Светкавично бягство

56.

Просната на пода, Хоуп надникна от задната страна на камиона за доставки. След като бе завил зад втория ъгъл на резиденцията и се бе спуснал по ниска рампа, очакваше съвсем да спре и тя да се плъзне навън с краката напред. Щом обувките й докоснаха земята, тя падна на паважа, сви се и направи не особено сполучливо задно кълбо. Бързо се изправи на крака и се шмугна в стоманената пещера, образувана между два масивни контейнера. Камионът продължи още метър и половина-два напред и спирачките му изскърцаха.

Имаше шанс Пени да се намира някъде вътре в сградата.

Първо дочу мъжки глас:

— Ах, да му се не види…

После отварянето на задната врата на камиона; шофьорът беше бесен, че пазачът при портата я е оставил незаключена.

Един дребен мъж, който не беше от доставчиците, премина на сантиметри от нея и се разкрещя на хората. Хоуп се прилепи назад, ръката й напипа нещо гадно и трябваше да стисне зъби, за да не изохка високо.

Онзи, който раздаваше заповеди, обясни, че доставчиците ще бъдат пуснати вътре. Задната врата ще бъде отворена за тях. Ако ги пипнат някъде в сградата извън мазето или трапезарията на първия етаж, обещаваше да прекарат останалата част от нощта в камиона под охрана и да забравят за бакшиша.

— А аз съм щедър — каза той, докато гласът му затихваше в сградата.

Тя се запита дали би могла да мине за член на екипа доставчици. Долови гласовете на две жени и един мъж; допусна, че и тримата са пристигнали с камиона. Сега задната му врата бе отворена и те се захванаха да го разтоварват. Хоуп клекна и се приготви.

Реши да се отправи към задната част на камиона, да вдигне някой кашон и да се държи така, сякаш знае какво прави; застави краката си да тръгнат, но те оставаха вкопани в настилката. Изпадна в ужас и отново клекна.

Не можеше да го направи.

Точно тогава, докато стоеше между двата контейнера и можеше да зърне само ивица от пейзажа и небето над себе си, взирайки се през празното голф игрище, където водните пръскачки създаваха изкуствен дъжд, тя забеляза потрепване високо в клоните на едно дърво в далечината. Видя ниската каменна колона, която служеше за опора на оградата от ковано желязо. Дървото бе от другата страна на оградата.

Ето пак! Подобно движение на двайсетина метра вляво от първото, също високо в дървото.

Продължи да се взира. Никакви движения.

Тогава разбра.

Ръцете й се тресяха, когато извади мобилния телефон, грижливо го прикри, преди дисплеят да светне, и започна да пише.