50.

Докато пълзеше към края на гората край пътя, който слизаше откъм голямата къща, Ларсън стана свидетел на импровизираната среща между шофьора на мерцедеса и един тип с вид на културист. Запита се дали има нещо общо с него. Краткият проблясък на ужас в погледа на шофьора му достави удоволствие.

Минута по-късно шофьорът говори по мобилния си телефон и след няколко секунди двама други мъже хукнаха надолу по хълма.

С риск да го забележат, Ларсън се изправи и се втурна през гората успоредно с двамата, вече уверен, че им е било наредено да засилят охраната на Пени. Капан за Хоуп и тези, които е довела със себе си.

Обувките му подгизнаха от влажната земя. Зърна отражение на две черни кожени якета, които се носеха по пътя, грациозно лъкатушещ по стръмния склон на хълма.

В долната част на стръмнината павираният път пресичаше буен поток, преди отново да се издигне. Ларсън бързо спря, когато стигна игрище с трудни препятствия — дървени стени със закачени по тях въжета; вързани една за друга автомобилни гуми, закачени над яма с пясък; редица ниски каменни стени; стрелбище с издигнати мишени. Приличаше на нещо като тренировъчен военен лагер.

Промъкна се през игрището, използвайки го за прикритие, без да изпуска двамата охранители от поглед. Когато приближиха двойната барака, се включиха прожектори, задействани от електронен сензор за движение.

Двамата пазачи стигнаха до врата от сурово дърво и почукаха.

Ларсън се приближи; сега внимаваше за всяка стъпка.

Отвори вратата някакъв тип с тениска и черни джинси. Ларсън долови трептенето на телевизионен екран.

Това му подсказа, че прозорците са затъмнени отвътре, също като във фермата. Бе достатъчно да разбере, че вероятно е открил Пени.

Чувствата на триумф и страх се смесваха в него като коктейл. Усети как се стече първата струйка пот. Устата му бе пресъхнала.

Погледна към сименса, като се питаше дали Хемп и Стъби вече са тръгнали.

Ларсън трябваше да хвърли поглед в бараката. Но се боеше да не попадне в капан. Самият той трябваше да заложи такъв.

Загрузка...