Светкавично бягство

58.

— С какво разполагаме? — попита Ротем дългокосия детектив, който се бе разположил до конзолата в дъното на вече претъпкания микробус на компанията „Пюджит Саунд Енерджи“.

Били се разпореждаше с апаратурата. Дългокосият цивилен пич по убийствата, който си падаше многознайко, имаше мустаци и бежови каубойски ботуши от екзотична кожа. Явно смяташе, че той ръководи.

Някой се бе заел да върши работата на Ротем.

Човекът на зеления походен стол отляво на Хемптън бе шериф с длъжност специален агент и се казваше Форсайт. Бе облечен в делови костюм със синя кърпичка в горното джобче. Токовете на лъснатите му обувки стил „Оксфорд“ бяха доста износени. Държеше се доста прилично — за разлика от детектива — и бе склонен да остави Ротем да дърпа юздите. Шофьорът бе от сиатълската полиция, чието име Ротем бе забравил. Бе заел мястото до шофьора от другата страна на завесата за затъмнение, която висеше като наметало зад гърба на Хемптън. Електрониката бе разположена на две противоположни конзоли. Мъжете се бяха струпали около четирите телевизионни екрана, все едно гледаха мач в неделя.

— Гълъбите са вдигнати — докладва Били. — Имаме двама души с визуална техника. Гледат над стената надолу към терена.

— Можем ли да ги свържем с микрофон? — попита Ротем.

Изщракаха няколко превключвателя и всички в микробуса можаха не само да чуят думите, изречени от двамата полицаи от звеното за бързо реагиране, намиращи се в клоните на дърветата, но и да видят на четвъртия монитор неясни образи от електронните бинокли за нощно виждане, с които бе снабден всеки от тях.

Полицаят доложи за спокойно игрище за голф с основна сграда в далечината. Хората в микробуса видяха образите на двама, а може би трима души, които разтоварваха камион.

— Може да е храна — докладва електронен глас.

— Съгласен — отвърна другият.

Ротем отново свери часовника си. Камион за доставки и пет коли бяха навлезли в терена през изминалите петнайсет минути. Информацията, с която разполагаха за срещата — за търга, — изглеждаше достоверна. Малка, но необходима стъпка напред.

Дългокосият детектив проведе разговор по мобилния си телефон, като махна слушалките, за да може да чува. Приключи разговора, извърна се към Ротем и докладва:

— Регистрационните табели на третия автомобил отговарят на фирма за доставки на храна, собственост на известен член на ОП.

Организирана престъпност. Нареждаше се добре. Това, което регистрираха, пасваше на това, което очакваха: богаташко имение; луксозни коли и лимузини. Фактът, че на мястото можеха да се намират едно или повече деца заложници, беше единственият коз, с който Ротем разполагаше.

— Все още ни е нужна основателна причина — каза дългокосият детектив, — за да могат хората ми да влязат. Регистрационна табела няма да свърши работа.

— Съгласен — каза Форсайт. — Дайте да го обмислим. — Погледна към Ротем, сякаш се надяваше да извади заек от шапката си.

— Имате ваш човек вътре — каза дългокосият детектив. — Някой опита ли да се свърже с него?

Обидният въпрос към Ротем и операцията, която ръководеше, не мина незабелязано.

— Направихме го — отвърна Хемптън. Стъбълфийлд недоволно измрънка несъгласието си от мястото до шофьора от другата страна на завесата. Беше доста едър и му бе трудно да си намери място отзад при останалите. — Не вдига.

— Към този момент присъствието му остава непотвърдено — каза Ротем.

Напъна мозъка си да измисли основателна причина, било то и подозрение, което би му дало повод да се обърне към главния прокурор на страната за заповед по телефона.

Включи се единият от двамата оперативни работници на СББ.

Детективът, опрял глава до слушалките си, информира Ротем какво му казват.

— Има множество линии под високо напрежение, които пресичат имението — каза той.

— Забравих как се казвате, сержант — най-сетне си призна Ротем.

Другият отлепи едното си ухо от слушалките.

— Ла Моя — отвърна той. — Не се стягай.

— И какво за високото напрежение? — попита Ротем.

— Кабели с високо напрежение преминават над имота. Може да служат за поливане на игрището. Кабелите с напрежение… те са здраво окачени. — Устата му под мустаците се изви в усмивка. — Достатъчно здраво да издържат възрастен мъж, по-точно двама възрастни мъже. — После добави: — Моите хора ще влязат, увиснали на скайджекс — облицовани с гума моторни макари, — така че донякъде се допуска факторът шум, бръмченето на моторите и т.н., но не е много силен.

— Скайджекс? Правили сте го и преди.

— Силите за борба с безредиците заимстваха метода от Спасителните служби. Идеята е да стане възможно да се транспортират хора между сгради на голяма височина. Градски войни. Измишльотина на Вътрешни работи. Ние също сме го използвали за някои наблюдения.

Тонът на човека подсказваше, че не казва всичко. Ротем се възмути от това.

— Убеден съм, че ще ни осведомите, сержант. Може да се каже, че времето ни притиска.

— Вие трябва да минете през кабинета на главния прокурор и да получите необходимите документи, нали? Така че за вас нещата стоят различно. Но ние в щата Вашингтон имаме разпоредби, които гласят, че въздушното пространство над собствеността не е частно. Уловката тук е, че всички кабели и цялото оборудване, необходимо за преноса на електроенергия, е изцяло собственост на енергоразпределителната компания, в нашия случай на „Пюджит Сауд Енерджи“. Схванахте ли? Не нарушаваме ничии права, като използваме тези кабели.

Ротем свърза нишките на разсъжденията на сержанта.

— Искате да кажете, че ако получим разрешение от енергоразпределителната компания да използваме кабелите им, това ще ни осигури достъп?

Включи се Форсайт:

— Всъщност никой не докосва с крак земята под тези кабели…

Погледът на Ротем срещна този на Ла Моя в сумрачната светлина на конзола с електроника. Ла Моя се ухили.

— Не влизаме незаконно. Няма никаква необходимост от основателна причина, докато се придържате към наблюдението.

— Колко изобретателно.

— Идеята не е моя, но ще предам оценката ви. След като вече сте вътре, ако имате късмет, ще използвате огледа да откриете основателна причина и тогава вече наистина сте вътре.

— Ако имаме късмет да видим нещо. — Ротем не се оплакваше, но не беше кой знае колко обнадежден.

— Винаги съществува такъв момент — съгласи се Ла Моя. — Но ако се случи да ви забележат, тогава не е добре. На лошите момчета никак не им харесва хора от Силите за борба с безредиците да им висят по кабелите.

— Това граничи с подвеждане — каза Ротем, но разбираше колко лесно едно нещо може да доведе до друго и да им предостави основателна причина.

— Така е в шоубизнеса — намигна Ла Моя. — Ако искате моите хора да поставят макарите, само кажете.

— Казвам — отвърна Ротем, докато набираше по мобилния си телефон номера на заместник главния прокурор на страната за съдействие в разговора с енергоразпределителната компания.