Ветровете на Нептун

LIV

Адамсберг се върна в Клинянкур през нощта, изненадан, че може да държи ръчките на мотопеда горе-долу стабилно. Лечението на Камий му беше разбъркало кръвта и прояснило мозъка. Нито му се спеше, нито го болеше глава. Влезе в тъмната къща, сложи едно дърво в огнището и го изчака да пламне. Срещата с Камий го бе разтърсила. Беше я напуснал внезапно, за да я открие отново в тази невъзможна ситуация с някакъв кретен, който се бе изсулил, стъпвайки на пръстите на лъснатите си обувки и отнасяйки двата си песа. Хвърлила се бе в обятията на първия тъпанар, обещал й кой знае какво. И резултатът бе налице. Господи, дори не попита за пола на детето, нито как се казва. Изобщо не се сети. Правеше купчини с плочките от доминото. Говореше й за дракони и за маджонг. И защо толкова държеше да намери тези дракони? А, да, заради прозорците.

Адамсберг поклати глава. Пиенето не му понасяше. Не беше виждал Камий от цяла година и отиде в дома й пиян като свиня, нареди й да извади доминото, настоя да види таткото. Ама също като шефа на гъските. Никаква милост за шефа на гъските — щеше да го натика в катедралата и да го остави да кряка като последния глупак горе на камбанарията.

Измъкна правилата на играта от джоба, в който ги бе пъхнал, и тъжно ги разлисти. Беше старо пожълтяло указание от времето на бабите. Сапеките, бамбуковите пръчки, йероглифите, ветровете и драконите — сега си спомняше за всичко. Бавно прегледа страниците, търсейки онази ръка, която според майката Гийомон съпругът й не бе способен да събере. Спря на Специални комбинации, които бяха много трудни за съставяне. Като например Зелената змия, пълна серия от бамбукови пръчки, плюс тройка от зелени дракони. За игра, за развлечение. Проследи с пръст списъка на комбинациите и спря на Ръце от оньори. Тези ръце включваха тройки от дракони и ветрове. Пример: три западни вятъра, три южни вятъра, три червени дракона, три бели дракона и чифт северни ветрове. Върховна, почти непостижима комбинация. Бащата Гийомон е бил прав изобщо да не се опитва да я постига. Не му е пукало за нея. Както на Адамсберг не му пукаше за правилата на играта, които държеше в ръката си. Не тази книжка искаше да държи, а Камий, тя беше едното от нещата в живота му, което искаше да държи. И което беше прецакал. Както се беше прецакал на пътеката, както бе прецакал преследването на съдията, завършило в Колери при белия майчин дракон.

Адамсберг замръзна. Белият дракон. Камий не му спомена за него. Вдигна книжката с правилата, която беше паднала на пода, и бързо я разтвори. Оньори: зелени дракони, червени дракони и бели дракони. Онези, за които Камий каза, че са празни. Ветровете: Източен, Западен, Южен, Северен. Адамсберг стисна тънката хартия. Четирите вятъра: Субиз, Ванту. Отан и Уинд. И Бразилие — огънят, ще рече, идеален червен дракон. Бързо написа на гърба на книжката имената на дванайсетте жертви на Тризъбеца, прибавяйки майката, с която ставаха тринайсет. Майката, първичният бял дракон. Стиснал молива между пръстите си, Адамсберг се опитваше да открие плочките от маджонга, скрити в списъка на съдията, в неговата ръка от оньори. Онази, която бащата така и не бе успял да направи и която Фюлжанс бясно събираше, за да му върне достойнството. С тризъбец, като ръката на бащата, Фюлжанс вземаше жертвите си с трите си железни пръста. Но колко плочки образуваха ръката? Колко, по дяволите?

С изпотени длани Адамсберг се върна в началото на правилата — четиринайсет плочки. Четиринайсет. Значи липсваше една, за да се попълни серията на съдията.

Адамсберг четеше и препрочиташе имената на жертвите, като търсеше скритата плочка. Симон Матер. Матер за майката, за белия дракон. Жана Лесар9 — гущер, зелен дракон. Другите имена не му говореха нищо. Не можеше да ги свърже нито с дракон, нито с вятър. Не знаеше какво да направи с Лантретиен, Местр, Лефебюр. Но вече държеше четири ветрове и три дракона — седем от тринайсет. Твърде много, за да е случайно.

А ако не грешеше, внезапно осъзна Адамсберг, ако съдията се мъчеше да събере четиринайсетте плочки за ръката от оньори, тогава Рафаел не беше убил Лиз. Изборът на името — Отан, сочеше ръката на Тризъбеца и оневиняваше ръката на брат му. Но не и неговата. Името Ноела Кордел не напомняше за никакъв оньор. Цветята, спомни си Адамсберг. Камий каза нещо за цветята. Отново се съсредоточи в правилата. Цветята — допълнителни оньори, които не влизат в състава на никоя ръка. Нещо като украшения, които остават извън серията. Допълнителните жертви, разрешени от закона на маджонг, които не бе необходимо да се пронизвате тризъбец.

В осем часа сутринта Адамсберг чакаше в едно кафене да отвори градската библиотека, наблюдаваше часовниците си, усвояваше правилата на маджонг, повтаряше си имената на жертвите. Можеше, разбира се, да се допита до Данглар, но заместникът му сигурно щеше да отхвърли поредната му фантазия. Беше го накарал да преглътне един жив мъртвец, после един столетник, а сега му предлагаше китайска игра. Но китайска игра, много разпространена през детството на Фюлжанс, играна по селата и дори от бабата на Камий.

Сега знаеше защо в пиянството си бе поискал играта от Камий. Вече бе мислил за четирите вятъра в хотелската стая в Ришельо. Срещал се бе с драконите. Чувал бе за играта, белязала семейните вечери през детството на съдията, с нейната славна ръка срещу осакатената ръка на бащата.

Изтича до библиотеката, щом отвориха вратите, и пет минути по-късно вече поставяше на масата дебел етимологичен речник на френските малки и фамилни имена. Със същото напрежение, с което играчът хвърля заровете и мислено се моли за три шестици, Адамсберг разгърна списъка с имената. Бе изпил три кафета, за да се освежи след безсънната нощ, и ръцете му трепереха над книгата като ръцете на Жозет.

Първо провери Бразилие — производно от жарава. Чудесно — огънят, червеният дракон. После потърси потвърждение за скрития смисъл на Жана Лесар — име на местност. Есар, означаващо гущер. Зеленият дракон. По-притеснен се зае с Еспир с желанието да го свърже с някой от ветровете — и наистина, на старофренски: дъх, полъх. Пети вятър, осем от тринайсет. Прекара ръка по лицето си. Изпитваше тревожното усещане, че прескача опасни препятствия и че коремът на коня всеки миг може да докосне летвата или да я събори.

Сега пред него беше най-неясното. Загадъчното име Февр10, заради което извисилата се до облаците кула може би щеше да рухне, Февр — ковач. Сърцето му се сви от разочарование, Февр, най-обикновен тъп ковач. Облегна се на стола си и затвори очи. Да се съсредоточи върху ковача с неговия чук. Може би изчуква зъбците на тризъбеца? Отвори очи. Сякаш излязъл от учебника, в който преди седмици беше разглеждал образа на Нептун, пред мисления му взор се появи Вулкан, богът на огъня, представен като работник, застанал пред гореща пещ. Ковачът, господарят на огъня. Пое дълбоко въздух и бързо написа до Февр името на божествения ковач — вторият му червен дракон. После премина на Лефебюр — виж Лефевр, Февр. Същото тълкуване — трети червен дракон. Тройка. Десет от тринайсет.

Отпусна ръце и за миг притвори очи, преди да се заеме с препятствията Лантретиен и Местр.

Лантретиен — видоизменена форма на Латлен, означаващо гущер. Зелен дракон, написа до името с все по-схваната ръка, която деформираше почерка му. Няколко пъти сви и опъна пръстите си, преди да премине към Местр.

Местр — на окситански „моестр“, форма на „метр“. Умалителни Местрел или Местрал, варианти на мистрал, северен вятър. Северен вятър, написа Адамсберг.

Остави химикалката и си пое дъх. Стори му се, че усети студения северен вятър, който слагаше точка на списъка му и разхлаждаше пламналите му бузи. Бързо записа серията — тройка червени дракони с Лефебюр, Февр и Бразилие, две тройки ветрове със Субиз, Ванту, Отан, Еспир, Местр и Уинд, чифт зелени дракони с Лесар и Лентратиен и чифт бели дракони с Матер и убитата майка. Равно на тринайсет. Седем жени, шестима мъже.

Липсваше четиринайсетата плочка, за да се направи ръка от оньори. И тя щеше да бъде или бял дракон, или зелен дракон. Явно мъж, за да се получи пълно равновесие между двата пола, между бащата и майката. Схванат и изпотен, Адамсберг върна ценната книга на библиотекаря. Сега вече притежаваше ключа, златния ключ на Синята брада, който отваряше вратата на стаята с мъртъвците.

Прибра се у Клемантин изтощен и напрегнат. Бързаше да хвърли през Атлантика този ключ на брат си, на висок глас да обяви края на кошмара му. Но Жозет не му даде възможност. Веднага му показа новия начин, по който бе разчела буквите. Адамсберг — командировка — Утауе — пътека — девойка.

— Не съм мигнал, Жозет, не съм в състояние да мисля.

— Оцелелите букви в лаптопа на Микаел. Бях сгрешила от начало до край и започнах отново от ау. Никакъв аутист, нито каучук, ами Утауе. И се получи ето това.

Адамсберг се съсредоточи върху треперещите думи на Жозет.

— Пътеката — прошепна той.

— Микаел наистина е информирал някого. Не сте били сам на пътеката. Някой е знаел, че ще бъдете там.

— Това е само възможно тълкуване. Жозет.

— Няма хиляди думи, които съдържат ау. Този път съм сигурна в декодирането.

— Забележително е, Жозет. Но за тях възможното тълкуване никога няма да има стойността на доказателство, разбирате ли? Измъкнах брат ми от бездната, но аз все още съм вътре, блокиран от много големи скали.

— Ключалки — поправи го Жозет — от много здрави ключалки.