12-те вятъра

49.

Необходимостта да напише доклад за тази жалка история беше по-неприятна дори от заповедта да сключи сделка с престъпник като Айрънуд.

Джак Лайл имаше да преглежда цял куп бележници.

Дневникът на Дел Чан от наблюдението на лабораторията на Уиър бе запечатан в найлонов плик с цип. С овъглени ръбове, изхвърчал надалече при попадението на ракетата. Лайл не се побираше в кожата си, че никой няма да плати за това престъпление.

Утешаваше го само фактът — ако изобщо нещо можеше да го утеши, — че днес страната и светът са в по голяма безопасност, тъй като базата данни ГСРСА отново се намираше под контрола на САЩ. Въпреки че причината за сделката вече беше защитена с най-високото ниво на класификация, генерал Дифранца му съобщи, че алгоритъмът на Айрънуд напълно отговарял на надеждите им: каквато и да била цената, ползата за страната многократно я надвишавала. Само военен можеше да разбере такава размяна — човешки живот срещу по-добър свят. Лайл приемаше преценката на генерала, но това не означаваше, че му харесва.

После идваха транскрипциите. Всеки разговор между Уиър и Айрънуд.

Лайл въздъхна и заразтрива болното си коляно. Написването на доклада щеше да му отнеме повече време, отколкото да приключи следствието.

Погледна към бюрото на Роз. Допреди няколко минути тя работеше върху своите части от рапорта. Зачуди се къде е отишла. На обяд?

Телефонът му иззвъня.

Агентът отговори, питайки се дали не е прочела мислите му. Нали Роз вярваше в такива неща.

— Джак, обажда се Лу Дифранца.

— Господин генерал?

— За тоя разговор съм просто Лу.

— Не сте сам, така ли? — Това беше шифърът за пропускане на чина. Щеше да чуе нещо, което уставът забраняваше, но генералът смяташе, че той трябва да го знае.

— Точно така. Сделката с Айрънуд може да пропадне.

„Лу“ беше привлякъл цялото му внимание.

— Ония координати, дето ни ги даде. На Антарктическия полуостров. Изглежда, че все пак имат някаква военна връзка — каза генералът.

— На Антарктида?!

— Тук никой не знае каква е връзката, обаче от Националната разузнавателна служба ме предупредиха, че координатите изскочили в съобщения, разменени между части на Шеста бригада от аржентинските военновъздушни сили.

— Нищо не разбирам.

— Подготвят някаква демонстрация на сила, Джак. Според нашите анализатори трябва да е свързано с териториалните им претенции към полуострова. Затова ще провеждат там военни операции.

— Какви операции?

— Още не е ясно. Дислоцират изтребители „Мираж“ и един танкер във военновъздушната база „Галегос“, в най-южния край на Южна Америка. И превозват провизии, най-вероятно боеприпаси, във военновъздушната база „Маримбио“, която е на един остров съвсем близо до полуострова, на около двеста километра от обекта на Айрънуд. Очаква се да приключат до четири дни.

Лайл още не разбираше.

— Не знам какво да кажа. По време на следствието не сме засекли нито дума за връзка с Аржентина и Антарктида.

— Е, положението тук става напечено и реших, че трябва да знаеш. Получили един доклад, че както губи ледената си покривка, Антарктида скоро ще се превърне в гореща точка заради конкуренцията за полезни изкопаеми. Лесно е да подпишеш договор, че няма да търсиш нищо на място, където и без това не можеш нищо да направиш, но ако други държави вече започват тайно да установяват търговски и промишлени бази там… Казвам ти, най-голямата ни тревога е, че Айрънуд ни е метнал и е използвал ГСРСА, за да открие секретна британска база, и аржентинците ще реагират, все едно е нападната родината им. Пак ще се повтори Фолклендската криза и ако се окажем прави, ще търсят изкупителна жертва. Не искам това да си ти. Пази си задника, Джак. — Генералът затвори.

Лайл остана вторачен в малкия телефон в ръката си.

Роз стоеше на прага със загрижено изражение.

— Интересен разговор ли? — попита тя.

— Какво чу?

— За Аржентина и Антарктида. Предполагам, че е свързано с нашия любим помилван престъпник.

— Помилването може вече да не е в сила.

Роз подсвирна с уста.

— Подробностите?

Лайл я накара да затвори вратата и й разказа всичко.

— Нещо не ми звучи логично — заяви тя.

Специалният агент забарабани с пръсти по бюрото си.

— Знам, никога не е имало признаци, че Айрънуд е във връзка с чужди сили, обаче…

— Нямам предвид това — прекъсна го Роз. — Британците да направят секретна подземна военна база на Антарктида — и да не ги забележим нито ние, нито двайсетина други държави?! Аз вярвам в какви ли не шантави неща, само че тоя сценарий е прекалено невероятен. Даже за мен.

Лайл също изпитваше съмнения, но щом Пентагонът водеше разследване, имаше някаква вероятност. Иначе какъв можеше да е отговорът?

— Добре де, ето какво ни е известно. Първо, методът на Айрънуд за откриване на подземни структури с ГСРСА действа. Едно пиленце ми каза, че всъщност сделката била заради неговия алгоритъм.

Роз съчувствено поклати глава.

— Едно пиленце, а? Прекалено много си слушал Айрънуд.

— Второ, понеже алгоритъмът действа, има голяма вероятност на онова място на Антарктида наистина да съществува подземна структура — продължи Лайл. — И трето, аржентинските военновъздушни сили явно се готвят да бомбардират обекта. Е, какво заключение можем да направим на базата на тия факти?

— Нацистка база за подводници?

— Съсредоточи се, Роз.

— Не, сериозно. Винаги се е приказвало, че нацистите са построили база на Антарктида точно преди Втората световна война. Немците развивали китоловна промишленост, така че по онова време имали присъствие там. Ловът на китове определено е играл известна стратегическа роля, нищо чудно, че една милитаризирана страна ще иска да си осигури провизии.

— Откъде знаеш тия неща?

— Извънземните ги излъчват в мозъка ми насън! Чета, Джак.

— Добре де, добре. И какво друго си чела за нацистите?

— Ами, след войната в Аржентина се появили няколко подводници. Така че на Антарктида може да има някаква подземна структура, която да говори за някогашните връзки между двете страни. Днес аржентинците нямат нищо общо с това, обаче кой се нуждае от лоша реклама, нали така? Затова решават да изтрият една не особено славна страница от историята си в името на добрия имидж. Все едно ние нямаше да постъпим по същия начин.

Лайл се замисли. В сценария на Роз имаше повече логика, макар и щура, отколкото в твърдението, че едно модерно съоръжение може да остане незабелязано в епохата на сателитното разузнаване.

— Не е зле, но въпреки това има един проблем — отвърна той.

— Само един ли? Усъвършенствам се.

— Ние открихме подземните структури с помощта на ГСРСА. Пратихме информацията на Айрънуд. Две денонощия по-късно и аржентинците знаят за това. Как е възможно?

— Намекваш, че Айрънуд им е продал информацията?

— По-вероятно е, отколкото да смятаме, че аржентинците подслушват разговорите ни с него.

— Добре. Ето какво ще направим — предложи Роз. — Ще се обадим на Айрънуд и ще му кажем каквото ми каза ти: че след пет дни неговата отдавна изгубена извънземна база ще стане полигон на аржентинските военновъздушни сили.

— И какво ще ни донесе това?

— Доколкото го познавам, ще изперка.

— А ако не изперка?

— Тогава няма да му пука. Което означава, че сме измамени. Което означава, че наистина е продал информацията на лошите. Което означава, че помилването му е за отвличане на вниманието. Което пък означава, че трябва да идем във Вануату и лично да му закопчаем белезниците. Логично, нали?

Лайл знаеше, че ненапразно работи с нея.

— Ще му позвъня — каза той.