Светкавично бягство

74.

Стигнал дъното на коридора на горния етаж, Ларсън чу два изстрела в непосредствена близост. Звук от екзекуция. Отиде до вратата, ритна я, вдигнал оръжие, но единственото, което видя, бе добре облечен мъж мъртъв на пода сред море от раздробено стъкло. Никаква кръв, отворени очи, мъртъв.

Щеше да излезе, когато забеляза синята пластмаса от строшения си мобилен телефон на килима пред празния тапициран стол.

Провери шкафовете. Завъртя се в средата на стаята, убеден, че тя е тук. Умът му сглоби счупените прозорци, мъртвия тип в скъпи дрехи, убит там, където бе стоял, и се втурна да погледне навън.

Ако съзнанието му бе изчистено от емоции, ако бе способен да разсъди как мъжът се е озовал мъртъв на пода, никога нямаше да се приближи до отворения прозорец. Но сега отчаяно желаеше да я види и разбра, без никой да му казва, разбра без каквито и да било доказателства, че Хоуп е скочила.

Видя я долу на асфалта да се гърчи от болката в счупените си кости. Тя също го видя, точно преди това да се случи. Установи връзка с нея, дали очи с очи, а може би сърце със сърце, въпреки разстоянието на трите етажа, с глока в ръка.

Червено кръгче присветна върху якето му. Като светулка.

Вдигна глава да посрещне нервния снайперист някъде там, в мрака, когато… парване от ужилване на пчела и светът изчезна.