12-те вятъра

18.

— Стреля се! Стреля се!

Роз Марано удари спирачки и доджът се охлузи в бордюра на една пряка от преустроения склад.

Лайл силно притисна слушалката към ухото си.

— Кой стреля?

На пустата, лъщяща от дъжда улица нямаше и следа от движение.

Дел Чан, който докладваше от паркирания срещу склада ван на кабелната телевизия, им беше описал черния събърбън и мъжа и жената, които бяха придружили Уиър в лабораторията. Очевидно го водеха под принуда. После на екрана за нощно виждане се бе появила зелена фигура.

— Стрелец на покрива!

Лайл и Роз изскочиха от доджа и се затичаха към склада, извадили зиг-зауерите си. Лайл чу характерно тракане и екот от пустата улица — автомат.

— Някой отговаря на огъня от земята!

Лайл изсъска на Роз да спре и младата агентка се притисна към стената на една тъмна сграда до него.

Сега в стрелбата се включиха още автомати. Роз го погледна с блеснали очи и поруменели бузи.

— Подкрепление ли ще чакаме?

— Ще ми се да беше така. — Слушалката му изпращя и в ухото му се разнесе гласът на Чан.

— Стрелците вече са трима. Двама на покрива. Целят се в помещението на Уиър.

— Къде е третият?

— На земята. Заобиколи отзад. На покрива май имаше още един, но оня отдолу го очисти.

Лайл вече нищо не разбираше. Първо някой отвличаше малкия, после някой насила го връщаше в склада. А сега някой се опитваше да го убие.

Роз обобщи ситуацията с обичайното си красноречие.

— Какво му има на тоя?

Главният приоритет на Лайл продължаваше да е оцеляването на Уиър като свидетел срещу Айрънуд. Реши, че ще мисли за останалото по-късно.

— Дел, насочи ни. Ще ликвидираме стрелците на покрива.

Изстрелите вече се разнасяха на почти постоянни откоси.

— Би трябвало да можете да се приближите отстрани. Те са точно срещу склада на Уиър, стрелят оттатък паркинга… Опа!

— Какво става?

— Оня на земята улучи втори стрелец на покрива. Някой отговаря на огъня и от помещението.

— Да вървим — нареди Лайл. — Плътно до стената.

Втурнаха се напред.

— Ето го! В отсрещния край на сградата… сега са двама. Потвърждавам, на покрива все още има двама стрелци. Ама… какво е това?

Болното коляно на Лайл пламтеше от болка при стъпка. Той притисна с длан слушалката към ухото си.

— Повтори, Дел!

— Горе имат нещо едрокалибрено. — Прозвуча канонада от резки изстрели. — Тежка престрелка. Сър, струва ми се, че имат ракето…

И тогава Лайл чу кратко изсвистяване и видя проблясък, който пресече улицата.

Ванът на кабелната телевизия избухна.

Куршумите пробиваха металната противопожарна врата на лабораторията. Джес залегна на пода, а Дейвид се хвърли към компютрите си, грабна безжичната клавиатура от шперплатовата маса и се мушна отдолу. Куршумите можеха да предизвикат смъртта му, но загубата на информация я гарантираше.

Свит под масата, той бързо въведе серия команди, за да запише резултатите от последното си сравнение на диск, и свърши миг преди осветлението да угасне. „Токът ли спря? — Заслуша се напрегнато, после се отпусна. Юпиесите му не бяха сигнализирали. — Има ток. Добре.“. Сигурно Джес беше изключила лампите.

Дейвид се надигна и погледна един от екраните, за да се увери, че командите са точни, после натисна ентър и в същия момент навън отекна мощна експлозия. Във високите прозорци на помещението проблесна ярка червена светлина.

Джес я нямаше. Металната врата зееше.

Тишина.

Той скочи на крака и се втурна към масата с оборудването. Бързо прерови купчина пликове с въздушни мехурчета, за да намери дисковете с геномната информация, поръчани от Калифорнийския университет в Санта Круз.

Отново автоматична стрелба.

Наоколо засвириха куршуми и Дейвид се хвърли на пода. Чу една пробита кутия редбул да съска и видя шуртящи тъмни струи.

Залегнал по корем с пликове в двете ръце, той отново видя Джес. Приведена надве, младата жена с усилие се вмъкна през вратата, като с една ръка стреляше към паркинга, а с другата влачеше Дом. Не беше избягала — беше отишла за бодигарда си.

Дъжд от куршуми осея бетонния под до нея. Тя пусна Ласал и се прилепи към стената до отворената врата.

Дейвид напъха пликовете под пояса си и запълзя напред.

За един ужасяващ миг Джес завъртя пистолета си и се прицели в него, но той продължи да пълзи.

— Аз ще го поема! — Хвана мъжа и го издърпа вътре.

Тя светкавично се обърна и от ръкохватката на оръжието й изхвърча малък пълнител, бързо заменен с нов.

Джес откри огън по паркинга — шест изстрела — и отново притисна гръб към стената, докато през вратата се изсипваше поредният град от куршуми.

За стотна от секундата погледите им се срещнаха. В ума му бушуваха десетки неизречени въпроси. Кой се опитваше да я убие, по дяволите? Можеха ли да се измъкнат? Колко боеприпаси й оставаха?

Тя презареди, докато той се опитваше да установи колко тежко е ранен изпадналият в несвяст бодигард. Лабораторията тънеше в мрак и тъй като не виждаше нищо, Дейвид разкопча якето на Дом, прокара длан по тениската му и напипа бронирана жилетка. Провери раменете му. Лявото беше мокро и лепкаво. Усети слабо, ритмично бликаща кръв.

Джес отново се завъртя към вратата, за да стреля по паркинга. Приготвил се за острия трясък на пистолета й, Дейвид смъкна тениската си и я сгъна, за да направи компрес. Курсовете за оказване на първа помощ бяха задължителни във военната лаборатория.

Той силно притисна плата към рамото на Дом.

Разнесе се стон. Добър признак.

Джес престана да стреля.

— Зле ли е?

— Ще ти кажа след двайсет минути.

Тя бързо надникна към паркинга. Реакция не последва. Нито изстрели. Младата жена зае предишната си позиция с гръб към стената, хванала оръжието с две ръце.

В далечината завиха сирени. Дейвид наклони глава и се заслуша. Четири полицейски коли и линейка от изток. Още две полицейски коли от юг.

Джес го докосна по ръката, погледна към Дом и заговори бързо и ясно:

— Цялото му име е Доминик Ласал. Работи в „Крос Екзекютив Протекшън Сървисис“ в Цюрих. Има разрешително за оръжие тук. Шевролетът е регистриран на името на фирмата.

Даваше му легенда за пред полицията, но той вече имаше своя. Не само че щеше да е вярна, но щеше да задоволи ченгетата и да спази уговорката му с Айрънуд.

— Той е твой приятел — продължи Джес. — Показвал си му новата си лаборатория. Някой се е опитал да влезе с взлом. Да открадне компютрите ти. Дом ги е отблъснал.

— Няма да лъжа полицията.

— Ами онези твои клъстери? Нали търсиш обяснение за тях? Аз мога да ти го дам.

Дейвид едва не отпусна компреса от рамото на Дом. Едва.

— Кой е бил тук с теб тази нощ? — попита тя.

Приближаващи се гласове, викове, шум. Гневно червени отражения на пламъци в стъклата на склада зад отворената предна врата на помещението.

— Кой е бил тук с теб тази нощ? — повтори Джес.

— Дом Ласал. Моят приятел бодигард. Щастливо съвпадение.

Тя прибра пистолета отзад на кръста си и извади телефона си.

— Ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна. — Остави го на пода до него, без да откъсва поглед от очите му. — Ще ти се обадя.

После изхвърча през задния изход и изчезна.