжът, когото бе улучил, се гърчеше от болка. Единият от куршумите бе попаднал в крака му, а вторият — ниско в гърба. Ларсън го завърза с шнура на лампата и го остави.

Момчето се бе напишкало в пижамата си.

— Обувки?

Нито едно от децата не отговори. Пътят им минаваше основно през игрището. Щяха да вървят боси.

Преведе ги покрай двамата обезвредени пазачи в предната стая, надникна навън и хукнаха напред. Щом имаше изстрели, макар и далеч от резиденцията, очакваше да се появят и други.

Сега и тримата тичаха през тъмното игрище; децата не изоставаха и Ларсън усети потта да се стича в раните му. Поведе ги към невидимата конюшня.

Извади телефона си, докато още тичаха. Забави крачка, като позволи на децата малко да го изпреварят. Но точно в този миг дисплеят на телефона светна — неоново синьо — и обяви получаването на съобщение.

Хоуп!

Все по-ясно чуваха ромоленето на поток. Приближаваха конюшнята.

Изгаряше от нетърпение да получи известие от нея, но единственото, което прочете на малкия екран, бяха цифри.

911.