12-те вятъра

17.

В цял Ню Джърси имаше само осемнайсет бентлита от модела, който Роз Марано беше зърнала в дъжда, и само едно от тях имаше буквите ЛЕД в регистрационния си номер.

— Собственикът се казва Мордекай Диего Родригес — прочете тя от екрана на поставения зад волана на доджа лаптоп. Още чакаха под надлеза. Мечтаейки си за кафе, Лайл седеше до нея и наблюдаваше следователите от щатската полиция, които качваха джипа на Уиър на автовоз.

— Шейсет и две годишен — продължи младата му сътрудничка. — Професия — „консултант“.

— На похитители ли? — пошегува се Лайл. — Страхотна работа, ако успееш да се вредиш.

Роз се намръщи и затрака на клавиатурата.

— Инвестиционен консултант. Това е интересно…

— Не и в последно време.

— Консултантската дейност, с която се занимава. Изкуство, редки книги, антики.

— Евентуална връзка с Гилдън?

— Да. Имаме си работа с банда зли книжари.

— Адресът, Роз?

Отново тракане на клавиатурата.

— В Мейс Ландинг е. Точно до Атлантик Сити. — Тя го погледна обнадеждено. — Бихме могли да потропаме на вратата му до половин час. Да видим къде е бил тая нощ.

От изчезването на Уиър беше изтекъл час и половина. Черното бентли и червеникавокафявият форд „Краун Виктория“ на Винс Гилдън бяха обявени за издирване, ала двете коли сякаш се бяха изпарили заедно с жертвата. При тези обстоятелства Лайл се съмняваше, че господин Родригес ще си е вкъщи.

— Накарай щатската полиция да заварди дома му.

— Не искаш ли да разговаряш с него?

— Колите, които са участвали в тая работа, изчезнаха прекалено бързо. Трябва да са някъде наблизо.

— Защо не отидем направо при Айрънуд? Той е в казиното си. Можем да го пораздрусаме.

Подобен ход щеше да им достави огромно удоволствие, само че беше невъзможен.

— Айрънуд има толкова много фирми, че може да крие откраднатата база данни на повече от триста места. Докато не открием къде е, няма да чукаме на никакви врати.

Поне в това отношение извършената от милиардера кражба на компютърна информация от военновъздушните сили представляваше по-скоро престъпление от класически тип, отколкото киберпиратство. Компютърни файлове с планове на нов реактивен двигател или оръжие с насочена енергия можеха да се пратят по имейл до всяка точка за броени минути, ако не и секунди. Веднъж откраднати, те не можеха да се върнат.

Базата данни ГСРСА обаче беше невероятно тежка. Компютърният термин за обема й — 850 терабайта — не означаваше почти нищо за Лайл. За разлика от физическите й спецификации. При оригинал или копие пренасянето на носителите, които можеха да поберат толкова голяма дигитална информация, наред със стандартните й търговски компоненти и съответните кабели, батерии, стелажи и охлаждаща система, изискваше камион с петметрова каросерия. Базата данни всъщност представляваше толкова голяма ценност, че крадецът трябваше да е направил няколко копия. Следователно ставаше дума за няколко камиона.

В Седми отдел бяха сформирали група специалисти за наблюдение на всички компютърни комуникации в корпоративната империя на Айрънуд, в търсене, на каквито и да е признаци, че базата данни на военновъздушните сили или нейни отделни части ще бъдат пренесени при потенциални купувачи. Лайл искаше да открие истинското, физическото място, където се съхранява цялото това техническо оборудване. „Пораздрусването“ на главния заподозрян нямаше да е най-добрият начин да постигнат тази цел, макар и Роз да смяташе, че ще е страшно забавно.

— Трябва да се върнем в лабораторията на малкия — каза той. — Да видим дали е оставил нещо, което предполага, че тая нощ ще има среща. Или изобщо къде е възнамерявал да отиде.

Роз разочаровано затвори лаптопа си.

— Уиър никога не оставя нищо.

— Винаги има първи път.

Телефонът на Лайл зазвъня. Той прочете съобщението на дисплея и отговори:

— Да, Дел?

— Той се върна.

Лайл събра две и две.

— Уиър е в лабораторията си, така ли?

— Да, сър. И не е сам.

Джес беше свикнала с колиби в джунглата, палатки в пустинята и жалки руини, затова недовършеното състояние на работната стая на Дейвид Уиър не й направи впечатление. За разлика от вонята. Кисела. Като ферментиращ оцет.

— Ей там е компютърната система, която сглобих. — Уиър посочи три сребристосиви кутии с логото на „Епъл“ под една от самоделните маси. Компютрите сякаш лежаха в гнездо от преплетени кабели. — Не е бърза като специално произведен секвенатор, обаче ще свърши работа.

Младата жена взе един от металните столове и го обърна към масата с компютърните екрани. В същото време Дом обиколи помещението и провери високите прозорци. Предният и задният изход вече бяха заключени.

Тя насочи вниманието си към Уиър, който се взираше в екран с пъстри ленти. Откакто му каза, че остават още девет клъстера, вече не се налагаше да го заплашва с оръжие или затвор. Беше ги довел доброволно в лабораторията си. Джес се колебаеше дали трябва да го прати в Цюрих за още разпити от Семейството и нямаше да вземе окончателно решение, докато не научеше повече за работата му при Айрънуд. За щастие Дом още не подозираше, че действа на своя глава.

— И защо компютърът ви прати съобщение?

— Ами явно имам обща генна секвенция със свиня. Почакайте. — Той се наведе и започна да пише на клавиатурата. Екранът се промени. — Сигурно е свързано с хемоглобина. Нищо чудно. Програмата би трябвало да изключва вече известните генетични съвпадения.

Това не представляваше никакъв интерес за нея.

— Покажете ми как откривате географските клъстери.

Уиър видимо се поколеба.

— Може да не се окаже много просто. Какво знаете за генетиката? За човешкия геном?

— Да речем — нищо.

— Добре. Ами… човек има четирийсет и шест хромозома. Това са двайсет и три двойки в ядрото на всяка наша клетка. Е, почти на всяка. После идват митохондриите, които… наистина ли се налага да чуете всичко това?

Джес кимна.

— Да.

Уиър придърпа един сгъваем стол и седна до компютърната маса.

— Ами добре, всички хромозоми, човешки и митохондриални, се състоят от преплетена ДНК. Това означава дезоксирибонуклеинова киселина — аминокиселини, нуклеотиди. Те са четири типа: аденин, цитозин, гуанин и тимин. — Той замълча за миг, но Джес не каза нищо.

— Наричаме тия четири типа А, Ц, Г и Т — продължи младежът. — Нещо като символите на химическите елементи. Те могат да се комбинират в различен ред, да образуват различни думи, тъй да се каже, и в зависимост от последователността си, казват на клетката как да изгражда дадени протеини — като компютърен програмен език.

— Та както и да е, човек има около три милиарда и двеста милиона такива нуклеотиди — или букви, — които представляват нашата генетична информация. Пълният набор се нарича геном. Обаче се оказва, че само около един процент от тия три милиарда и двеста милиона букви съставляват действителните ни гени. Трийсетина-четирийсет хиляди определят цвета на косата и очите, ръста, почти всичките ни физически особености, може би даже много от интелектуалните ни способности, а сигурно и поведенческите ни характеристики… Та… като търсим специфични разлики в ДНК на конкретен човек, особено в тая ДНК, която се съдържа в митохондриите, които представляват…

— Имате право — прекъсна го Джес. — Може би не е нужно да слушам цялата лекция.

— В заключение: конкретните ДНК разлики могат да ни кажат откъде произхождат предците на тоя човек.

Тъкмо за това беше дошла тук.

— Можете да ги картирате ли?

— Аз не, но има една изследователска програма, Генографски проект, която върши тая работа. Разработили са карта и хронология на мутациите, много точни. Тия мутации се наричат „полиморфизми“ и се съдържат в човешкия геном. А хронологията се открива в Y хромозома на мъжете и в митохондриалната ДНК на мъжете и жените.

Уиър се отпусна назад и отметна с пръсти непокорен кичур черна коса от лицето си. Изведнъж придоби страшно уморен вид.

— След като знаем кога и в кои географски райони са се появили тия мутации, можем да проследим три главни миграции на хора от Африка през последните сто хиляди години. И това ни казва чии прадеди първо са се разселили на север в Европа, на изток в Азия, или пък в Индия, Австралия, Северна Америка и така нататък… и всичко това със сравнително точни дати.

— Някой от тези маркери доказва ли, че хората са се кръстосали с извънземни, както смята Айрънуд?

Уиър впери в нея тъмните си необикновени очи.

— Абсолютно нищо в академичните генетични проучвания не потвърждава такава хипотеза. Доколкото мога да преценя, неговите убеждения се основават на информация от някакви други източници. Той ги нарича „археологически и културни аномалии“.

Джес се досещаше какви са тези аномалии. През вековете Семейството не беше успяло да скрие всички веществени доказателства са своето съществуване и влияние, макар че нито един сериозен изследовател не бе свързал в система малкото очевидни следи.

Уиър отново насочи вниманието си към трите компютърни екрана, по които примигваха бързо променящи се ленти.

— Айрънуд донякъде е на прав път. Програмата, която ми прати есемес, сравнява гените в човешкия геном с гени от други животни. Искам да кажа, ние имаме общи гени с всевъзможни други видове и това предполага, че целият живот на планетата произхожда от общ прародител. Обаче няма категорични доказателства, че в който и да е момент от историята на живота на Земята в процеса се е включил и извънземен източник на ДНК. Колкото и да му се ще на Айрънуд.

— Няма категорични доказателства — повтори Джес. — Което означава, че все пак има някакви доказателства, даже да не са особено убедителни.

Уиър внезапно се обърна и погледна към Дом. Джес го последва. Нейният бодигард притискаше с показалец миниатюрната слушалка към ухото си.

— Колата ли? — попита тя. Бяха дошли с брониран събърбън. Вместо сирена, при задействане алармата на шевролета сигнализираше на телефона на Дом.

Ласал кимна.

— Върви — нареди Джес. Събърбънът беше съблазнителна плячка в пуст квартал като този.

Дом извади автоматичния ток от презраменния си кобур и се забави само докато Джес покрие Уиър със собствения си пистолет в негово отсъствие. После се втурна към задния изход на помещението.

— Хм, тая врата е с аларма — съобщи младежът. — Ако я отвори, тя ще…

Щрак. Металната врата се отвори и Дом излезе навън. Не се включи никаква аларма.

Джес се обърна към Уиър и го подкани:

— Доказателствата, които не били особено убедителни…

Той продължаваше да зяпа задната врата, сякаш се мъчеше да познае как Дом се е справил с алармата.

— Дейвид. — Джес произнесе името му рязко, все едно се опитваше да привлече вниманието на дете.

Той я изгледа странно.

— Как се казвате?

Тя сама се изненада от себе си, като наруши поредното от правилата за водене на разпит, изложени й от Емил.

— Джес. Джес Макклейри.

— Вижте, Джес, от собствен опит знам, че ако преровиш достатъчно голяма случайна извадка генетични профили, няколко души винаги имат маркери, които не съвпадат с никой известен човешки геном.

— Колко души?

— Може би един на сто хиляди. Само че маркерите са изключително редки. Спомняте ли си, споменах ви за Генографския проект? Той съдържа около четиристотин хиляди генетични профила. Това означава, че в тая база данни има най-много четирима души с неидентифицирани мутации. Такъв незначителен брой обикновено се изключва като грешка, ако изобщо им обърнат внимание.

— Тогава как научихте за тях? — Следвайки логиката му, тя пресметна, че в момента на света живеят най-малко седемдесет хиляди души с неидентифицируема ДНК.

— Преди работех в ДНК лабораторията на въоръжените сили…

— В Мериленд. Знам.

— Тогава знаете също, че разполагах с достъп до база данни, почти осем пъти по-голяма от Генографския проект. Докато разработвах нова система за качествен контрол, случайно се натъкнах на профил с нечовешки гени. Реших, че е грешка. Направих проверка и открих друг човек със същите маркери, после трети… Та така.

— И как се озовахте тук?

— Зарових се в литературата, за да видя дали някой друг е попадал на същото. Струваше ми се, че все някой трябва да го е забелязал, и исках да проверя какви теории са развили, за да го обяснят. Голяма част от проучванията в тая област са… да речем, на ръба на науката. Някой от един от уебсайтовете, които прегледах — реших, че са хората, които поддържат сайта, — ми прати имейл, с който ме канеше да се срещнем…

— Айрънуд ли беше?

— С него се запознах по-късно. В крайна сметка започнах да продавам информацията на някой си Мерит, който работеше за Айрънуд.

— И тази информация са вашите географски клъстери. След това ви с взел на работа при себе си, за да продължите в същата насока.

— Да.

Джес си помисли, че е извадила късмет с излизането на Дом. Инструкциите на Сю-Лин, които нейният бодигард знаеше не по-зле от нея, бяха недвусмислени: ако се окажеше, че лаборантът на Айрънуд има каквато и да е връзка със смъртта на Флориан, трябваше незабавно да го отведат в Цюрих. А такава връзка имаше.

Само че Джес още не беше готова да разкрие това на Дом или на когото и да било. Не и ако имаше шанс да събере повече сведения за способността на Айрънуд да открива техните храмове — причината за гибелта на Флориан. Този младеж може би разполагаше с важни данни, а щом Дейвид Уиър попаднеше при Емил в Цюрих, тя никога повече нямаше да разговаря с него.

Джес заговори бързо, обобщавайки казаното от него, просто за да се увери, че го е разбрала.

— Вие сте продали на Мерит информация за три района — първо за Индия, после Перу и накрая Южния пасифик. — Информация, с помощта, на която Айрънуд беше открил и ограбил три от свещените храмове на Семейството.

Дейвид поклати глава.

— За два — поправи я той. — И не в тоя ред. Айрънуд първо купи данните за Перу и Френска Полинезия. За последния район, в Индия, Мерит още беше на терен, в Южния Пасифик. Друг ме заведе при Айрънуд. И тогава той ме взе на работа при себе си. След като му дадох файловете за Индия.

Джес се вторачи в младия генетик, направила неизвестна за Уиър връзка. Третият клъстер на Дейвид само беше потвърдил поредното откритие на милиардера, а не бе довел до него.

Преди три години отдавнашният им съперник в търсенето на древни съкровища бе намерил изгубен храм на Първите богове в сухото корито на Гагар-Хакра в Индия. Семейството беше издирвало храмовете поколения наред, за да стигне до заключението, че са чиста митология. Разследването на неговия успех в мисия, в която те се бяха провалили, ги наведе на извода, че просто е извадил късмет. В същия район имаше стотици забележителни руини, повечето още неизследвани, и един от екипите му случайно се бе оказал първият, провел проучване на обекта. Фондацията незабавно оказа натиск върху местните власти и те отнеха разрешението на Айрънуд за разкопки, за да го дадат на Макклеъри.

Само за последните четири месеца обаче милиардерът успя да локализира още два храма. След получаването на информацията от Дейвид.

— Сега е ваш ред, Джес. Разкажете ми какво знаете за „другите девет“.

Тя обмисли следващия си ход — ход, който Сю-Лин със сигурност нямаше да одобри. Ала дългите векове кабинетна наука не бяха довели Семейството доникъде. Сега като че ли имаше шанс да променят това положение. Всички деца от Семейството знаеха, че някое тяхно поколение ще бъде призовано да промени бъдещето. Ами ако това бе началото на този призив?

Ами ако ключът към изгубената цел на Семейството се състоеше в откриването на дванайсетте храма на Първите богове и техните загадъчни артефакти?

Ами ако с помощта на този аутсайдер Семейството успееше да намери останалите девет храма, описани в Преданията?

Ами ако някой от тях се окажеше първият храм — където беше дадено Обещанието? Семейството определено щеше да й прости онова, което се канеше да стори. Тя се обърна към Дейвид, готова да му отправи своето предложение.

Първият автоматичен откос разкъса вратата на склада.