Светкавично бягство

24.

— Това не е официално разследване — започна Скот Ротем.

Погледна заместник-шериф Гила Гелдуиг, една необикновено привлекателна жена със смугли, мрачни черти на лицето и омагьосващи зелени очи. Тялото й, малко едро и тромаво по стандартите за фаталната жена, беше доста обемно в гърдите и фино в краката и й придаваше леко несъразмерен вид, който не би излязъл добре на снимка, но пък изглеждаше достатъчно добре, когато беше седнала, както в момента. Но лицето и очите й бяха това, което грабваше човек, и поради това Ротем полагаше всички усилия да не я гледа директно в тях и да не се поддава на неустоимия им чар. Важното бе този разговор, този разпит, да се окаже успешен. Заради Марковиц, Лаена и собствената му кариера. Петима защитени свидетели бяха убити през последните двайсет и четири часа. Кървавата баня явно вече бе започнала. Животът на хиляди други беше заложен на карта. Той я мразеше заради това, което представлява.

Навън вече се бе стъмнило. Движението по Пенсилвания Авеню едва пъплеше и от единствения прозорец на конферентната зала наподобяваше две реки от червени и бели светлинки.

Бяха седнали на овалната маса един срещу друг, а от лявата страна на Ротем седеше помощник главния прокурор на страната Тина Уонк, която имаше тен на манекенка и фигура, която допълваше избухливия й нрав.

— Трябва ли ми адвокат? — попита Гелдуиг.

— Във вашите права е да отправите такова искане. Вие ми кажете, трябва ли ви адвокат?

— Не и ако се сключи някакво предварително споразумение.

— Имали сте връзка с помощник-шериф Боб Мосли — каза Ротем.

— Съдете ме.

Тя владееше добре езика на тялото, но не можа да възпре аления оттенък, който пропълзя от яката на ризата под модерния й костюм към деликатното място зад ушите й.

— Мосли си призна всичко тази сутрин и имахме цял ден на разположение да разгледаме вашите действия, задачи и цялостната ви работа в Службите. Вие сте усърден работник. Доста сте обикаляли с Програмата за защита на свидетели. А сега сте тук. Повишават ви по служба необикновено бързо.

— Всички повишения са законни.

— Не се и съмнявам.

Тина, прокурорът, си водеше бележки, а химикалката й се движеше толкова яростно, че приличаше на стенограф.

— Каква е вашата позиция?

— Госпожо Гелдуиг, това може да е започнало като някаква игра за вас. Не съм сигурен. Може да е било заради парите, защото, бог ми е свидетел, всички ние искаме повече пари за тази работа. Може би причината се крие в потайността или в удоволствието от това да се чувстваш толкова значим за някого. А може би те, в този случай говоря специално за организацията на Ромеро, са се докопали до някаква информация, която биха могли да използват срещу вас. Да ви държат в ръцете си. Сексуалният ви живот, пороците ви, навиците ви да харчите, семейството ви. Споменавам тези неща само защото те са най-често използвани в случаи като този.

— Случаи като кой? — Тя затършува в чантата си и извади от там една фина носна кърпичка, с която забърса носа си повече от нерви, отколкото от нужда.

— Боб Мосли си спомня всичко, което ви е казал. Всичко, което сте го попитали.

За Ротем най-невъобразимото нещо в случая беше, че човек като Мосли би повярвал, че жена като нея изобщо би могла да си падне по него. Сега щеше да разполага с между двайсет и трийсет години да размишлява за това, а също и госпожа Гелдуиг, благодарение на показанията му.

— Това, което явно пропускате, заместник-шериф Гелдуиг, е, че Мосли ни каза всичко. Колкото по-дълго се правите на наивна, толкова по-малко време имате да минете от другата страна и да си помогнете.

Най-накрая и Уонк се включи в разговора.

— Били сте в Отдела за издирване на опасни престъпници малко повече от три месеца, госпожо Гелдуиг. Може би ще ни обясните каква беше причината за вашето решение да се преместите?

Когато тя не отговори, Ротем го направи вместо нея.

— Програмата би могла да се счита за по-престижната и по-интересната работа. И въпреки това вие сте се прехвърлили в Отдела.

— Исках да бъда далеч от Мосли. Освен това мисля, че грешите, сър. Тук е истинската работа.

— Знаем със сигурност, че Мосли ти е казал всичко, което има да се казва за Леополд Марковиц и за това, което впоследствие стана известно като Лаена — каза Ротем. — Знаете ли какво означава Лаена, заместник Гелдуиг? Откъде произлиза терминът?

Тя прочисти гърлото си.

— Това е латинската или гръцката дума за прикритие, доколкото си спомням.

Сега Ротем се застави да я погледне в очите.

— И вие издадохте това прикритие, нали? Пропусна да спомене скорошните екзекуции — щеше да поиска адвокат с оглед на тази информация.

— Изложихте няколко хиляди живота на смъртен риск. И всичко това за какво, госпожо Гелдуиг? За седемстотинте хиляди долара в недвижима собственост? За времето, прекарано в Париж? Знаем за тези неща, госпожо Гелдуиг, и ще открием още. Конфискувахме всичкото ви имущество, всичките ви авоари или поточно, госпожа Уонк го направи. В този момент нямате и пукната пара. Сигурна ли сте, че не искате да говорите?

— В полза на държавата — добави прокурорът.

— В ръцете си ни. И нямаш много време да се обясняваш.

Почукването на вратата бе последвано от един помощник, който подаде глава. Трябваше да е нещо важно.

Ротем се изправи и тръгна, преминавайки близо до Гелдуиг. Миришеше на нещо наситено сладко и землисто — парфюм, предназначен да възбуди мъжа. Ефектът продължи дори след като Ротем достигна помощника си, който се извини за прекъсването.

Помощникът, млад мъж в края на двайсетте, му подаде куп листове.

— Движението й из мрежата, сър. Какви файлове е отваряла. Подчертал съм тези, които ни интересуват.

Ротем прегледа списъка с адреси в компютърната мрежа, както и всички директории и файлове, в които Гелдуиг беше влизала през последната седмица. Помощникът добави:

— Можем да се върнем още по-назад, ако времето позволява.

Ротем разлисти страниците в търсене на подчертаните с жълто редове. На четвърта страница показалецът му се спря на тях, а очите му продължиха надолу.

— Какво, по дяволите, е това? Разходи за какво?

— Сърфирала е из архивите със сметки за електричество и вода на убежищата ни, за да провери за промяна в потреблението.

— Което би означавало, че в дадена къща има живот.

Ротем веднага се сети какво означава това, но се сдържа, защото трябваше да потвърди подозренията си, преди да вдигне тревога.

— А какви са тези сметки тук? — попита той.

— Те са за фермата с овошките, сър. Но се консултирах с Програмата за защита на свидетели и според тях в момента там не е настанен никой. — Младежът забеляза, че Ротем внезапно пребледня. — Или пък е?

Гърлото на Ротем пресъхна.

— Свържи ме с Ларсън по телефона. Сега. Веднага! Не му изпращай имейл, не му оставяй съобщение, намираш го по телефона. Трябва да говоря с него незабавно.

Той хвърли поглед към затворената врата на конферентната зала и си помисли, че по отношение на Гелдуиг един куршум в главата ще свърши далеч по-добра работа на данъкоплатците.