Ветровете на Нептун

LII

Жозет спа лошо и в един часа през нощта се събуди от кошмар — от принтера й излизаха червени листа, разлетяваха се из въздуха и покриваха пода. Нищо не можеше да се прочете, написаното бе удавено в яркия цвят.

Старата дама безшумно стана от леглото и се премести в кухнята, където се зае да пълни една чиния с тиганици, залети с кленов сироп. Дойде и Клемантин, загърната в дебелия си пеньоар. Приличаше на нощен пазач на обиколка.

— Не исках да те събудя — извини се Жозет.

— Нещо май те гризе отвътре — заяви Клемантин.

— Нищо ми няма, Клеми. Просто не мога да заспя.

— Машинката ли ти създава ядове?

— Предполагам, че да. В съня ми от принтера излизаха листа, на които нищо не можеше да се прочете.

— Ще успееш, Жозет. Вярвам в теб.

„Ще успея да направя какво?“ — запита се Жозет.

— Имам чувството, че съм сънувала кръв, Клеми. Всички листа бяха червени.

— Мастило ли плюеше машинката ти?

— Не. Само листа изхвърляше.

— Е, тогава не е кръв.

— Той излязъл ли е? — попита Жозет, забелязала, че канапето е празно.

— Явно. Хрумнало му е нещо. Тия неща не зависят от тебе. И той си има грижи. Хапни си хубаво, после пийни това, ще ти помогне да заспиш — посъветва я тя, докато топлеше канче с мляко.

След като затвори кутията с тиганиците, Жозет отново се запита какво трябваше да успее да направи. Облече жилетка върху пижамата си и замислено седна пред изключения компютър. Лаптопът на Микаел лежеше отстрани като ненужен и предизвикателен отпадък. Да постигне истинския резултат, помисли Жозет, този, за който й бе намекнал кошмарът й. Нечетливият текст върху листата й подсказваше, че погрешно е декодирала буквите на Микаел. Груба грешка, зачертана с червено.

Естествено, заключи тя, като препрочете превода на оцелялата фраза. Нелепо беше да си въобразява, че който и да е дилър ще съобщава толкова подробности за една доставка на дрога — вида на наркотика, теглото, града. Само името и адреса дето не си беше написал. Подобна обстоятелственост бе напълно излишна в кореспонденция, свързана с търговията на наркотици. Грешеше от начало до край и копието й бе надраскано с червено.

Жозет търпеливо се зае отново да разглежда оцелелите букви, да ги комбинира, да съставя с тях думи — напразно. Дойде Клемантин с чаша мляко в ръка и се наведе през рамото й.

— Това ли ти е проблемът? — попита тя.

— Сбъркала съм и се опитвам да разбера къде е грешката.

— Ами да ти кажа ли нещо, клета ми Жозет?

— Ако обичаш.

— Тъмна Индия е тази твоя работа. И само индийците могат да я разберат. Да ти донеса ли топло мляко?

— Не, благодаря, Клеми. Мисля да се позанимая с това нещо.

Клемантин тихо затвори вратата на кабинета. Не трябваше да безпокои Жозет, когато си блъскаше мозъка.

Жозет отново се зае с работа, като се съсредоточи върху единствената група от букви, която би могла да я насочи — онова ау, тази рядка комбинация от гласни. Аутист, каучук. Наистина тъмна Индия — права беше Клемантин.

Жозет живо насочи молива си към листа. Разбира се, че беше тъмна Индия. Думата не беше френска, бе чужда дума. Име на река, на индианска река. Утауе, написа тя трескаво под двете гласни. Този път усети радостното трепване на хакера, открил подходящия ключ за поредната ключалка. И дам за Адамсберг, а не за Амстердам. Ком и дир за командировка. Странно, помисли Жозет, колко трудно се виждат нещата отблизо. Но в съня си бе разбрала благодарение на червените листа. Не е кръв, увери я Клемантин. Разбира се. Не беше кръв, а червените листа на канадския клен, които през есента покриват пътя. Прехапала устни, Жозет постепенно написа думите, които най-после започнаха да се подреждат и придобиваха смисъл. Дев за девойка, а не за девет, ека за пътека, а не за човека.

След десет минути Жозет с облекчение съзерцаваше делото си — сега вече бе сигурна, че ще заспи: Адамсберг — командировка — Утауе — пътека — девойка. Постави листа на коленете си.

Излизаше, че Адамсберг е влачил след себе си доносник — Микаел Сартона. Това не доказваше нищо, що се отнася до убийството, но поне бе сигурно, че младежът знаеше къде ходи комисарят и с кого се среща на пътеката. И че предаваше на някого тези сведения. Жозет затисна листа с клавиатурата и се пъхна под завивките. Доволна бе, че грешката не е свързана с хакерската й работа, а с декодирането.