12-те вятъра

48.

— Как точно се сдобихте с това?

Андрю Макклиъри почука с идеално оформения си нокът по непонятно оцветената разпечатка, която лежеше върху огледалната повърхност на полираното му бюро.

Мерит седеше срещу него в неудобно напрегната поза. Десният му глезен още беше здраво бинтован, но гърбът му се бе възстановил и раните на гърдите му зарастваха както трябва. Травмите обаче не пречеха на способността му да усеща опасността. Разбираше какъв риск поема, влизайки в тази правна кантора. Тези хора можеха не по зле от него да накарат неудобния да изчезне.

— Властите пратиха файла на Айрънуд по имейла веднага щом получиха резултата. Аз имам достъп до имейл сървъра на неговата компания. Не беше криптиран сложно.

Макклиъри се вгледа в жълтия силует на разпечатката. Поне той се разпознаваше лесно. Извънземната колония на Айрънуд. Или храм, както го наричаше Фондацията. Всичко останало беше непонятно.

— Откъде знаехте, че властите ще го пратят?

— Не знаех. Следя цялата входяща и изходяща поща на Айрънуд. Така разбрах, че Джесика Макклейри и Дейвид Уиър работят с него. Сигурно още от самото начало.

— Не — възрази Макклиъри. — Имахме друг източник в лагера на Айрънуд. Това е първият му контакт с Джесика.

Друг източник ли? Мерит се опита да не показва интереса си към тази новина.

— Така или иначе сега работят заедно — отвърна той.

Правистът поправи и без това идеално изпънатата си вратовръзка и погледна насочения към него монитор в ъгъла на бюрото.

— Ти какво ще кажеш?

На екрана Сю-Лин Родригес и Мачадо замислено сви устни. Мерит беше виждал само една нейна снимка в досието й, направена нощем с мощен телеобектив преди много години. На живо изглеждаше по-млада. Или поне това, което напоследък минаваше за „на живо“. В досието на Айрънуд пишеше, че Родригес живее в Цюрих, и ако се съдеше по съвсем слабото сателитно забавяне на видеото, в момента сигурно се намираше там.

— С каква цел ни го носите? — попита тя.

— Имам нужда от защита. — Това беше самата истина, а трябваше да я каже, защото знаеше, че специалистите на Макклиъри по гласов анализ несъмнено обработват всяка негова дума и проверяват за лъжи.

В усмивката на жената се долавяше презрение.

— Хора от моето семейство биха могли да кажат, че се нуждаят от защита от вас.

— Грешни сметки и ходове. Не само аз работя за Айрънуд.

— Щом сте готов да предадете предишния си работодател, как да ви вярваме ние? — впери поглед в него Макклиъри.

— Всъщност Айрънуд предаде мен. — И това беше истина.

— Ако всичко се развие, както се надявате, на каква защита от нас разчитате?

— „Крос Екзекютив Протекшън Сървисис“. Мога да съм им полезен.

— Ще работите за нас, така ли?

— Същото, каквото вършех при Айрънуд. Събирах екипи и осигурявах безопасността на обекти по целия свят.

Мерит забеляза, че Макклиъри и Родригес се споглеждат. Очевидно си размениха някаква информация. Ако не се лъжеше, това издаваше тясна връзка.

— Добре, господин Мерит — каза юристът. — Ще ви приемем, след като проверим това, което ни съобщихте.

— Как ще го направите? — попита Мерит. Докато траеше тази проверка, военновъздушните сили можеха да го арестуват всеки момент.

— Ще го направите вие — отвърна Родригес. — Фондацията има добри приятели в Каса Росада. Разбирате ли ме?

Мерит не я разбираше.

— В Аржентина, господин Мерит. Преди няколко години страната имаше проблеми. Фондацията допринесе за възстановяване на закъсалата им икономика и в резултат се радваме на доброжелателността на много държавни служители.

— Пак не ми е много ясно. Какво общо има Аржентина?

На екрана Родригес вдигна своето копие на донесената от него разпечатка.

— Този… подземен комплекс се намира на територия, за която претендира Аржентина. Наричат я Тиера де Сан Мартин. Наблизо има аржентинска военновъздушна база и селище. И двете са на не повече от двеста и петдесет километра от обекта. Нашите приятели с удоволствие ще ни помогнат да го намерим и потвърдим наличието на структури, подземни или не. Освен това ще ни съдействат за предприемането на съответните мерки.

Мерит разбра, че Макклиъри и Родригес очакват от него отговор. Този път адекватен.

— Съответните мерки — повтори той и видя, че очакванията им растат. — Като в Корнуол.

Неговите нови работодатели му отправиха еднакви усмивки.

— Като в Корнуол — потвърди правистът.