12-те вятъра

33.

За пред обществеността и пресата започналият в 6:00 обиск на ФБР в „Атлантик Сити Инкаунтърс“ беше свързан с правните битки на Холдън Айрънуд с Министерството на финансите. На пресконференцията не се спомена за специален агент Джак Дайл, агент Роз Марано и другите единайсет специалисти от Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили, всички със сини якета на ФБР и съответните служебни карти.

За по-малко от час намериха компютърната система. Освен тайнствено изчезналия милиардер, Джак Лайл откри там всичко, което търсеше — но нищо, което можеше да използва.

Облечен в цивилни дрехи и яке на ФБР, капитан Тревър Кингсбъро, компютърен специалист от Космическото командване на САЩ, им съобщи лошата новина в изолираната част на Червения салон.

Той показа на Лайл и Роз един от дисковете, който беше свалил от металния стелаж в средата на леденото помещение.

— Добрата новина е, че системата има осемстотин и петдесет едно цяло и половина терабайтови хот суап харда като тоя — съобщи капитанът. — Ако е със стандартна конфигурация, това означава около петстотин и седемдесет харда, които могат да поберат цялата база данни ГСРСА, двеста за манипулирането й и осемдесетина за резерв.

Лайл пропусна покрай ушите си тези числа и се съсредоточи върху нещо по-важно.

— Обаче не ми изглеждате много радостен.

— Всички хардове, които проверих, са празни. Едва ли ще открием доказателства, че базата данни е била използвана тук.

Роз реагира преди шефа си.

— Няма как да изтриеш осемстотин и петдесет терабайта за един час.

— Със софтуер няма как — съгласи се Кингсбъро. — Но я погледнете тук. — Той занесе диска на малка работна маса. — Това познато ли ви е?

Роз вдигна нещо като голям сешоар с плътен кожух от червена пластмаса — без нито един отвор. На масата имаше още пет такива, всеки с дълъг електрически шнур и щепсел.

— Това е старо изтриващо устройство. Създава мощно магнитно поле. Предназначено е за едновременно изтриване на голям брой видеокасети.

— Ще можете ли да възстановите нещо от информацията, която е била в тях? — попита Роз.

— Ще ги проверим сектор по сектор, обаче… ще подържите ли няколко секунди тия изтриващи устройства на трийсетина сантиметра от хардовете… край.

— Не забелязах изтриващи устройства в другата стая — каза тя с присвити очи. Беше й хрумнало нещо. Лайл се обнадежди. — Басирам се, че компютърджиите не са успели да ги използват на своите терминали.

Тя мина решително през цилиндричната врата и излезе във външната част на Червения салон. Лайл и Кингсбъро я последваха.

На всяко от осемте работни места в помещението имаше специалист от БСР или военновъздушните сили. До голямата маса чакаха двама от програмистите на Айрънуд с пластмасови белезници на китките.

Едната се казваше Кийша Харъл. Беше приблизително на възрастта на Роз, с раста прическа, дънки и тениска с голям зелен динозавър и надпис „Не забравяй“. Лайл не разбра хумора, но асистентката му го намери за смешен. Естествено.

Вторият арестант беше Джуст Чато, висок, тромав мъж, който седеше с наведена глава и съсредоточено наблюдаваше нещо интересно на пода или пък острия като нож ръб на грижливо изгладените си джинси.

Специалистите от БСР ги бяха заварили в Червения салон. Засега те отказваха да отговарят на всякакви въпроси, което обикновено означаваше, че знаят нещо. Щеше да дойде и техният ред.

Лайл търпеливо изчака, докато Роз размени няколко думи с един от специалистите и после двамата провериха нещо в неговата дебела червена папка с етикет „Секретно“. Мъжът започна да пише на клавиатурата, а Роз застана зад него. Появилият се на екрана текст очевидно ги зарадва и тя се върна при Лайл, за да му обясни защо.

— Фасулска работа. Намерихме една директория на харда, в която са посочени файлове във формата на ГСРСА. Това би трябвало да ни стига, за да докажем, че терминалът е имал достъп до данните.

Това обаче не задоволи капитан Кингсбъро.

— Може да не е чак толкова просто — възрази той. — Както казах, има две причини за безпокойство: първо, че всички хардове са изтрити, и второ, че системата не е достатъчно голяма за онова, което трябва да прави.

— Защо да не е? — попита Лайл.

— При онази разпечатка на неизвестното крайбрежие, която ни дадохте, резолюцията е поне шест пъти по-голяма от резултата, който може да даде ГСРСА. Освен това на нея се вижда структура на около трийсет метра под земята. ГСРСА може да стигне най-много до два-три метра дълбочина, и то при съответните почви и влажност, а не скали, каквито имаме на разпечатката.

Специалният агент не виждаше основание да се признае за победен.

— В такъв случай още какво трябва да намерим?

Кингсбъро погледна към вътрешната стена, която разделяше помещението.

— За глобална база данни с такива възможности… трябва да намерим поне още три хиляди и петстотин харда, освен тия осемстотин и петдесет. Всички свързани в мрежа. — Капитанът прехвърли диска, който носеше, в другата си ръка. — Ако бях на ваше място, щях да започна да търся още няколко помещения с контролирана среда.

— Няма да ги открием — каза Роз.

— Защо?

— Защото тук няма външна мрежа. Тия терминали са свързани помежду си и с хардовете в другата стая. И толкова. Тук даже няма обикновена телефонна линия, тъй че е невъзможно да имат достъп до друга база данни или мрежа.

— Това е проблемът — потвърди Кингсбъро. — Както и да е създадено, онова изображение от разпечатката трябва да идва от нещо повече от ГСРСА. Защото е обработена много повече информация, отколкото може да са съхранявали тук.

Роз се заоглежда в търсене на вдъхновение.

— А какво ще кажете за това? Айрънуд някак е успял да си осигури достъп до друга база данни, подобна на ГСРСА, само че… по-добра.

Капитанът също се озърна, за да се увери, че не ги чуват, приближи се към тях и сниши глас.

— Сателитната система ИМПЕРИЯ, резултат на която е ГСРСА, радарите със синтезирана апертура, които използват спътниците… единствено нашата страна разполага с такава технология.

— Тогава има друга вероятност — каза Лайл. — Щом ние можем да запазим ИМПЕРИЯ в тайна от другите страни, възможно ли е други страни да крият от нас своя вариант на същата технология?

Кингсбъро се замисли над тази идея.

— Защо Айрънуд ще краде ГСРСА, за да я продаде на друга държава, щом тая държава вече има по-добър вариант?

— Освен ако… — тихо произнесе Роз.

— Какво? — подкани я шефът й.

— Ами ако Айрънуд не е искал да продаде ГСРСА? Ако той е крайният потребител?

Лайл се смая. Не се беше сещал за това.

— Значи… той получава копие на ГСРСА за себе си… и купува или открадва подобна база данни от Китай или Русия…

— Или от Швейцария — прибави агентката.

Капитанът от Космическото командване на САЩ се смути.

— От Швейцария ли? Те нямат шпионски сателити.

Роз погледна Лайл, искаше разрешение.

Той кимна.

— Давай.

— Преди нашият вътрешен човек да изчезне, по него стреляха лица, работещи в частна охранителна фирма с централа в Цюрих — започна тя. — „Крос Екзекютив Протекшън“. Преди две седмици пък арестувахме друг тип от „Крос“ — и той участва в престрелка, в която беше замесен Уиър.

— Само че преди две седмици човекът от „Крос“ явно се опитваше да защити Уиър — прибави Лайл. — А в деня на изчезването му хората от „Крос“ искаха да го спрат.

Капитанът се замисли и изрече очевидното:

— Уиър е сключил сделка с „Крос“ и после се е отметнал.

— Сключил е сделка с някого, да — съгласи се специалният агент. — Случайно да сте чували за фондацията „Макклеъри“?

Кингсбъро поклати глава.

— И ние не бяхме. Оказа се, че тя е собственик и единствен клиент на „Крос“.

— Частна армия, така ли? — попита капитанът.

— Нещо подобно.

— Що за фондация е това?

— Научни изследвания, такива неща. Финансира археологически разкопки, дава университетски стипендии, спонсорира музеи… всичко изглежда законно.

— Изглежда?!

Лайл сви рамене.

— Имат частна армия. Или поне частни сили за сигурност. Които по някакъв начин са свързани с Уиър.

— Щом вие сте използвали Уиър, за да проникнете в организацията на Айрънуд, „Крос“ или техни служители може да са правили същото. Уиър е пионка, попаднала насред цялата тая работа.

— В такъв случай възниква един основен въпрос — каза Лайл. — Дали фондацията „Макклеъри“ се е опитвала да се добере до Айрънуд, за да купи от него ГСРСА, или те са му я продали?

— Мислите, че една изследователска фондация е замесена в международен шпионаж?

— В това разследване има толкова много неочаквани обрати, че не знам какво да мисля. Фондацията притежава милиарди, десетки милиарди. Може така да печелят парите си — като купуват и продават държавни тайни.

— Струва си човек да се поразрови — заяви Кингсбъро.

— Ще го направим. — Лайл го изчака да каже още нещо, но той мълчеше. Беше време да продължат нататък.

Кингсбъро схвана намека.

— Ще проверя останалите хардове. Може случайно да са пропуснали да изтрият някой от тях. — Той се насочи към цилиндричната врата и влезе в херметично изолираното помещение.

Роз строго изгледа Лайл.

— Сега пък какво има? — попита той.

— Някаква причина да не споменеш за основния проблем?

— Да. Искам да запазя репутацията си на рационален следовател.

— Извънземните са си на Айрънуд. Става дума за неговите убеждения, не за твоите.

— Това е легенда, Роз. Нали се сещаш, за да заблуди агентите от ФБР, Тони Сопрано казва, че отива да вземе десерта, а всъщност има предвид незаконна стока.

— Тогава за какво разговарят Айрънуд и Уиър, щом не става дума за извънземни? За руснаци ли? За китайци? Или швейцарци?

— Да не ме убеждаваш, че има извънземни?

— Моето мнение няма значение. Важното е, че Айрънуд вярва в това. Не смяташ ли, че трябва да се заемем с тоя случай от неговата гледна точка?

— Разбира се — съгласи се Лайл. — Е, какво мислиш?

— Мисля, че Айрънуд действително е крайният потребител на базата данни. — Очите на Роз блестяха, докато се стараеше да го убеди в логиката си. — Той е обсебен от идеята да открие своите извънземни колонии. Според него те датират отпреди хиляди години — това е по археологическата част. ГСРСА, която е способна да показва какво има под земята, трябва да е ценно археологическо средство, нали така? Фондацията „Макклеъри“ финансира археологически експедиции. Следователно ГСРСА е ценна и за Айрънуд, и за фондацията — няма нужда да се намесва и вражеска страна.

— Значи в крайна сметка тоя случай може и да не се окаже шпионаж. Айрънуд може просто да е някакъв съвременен Индиана Джоунс и ГСРСА да е тазгодишният Свети граал.

Звучеше логично, но не по същество.

— Каквато и гледна точка да предпочетеш, базата данни е открадната държавна собственост и докато е в ръцете на друг, ние сме изложени на опасност.

— Няма спор. Какво ще правим сега?

Лайл знаеше, че има няколко опции. Можеше да се опита да разпита програмистите на масата, но тъй като те вече бяха поискали адвокат — естествено, един и същ, — очевидно действаха по някакъв предварителен план и нямаше да проговорят скоро. Можеше да изчака и да види дали капитан Кингсбъро ще открие нещо, но нямаше почти никакъв шанс. Можеше да претърси други имоти на милиардера — но дори да откриеха големи компютърни системи, най-вероятно те също вече бяха разглобени.

— Можем да направим само едно.

Роз лукаво се усмихна, като че ли знаеше какво ще й каже.

— Имаме нужда от повече информация — продължи Лайл. — От геопространственото разузнаване трябва да идентифицират крайбрежието на оная разпечатка.

— И после… Пак ли командировка?

— Пак.