Светкавично бягство

37.

— Доктор Маркобиц?

— Кой е?

Обезпокоена, че действията й могат да струват живота на Пени, Хоуп се чудеше как да отговори на въпроса, така че да намеси и себе си. Пръстите й защракаха по клавиатурата. Накрая написа:

— Една майка. Ромеро отвлякоха дъщеря ми. Нуждая се от вашата помощ.

„Не. Не мога да ви помогна“.

— Оставихте портала отворен с някаква цел.

„Да“.

— Значи искате да ми помогнете. Както и аз на вас. Дъщеря ми при вас ли е?

„Не“.

— Трябва да ми помогнете.

Не последва отговор, курсорът трептеше като мигащо око.

„Те отвлякоха внука ми, Адам. Ако дъщеря ми и нейното семейство се обадят в полицията, заплашиха, че ще го убият. Спасете внука ми и съм готов на всичко“.

Хоуп се взря в мигащия курсор на екрана, пръстите й внезапно застинаха. Отговорът му беше толкова неочакван, че тя не знаеше какво да прави. Накрая написа единственото, за което можа да се сети:

— Къде е дъщеря ми?

Въпросът стоеше на екрана, курсорът мигаше. Тя чакаше неговият текст да се появи под нейния.

„Проследете електронната поща“.

Докато протягаше ръце към клавиатурата, диалоговият прозорец внезапно изчезна. Първо си помисли, че е неизправност. Милър още беше на телефона и тя го попита:

— Какво стана току-що?

— Прекъсна. — Тя дочу яростното тракане на клавиатурата. — От негова страна — докладва Милър. Почти незабавно се чу: — По дяволите! — Извика като човек, който не е свикнал да псува. — Току-що те засякоха!

— Какво?

— Изключи машината! Прекъсни връзката веднага!

Хоуп се изправи от края на леглото, клавиатурата се изплъзна от скута й и се стовари на килима. Втурна се към дистанционното на телевизора, поставено на малката кръгла маса до прозореца. Започна да натиска копчетата, но нищо не стана, и тогава разбра, че го държи обратно. Обърна го, натисна МЕНЮ и започна да се рови в опциите. Когато включи телевизора на режим ПРЕДАВАНИЯ НА ЖИВО, даваха епизод от „Сейнфилд“.

— Доктор Милър? — попита тя, като се върна на телефона.

— Засякоха те. Разбираш ли?

— Проследете електронната поща — каза тя и повтори онова, което бе прочела.

— Порталът трябваше да е отворен, нали разбираш, необезопасен, за да можем да направим това. — Той говореше, сякаш се извинява сам на себе си. — Щом те засекат, отиват директно до машината, която ползваш. Нямаше какво да направя.

— За каква електронна поща говореше той? — повтори тя.

— Предоставихме им уникалното ID на компютъра ти.

Тя си помисли за Ларсън.

— Ще бъдат арестувани, преди да могат да направят нещо по въпроса.

— Не можем да бъдем сигурни.

— Напротив, можем. Сега се успокойте и мислете — каза му тя.

Беше близо до Пени, усещаше го.

— Трябва да се съсредоточим върху това, което ни каза. Проследете електронната поща. Можете ли да проследите всяко електронно писмо, което вероятно е изпращал през вашата мрежа?

— Изложих те на опасност.

Тя отлепи слушалката от ухото си. Пое голяма глътка въздух, преди да продължи:

— Докторе, трябва да се стегнете.