Докато слушаше квебекския си колега, Данглар бързо си водеше бележки.
— Намери ми го колкото се може по-бързо — отвърна той. — Адамсберг е проследил целия маршрут на съдията. Да, и всичко изглежда доста убедително. Освен убийството на пътеката, което все още не пасва с останалото. Така че постарай се… Не… Оправи се някак… Писмото на Сартона е без стойност, то е въпрос на тълкуване. Обвинението ще го разбие без проблеми. Да… Сигурен съм… Все още може да се измъкне, побързай.
Данглар размени още няколко думи със събеседника си, после затвори. Имаше главозамайващото усещане, че всичко виси на косъм. Че или всичко ще загуби, или всичко ще спечели. Разполагаше с малко време — и с тънък косъм.