Ветровете на Нептун

L

Но не беше време за жаби. Едва пристигнал, и Ретанкур се обади да му съобщи за убийството на Микаел Сартона, младежа, който чистеше помещенията на Бригадата. Правеше го от седемнайсет до двайсет и един часа. От два дни отсъстваше и го бяха потърсили в дома му. Бе убит с два изстрела в гърдите с пистолет със заглушител през нощта на понеделник срещу вторник.

— Разчистване на сметки, лейтенант? Имах подозрения, че Микаел е замесен в търговия с наркотици.

— Възможно е, но не е бил богат. Като се изключи една хубава сумичка, внесена по сметката му на 13 октомври, четири дни след появата на информацията в „Елзаски новини“. И чисто новият лаптоп в дома му. Нека ви припомня, че Микаел внезапно бе поискал двуседмичен отпуск точно по времето на командировката в Квебек.

— Къртицата, Ретанкур? Нали решихме, че не е имало къртица?

— Може и да е имало. Не е изключено да са се свързали с Микаел веднага след случая в Шилтигем и да са поискали от него информация, както и да ми последва в Квебек. И да проникне в дома ви.

— И да извърши убийство на пътеката?

— Защо не?

— Не ми се вярва, Ретанкур. Ако допуснем, че съм имал компания, съдията не би оставил такова изискано отмъщение в ръцете на любител. И не би му връчил тризъбец.

— И Данглар не вярва.

— Колкото до пистолета, той не е в стила на съдията.

— Казах ви мнението си по въпроса. Пистолетът е достатъчно добър за аутсайдерите, за страничните убийства. За Микаел не е бил необходим тризъбец. Предполагам, че младежът зле е преценил своя възложител, че е предявил към него прекалени изисквания или се е опитал да го изнудва. Или пък че съдията чисто и просто го е отстранил.

— Ако е той.

— Прегледали са лаптопа му. Твърдият диск е празен или е добре изтрит. Момчетата от лабораторията ще го вземат утре, за да го проучат.

— Какво става с кучето му? — попита Адамсберг, изненадан от това, че се тревожи за съдбата на едрия приятел на Микаел.

— Убито е.

— Ретанкур, след като ще ми пращате жилетка, изпратете ми и този лаптоп. Разполагам с първокласен хакер.

— Как си представяте, че ще взема компютъра? Вие вече не сте комисар.

— Не съм забравил — каза Адамсберг и отново чу мърморенето на Клемантин. — Поговорете с Данглар, убедете го, бива ви за това. От ексхумацията насам Брезийон е по-скоро на моя страна и той го знае.

— Ще направя, каквото мога. Но сега той е шефът.