Светкавично бягство

15.

Всеки път, когато автобусът спреше, болезнено нетърпение обземаше Алис. Убедена, че дъщеря й се е отправила към единственото място, където се чувства в безопасност, Хоуп пътуваше към дневната занималия на болница „Бейнс“. Ако видеше такси или какъвто и да е друг, по-бърз начин да стигне до болницата, щеше да изскочи от автобуса на секундата, но таксита не се срещаха често в Сейнт Луис — град, обсебен от предградията си.

Измъчваше се от мисълта, че се беше паникьосала от тревожните новини по Си Ен Ен и за това, че не беше обяснила на Пени — достатъчно голяма, за да разбере поне малко от това, което се случва. Тогава нещата можеха да се развият далеч по-добре. Ако беше представила всичко това като изненадваща разходка до „Дисни Уърлд“, вече щяха да са на път към Атланта. Тогава защо беше реагирала така, може би в пристъп на безпокойство?

Но тя бе обучавана да се притеснява, да бъде параноичка. Дъщеря й не искаше да живее по този начин и кой можеше да я вини затова?

„Ромеро могат и ще те намерят. Ако допуснеш дори една грешка, ще почукат на вратата ти“. Ларс ли й бе казвал това, или някой друг? Беше преминала през толкова много разговори, програми за ориентация и срещи с психолози, че не можеше да си спомни всичките. Но тогава предупреждението й се бе сторило убедително и тя все още се придържаше към него. Сега за нея предпазливостта бе начин на живот, не просто временно състояние, което можеше да промени, когато си поиска. Беше реагирала прекалено остро на тревожния сигнал по новините. Това й стана ясно чак сега, но си даваше сметка, че така е устроена, и именно благодарение на това двете все още са живи.

Пени бе единствената, която разполагаше с номера на телефона й. Това бе тяхната връзка за критични моменти. Тя никога не звънеше от него, за да не създава възможност разговорите да бъдат проследени. Можеше да го използва и сега, за да предизвести пристигането си на Пени, но се боеше, тъй като момиченцето можеше да го изтълкува като предупреждение и да избяга отново в знак на протест. Трябваше да забави по някакъв начин по-нататъшния ход на събитията. Пени беше твърде умна за дете и твърдо решена да отмъсти на майка си за номадския им начин на живот. Изненадата оставаше най-добрият шанс за Алис.