Светкавично бягство

38.

Гущери припълзяваха шумно из чупливите листа на гъстите храсталаци от двете страни на пътя. Здрачът отстъпваше, докато Ларсън пиеше питието си с Монтгомъри. Небето още пазеше матовия си опушено син цвят, докато няколко звезди се опитваха да го пробият. Ромът пулсираше в него и се надпреварваше с адреналина и действието на еспресото. Мечтаеше за подкрепление, но вече бе направил своя избор.

Въпреки това, което бе внушил на Хоуп, той се съмняваше, че ще открие Пени при Марковиц. Ромеро бяха твърде умни да оставят козовете си на едно място. Но Марковиц си оставаше вероятна връзка, която си струваше да бъде проверена, и Ларсън смяташе да направи точно това.

Той остави пътеката, настлана с пясък и счупени миди, и се мушна в гората от сплетени тропически растения. Тук почвата под краката му беше мека и влажна.

ОСПРЕЙ, тържествено обявяваше табелата над входната врата. Вътре не светеше. Отпред нямаше електромобили.

Пясъкът пред дома бе осеян с ями от проливен дъжд, недокоснат от гуми или стъпки, и говореше, че в „Оспрей“ няма никого.

Ларсън внимателно си запроправя път сред шубрака, тръгвайки към северната страна на това, което според указанията на Монтгомъри трябваше да е „Пясъчния долар“. Издигнати върху колове, за да се предпазват от бурите, първите етажи на домовете бяха на дванадесет стъпки над морското равнище. Ларсън трябваше да се изкачи или по предните, или по задните стълби, за да може да хвърли поглед вътре. Обграден от боядисана в бяло решетъчна оградка, която продължаваше към навеса за електромобили на нивото на земята, върху пясъка лежеше ръждясал акумулатор от голф карт с проблясващ нивомер и жици, отпуснати като спящи змии. Самият карт липсваше и Ларсън си помисли, че е на брега, в подкрепа на думите на Монтгомъри, че единият от тримата е заминал неочаквано. До ръждивокафявата газова бутилка боботеха два климатика. Виждаха се и две пластмасови кофи за боклук, които преливаха. Сред бръмченето на климатика Ларсън долови нечии забързани стъпки над главата си. Някой се изкачваше или слизаше по стълбите. Освен това викаше, но звукът бе приглушен и не можеше да различи думи.

Ами ако другият човек не беше напуснал острова, а бе отишъл да докара моторницата на Валенти, за да преместят професора? Ами ако електронното проучване на Милър някак е било засечено? Или Марковиц е завършил работата си и Лаена е напълно разшифрована? Ами ако самият Марковиц трябва да присъства на предстоящата среща на мафиотите?

В стаята на първия етаж светеше лампа. Ларсън се протегна и докосна дръжката на глока си, но не го извади.

През следващите десет минути той търпеливо продължи да чака доставката от ресторанта. Ушите му пищяха. Въздухът миришеше на кисело. Всичко на острова беше в процес на гниене. В далечината избръмча двигател и Ларсън помисли, че е познал за плана за преместване. Но като приближи, му заприлича повече на самолет. Изведнъж наблизо прелетя хидроплан, ниско над водата, с проблясващи светлини. Ларсън се възползва от шума и суматохата да се изкачи по задните стълби на „Пясъчния долар“.

Там страховете и предположенията му се потвърдиха, тъй като едва не се спъна в два куфара и кашон, оставени на стълбите пред вратата. През остъклената врата на кухнята можа да види безпорядъка, който цареше по рафтовете, всякакъв вид стъклария и пластмасови бутилки, от фъстъчено масло до боровинков сок, някои пълни, други празни, всички наредени по рафтовете като войници. Отпечатъци — досети се той. Всяка повърхност, по която можеше да има отпечатъци от пръсти, бе извадена от рафтовете и отделена. Естествено, старателно избърсана.

Вече съвсем наблизо, самолетът продължаваше да стене. Беше се приземил и рулираше. Накрая двигателите му бяха изключени и настана тишина. Ларсън бе забелязал дълъг док встрани от овалния плаж и реши, че хидропланът най-вероятно е акостирал там.

В този момент слабите светлини на голф карт разцепиха нощния здрач. Возилото се изкачи безшумно до предната врата на „Пясъчния долар“, един тийнейджър слезе и се качи по предните стъпала с поднос в ръце. Ларсън чу ехото на звънеца зад стените и изчака да чуе приближаващите стъпки. Появи се мъж, когото Ларсън видя само в гръб. Той се отдалечи по коридор в тюркоазено и бежово към входната врата.

Докато мъжът беше с гръб към него, Ларсън заобиколи оставения багаж и опита бравата на кухненската врата. Тя се завъртя. Отвори и влезе, опитвайки се да затвори безшумно зад себе си.

Две тихи стъпки го отведоха по-навътре в кухнята и далеч от полезрението на мъжа до входната врата.

Той свърза самолета с багажа на верандата. Похитителите на Марковиц го местеха.

Промъкна се тихо в малка трапезария. На голямата стена имаше огледало в рамка от мидени черупки. В него Ларсън видя профила на мъжа, който стоеше на вратата, докато даваше бакшиш на колежанчето и приемаше подноса с храна. После затвори вратата и остави подноса на земята, без да показва намерение да се храни. Ларсън чу как мъжът бърза нагоре по стълбите, изкачвайки се до втория етаж.

— Приключвай вече! — извика мъжът. — Защо, по дяволите, се бавиш толкова?

— Почти е готово — отвърна друг силен глас. Сякаш на по-възрастен мъж. Предизвикателен. — Файлът е голям. Най-много няколко минути. Просто събирай багажа. Не ме притискай.

Марковиц.

— Пристигнаха! — каза по-младият глас. — Току-що кацнаха. Всеки момент ще са тук, за да вземат нещата ни. Побързай!

— Казах, че е почти готово! — отговори по-старият мъж. — Нищо не мога да направя, за да увелича скоростта.

Ларсън чу отчетливото чаткане по клавиатурата; някой пишеше с бясна скорост. Почти е готово. Дали говореше за Лаена? Скорост на прехвърляне на данни. Къде и на кого?

Нямаше друг избор, освен да изиграе своя ход. Ларсън извади оръжието си и зави зад ъгъла в коридора. Промъкна се през миризмата на риба от вечерята и се насочи към началото на стълбите, които водеха към втория етаж.

Пристъпи напред колебливо. Оръжието му сочеше право нагоре към двамата, а може би трима, спорещи мъже, които чуваше, но още не беше видял.