Ветровете на Нептун

LVIII

Адамсберг и Брезийон се бяха уговорили да се срещнат в едно дискретно кафене в VII район някъде около средата на следобеда, когато няма много посетители. Комисарят се отправи към кафенето, навел глава под арктическата си ушанка. Предишната вечер беше останал край огъня и рисувал горещи въздушни кръгчета дълго след като Жозет отиде да спи. Струваше му се, че откакто бе прелистил небрежно онзи вестник в Бригадата, бе живял в нестихваща буря върху сал, разтърсван от ветровете на Нептун. Оттогава бяха изминали пет седмици и пет дни. Като съвършен хакер Жозет бе улучила целта и Адамсберг се чудеше как не се бе сетил по-рано. Детето бе заченато в Лисабон и беше негово. Тази изумителна истина поукроти вихрушката, но и породи остър ветрец, който тревожно засвистя на близкия хоризонт.

Вие сте един завършен глупак, господин комисар. Задето нищо не сте разбрали. Данглар бе потънал в тъжно и тежко мълчание. Двамата с Камий не обелваха и дума, а той избяга колкото се може по-далеч. Толкова далеч, колкото и Рафаел.

Сега Рафаел можеше да си почине, но той трябваше да продължи да тича. Ключалка след ключалка, бе наредила Жозет, обута с небесните си кецове. Ключалката на пътеката оставаше недостъпна. Но тази на Фюлжанс бе на негово разположение. Адамсберг бутна въртящата се врата на луксозното кафене на ъгъла на авеню Боске. Няколко дами пиеха чай, едната от тях с мастика. Забеляза дивизионния комисар, настанен като сив паметник на една скамейка, облечена в червено кадифе, с чаша бира на масата от лъскаво дърво.

— Махнете тази шапка — веднага му каза Брезийон. — Приличате на селянин.

— Това ми е маскировката — обясни Адамсберг и остави ушанката на един стол. — Арктическа техника, която прикрива очите, ушите, бузите и брадичката.

— Побързайте, Адамсберг. Правя ви услуга, като се съгласявам да разговарям с вас.

— Помолих Данглар да ви съобщи какво открих след ексхумацията. Възрастта на съдията, историята на семейство Гийомон, убийството на майката, ръката от оньори.

— Съобщено ми е.

— И какво ви е мнението, господин дивизионен комисар?

Брезийон запали една от дебелите си цигари.

— Положително, с изключение на две точки. Защо съдията се е правил на петнайсет години по-стар? Че си е променил името след майцеубийството е очевидно. А и при партизаните това не е било трудно. Но възрастта?

— Фюлжанс е ценял властта, а не младостта. Бил е на двайсет и пет години, когато е завършил право. Какво е можел да очаква след войната? Нищо повече от бавния напредък на млад юрист, който мъчително изкачва стъпалата на йерархията, Фюлжанс е искал съвсем друго. С неговата интелигентност и някоя и друга фалшива препоръка той е можел бързо да стигне до най-висок пост. При условие че е достатъчно възрастен, за да претендира за това. Зрелостта е била необходима за амбицията му. Пет години след бягството си вече е бил съдия в Нантския съд.

— Добре. Втора точка. Ноела Кордел по нищо не прилича на четиринайсета жертва. Името й няма връзка с оньорите от играта. Така че аз все още си бъбря с един избягал от правосъдието убиец. Не сте оневинен, Адамсберг.

— Имаше и други странични жертви по пътя на съдията. Микаел Сартона например.

— Още нищо не е доказано.

— Но може да се предположи. Както и за Ноела Кордел. Както и за мен.

— Тоест?

— Ако съдията е възнамерявал да ме натопи в Квебек, то той е разбрал, че планът му се е провалил. Аз съм избягал от Канадската кралска жандармерия, а ексхумацията го лишава от гробищното му убежище. Ако успея да убедя властите да ме изслушат, той губи всичко. Не вярвам да поеме този риск. Смятам, че ще реагира възможно най-бързо.

— Като ви елиминира?

— Да. Затова трябва да му улесня нещата. Да се прибера вкъщи съвсем открито. И той ще се появи. Това съм дошъл да поискам от вас. Нужни са ми няколко дни.

— Да не сте се побъркали, Адамсберг? Смятате да приложите стария номер с козата? За да уловите вълка? Да го приложите на един луд за връзване с тринайсет убийства на съвестта?

Или по-скоро номера с комара в ухото, помисли Адамсберг, стария номер с рибата в езерната тиня, която привличаме със светлината на лампата. Нощен лов на фенер. И този път рибата държеше тризъбеца, не човекът.

— Няма друг начин да го накараме да се покаже.

— Самоубийствен начин, Адамсберг, който при това няма да ви оневини за убийството в Хъл. Ако съдията не ви убие.

— Поемам риска.

— Ако ви заловят в дома ви жив или мъртъв, Канадската кралска жандармерия ще ме обвини в некомпетентност или в съучастничество.

— Ще кажете, че сте вдигнали наблюдението, за да ме хванете.

— И ще трябва незабавно да ви екстрадирам — каза Брезийон, като загаси фаса си с широкия си палец.

— И без това ще ме екстрадирате след четири седмици и половина.

— Не обичам да изпращам хората си на смърт.

— Кажете си, че вече не съм един от хората ви, а беглец, с който нямате нищо общо.

— Добре — въздъхна Брезийон.

Всмукан от миногата, помисли Адамсберг. Стана и нахлупи арктическата си маскировка. За първи път Брезийон му протегна ръка за довиждане. Несъмнено признание, че не е сигурен дали ще го види отново.