Ветровете на Нептун

XXIV

Дуетът с Жинет Сен Прьо вървеше добре, ако не се смята увеличаващата се сложност на стажа, която принуди Адамсберг да си води записки под диктовката на съекипничката си. Преминаване в амплификационна камера, вадене на копия от спесимена с апарат за термическо циклиране.

Добре, Жинет, както кажеш.

Обаче Жинет, която беше колкото разговорлива, толкова и непримирима, улавяше разфокусирания поглед на Адамсберг и упорстваше.

— Недей да се инатиш, просто е като парче кекс. Представи си молекулярна копирна машина, която вади милиарди екземпляри. Ясно?

— Ясно — машинално повтаряше Адамсберг.

— Пробите са маркирани с флуоресцентен индикатор, който улеснява лазерното сканиране. Сега по-добре ли го разбираш туй?

— Всичко разбирам, Жинет. Ти работи, аз ще гледам.

В четвъртък вечер Ноела го чакаше, яхнала велосипеда си, с усмихната и решителна физиономия. Щом надуха дюшека на пода в магазина, тя се излегна, подпря се на лакът и протегна ръка към раницата си. Извади един плик и рече:

— Тя има изненада за теб.

Засмя се и го размаха пред очите му. Адамсберг го загледа подозрително.

— Купила си е билет за същия полет като теб. За другия вторник.

— Прибираш се в Париж? Вече?

— Прибирам се у вас.

— Ноела, женен съм.

— Лъжеш.

Адамсберг пак я целуна, по-разтревожен от предишния път.