12-те вятъра

43.

Воят на сирената заглуши вика на Джес.

— Защо?

Виктория грабна лаптопа си и се втурна към вратата.

— Затваряме я само при учения и…

Тя закова на място. На прага стоеше Бакана.

— Останете в кабинета си — каза момичето.

Пазителката на Канбера се опита да се провре покрай нея, но Бакана я хвана за ръката и я принуди да се върне.

— Останете тук. — Нареди тя и гневно изгледа Джес.

Виктория бясно отскубна ръката си.

— Какво става?

Джес знаеше отговора.

— Аз съм причината.

Бакана затвори вратата. Джес чу тичащи стъпки в коридора, после усилващи се и заглъхващи разтревожени гласове. Учените, които работеха тук, явно бързаха да спасят компютрите и бележките си. За всеки случай.

— Нямаш право да ни задържаш — заяви Виктория.

— Правя го в името на Семейството.

— Не е вярно. Каквото и да ви е казала Сю-Лин, не е вярно — извика Джес.

— Защо да ме лъже? — Погледът на Бакана запрескача между двете й пленнички. — Тя е пазителка като вас. Вие знаете неща, които не са ми известни. Сто четирийсет и четиримата знаят неща, които не са ми известни. Семейството оцелява, като пази знанието в тайна. Но сега вие — посочи тя Джес — застрашавате всичко това с вашите измислени истории за някакъв храм! Така помагате на Айрънуд!

Сирената млъкна и внезапната тишина ги стресна.

— Вратата вече е затворена. Ще останем заключени поне ден. — Виктория притисна лаптопа към гърдите си. — Съгласна съм с теб, Бакана. Трябва да пазим в тайна някои знания. Наистина сме оцелели така. Но аз съм пазителка от над двайсет години и мога да ти кажа, че не всички на масата сме на едно мнение. Ще се обадя на Сю-Лин. Сигурна съм, че всичко това ще се уреди.

Бакана остана пред вратата.

— Те искат да върнат Джесика в Цюрих. За разговор, нищо повече. Затова не носят оръжие.

— Кой не носи оръжие?

— Хората от „Крос“. — Вратата започна да се отваря и момичето отстъпи настрани. — Дойдоха, за да я отведат.

Дейвид тичаше към кръглата врата, докато сирената виеше и огромният стоманен диск тежко се затваряше, набирайки инерция. Без да забавя ход, той се озърна през рамо. Мъжът от ландроувъра беше стигнал до средата на витото стълбище. Дейвид позна черното оръжие в ръката му. Тейзър.

Затича се още по-бързо. Нямаше откъде другаде да избяга, освен през вратата, но грамадният капак вече беше изминал половината от дъговидната си траектория и след десетина секунди щеше да се захлопне. Дейвид чу изтрополяване по последните метални стъпала, когато преследвачът му стигна до долу.

Отворът на тунела пред него се стесняваше, вече почти затворен от стоманения диск. Дейвид се извъртя настрани, провря се покрай широката метър и половина каса и се промъкна оттатък в мига, в който стреличката улучи външния ръб на диска и хладната грамада се затвори.

Спасен.

Хидравликата замлъкна с глухо ръмжене и заключващите езици изскочиха от гнездата си.

Сирената утихна.

Дейвид се раздвижи, но усети, че нещо го задържа.

Вратата беше защипала ризата му.

Дейвид задърпа плата безуспешно. После ядосано раздра ризата на гърдите си и се освободи. Обърна се, за да продължи да тича. И тогава трети бодигард от „Крос“ го улучи с тейзъра си.

Бакана се отдръпна от вратата на кабинета и бодигардът блъсна Дейвид пред себе си. Той падна на колене и Джес се втурна към него.

След секунди тя погледна назад и каза на Виктория.

— Жив е, този път са използвали стрелички. В Бостън имаха заповед да ни убият. На какво се дължи тази промяна? — Облеченият в масленозелена пустинна униформа служител от „Крос“ не й отговори. С хипертренираната решителност на воин от частната армия на Семейството, мъжът зареди нов пълнител в тейзъра си.

— Имаме заповед да ви отведем в Цюрих. По възможност невредими.

Джес видя изненадата на Бакана от тази заплаха. Виктория мълчеше.

Джес докосна гладката гола гръд на Дейвид, в която още бяха забити шипчетата на електродите. От раничките избиваха капки кръв.

Той простена, без да идва в съзнание. Възстановяването след слабия високоволтов електрически шок изискваше известно време, но на Джес й се стори странно, че Дейвид не е започнал да се свестява.

Тя отново се обърна към Виктория.

— В Бостън Сю-Лин ни искаше мъртви, а сега — не. Това означава, че се нуждае от информация. Иска да й кажем как да открие храмовете.

Тя не обърна внимание на смаяните лица на бодигарда и Бакана. Имаше значение единствено как ще постъпи пазителката на Канбера.

Братовчедка й очевидно взе решение и заговори властно на мъжа с тейзъра:

— Вие се намирате на моя територия. Ако очаквате да отведете тези хора, трябва да обясните защо го правите.

Мъжът се поколеба и Джес предположи, че Сю-Лин му е наредила да не разкрива нищо. Дори на директорката на Кантората.

Тя забеляза, че, разкъсвана от вътрешна борба, Бакана следи напрегнато сцената.

Изведнъж Джес се зачуди дали и този случай ще се нареди сред историите, които някой ден ще разказват на децата от Семейството.

— Трябва да говорите с пазителката на Сао Паоло — отвърна накрая мъжът.

— Непременно. Но сега питам вас.

Дейвид пак изпъшка. Това привлече вниманието на бодигарда, който се наведе и посегна да дръпне жиците от гърдите му.

— Сега ще дойде на себе си — каза той и в същия миг Дейвид ненадейно изтръгна стреличките от кожата си и ги заби в лицето му. Мъжът сепнато се олюля назад, вдигна тейзъра си и…

… падна по гръб, ударен с тежкия том, който Дейвид грабна от една лавица.

Дейвид взе тейзъра, заотстъпва и като размахваше оръжието към Бакана, й заповяда да остане до поваления бодигард. Ръката му трепереше, лицето му бе станало пепеляво и от раните на гърдите му се стичаше кръв.

— Хайде просто да намерим онова, за което дойдохме, и да се махаме — обърна се той към Джес.

Бакана най-после си върна дар слово.

— Не можете да излезете оттук. Никой не може.

— Ще почакам вратата да се отвори — отвърна той и погледна Виктория. — Ще я отворите, нали?

Въпреки току-що разигралата се сцена, директорката на Кантората запази властно спокойствие. Тя извади прашен черен телефон изпод купчина вестници и каза:

— Джеси, съгласна съм с теб, че нещо не е наред и че Сю-Лин е замесена, но още не си ме убедила, че тя иска да разруши храмовете. Просто няма причина за това. — Вдигна слушалката, за да се обади.

— Има, естествено — заяви Дейвид, преди Джес да заговори. — Ами тайната на Семейството?

Сякаш внезапен студ вледени всички в кабинета. Бакана и бодигардът се обърнаха и се вторачиха в него. Виктория се вцепени с телефонната слушалка в ръка.

Джес знаеше, че Дейвид иска да я защити, и се опита да го предупреди.

— Дейвид…

Но той изобщо не предусещаше урагана, който щеше да отприщи.

— Нямам ни най-малка представа колко струва тоя комплекс. Какво е коствало да докарате бомбоустойчива врата в центъра на Австралия. Откъде Джес се сдобива с фалшиви паспорти и урежда чартърни полети по целия свят… За вас парите все едно не съществуват бе, хора!

— Говорете по същество. — Виктория гледаше Джес в очите и сякаш питаше: „Какво си му казала?“.

„Твърде много“, помисли си Джес. А после Дейвид влоши положението още повече.

— Фондацията „Макклеъри“ и вашето „Семейство“ съществуват, за да търсят храмовете. Кажете ми тогава какво ще се случи, когато ги откриете?

— За нас нещата не се изчерпват с това. — Виктория запазваше спокойствие, но Джес знаеше, че под него кипи гняв.

— Напротив — възрази той. — Общо взето, всички организации имат подобна съдба. Те са създадени, за да постигнат конкретна цел, но когато станат достатъчно големи, достатъчно богати, загърбват тая цел и работят единствено за да гарантират съществуването си.

— Същото се отнася за Семейството — продължи Дейвид. — Вижте какво трябваше да преживее Джес, за да ви накара да я изслушате. Ако Сю-Лин успее да унищожи храмовете, търсенето на Семейството никога няма да свърши и фондацията „Макклеъри“ ще съществува вечно. Благодарение на Джес обаче сега имате да мислите за нещо по-важно. Ако наистина намерите всички храмове и Белия остров, и може би даже преоткриете голямата тайна, която сте изгубили — независимо дали това има смисъл след толкова много векове — Фондацията ще е изпълнила целта си и всичко свършва. Нали така?

Виктория остави слушалката. Джес не поглеждаше към Бакана и бодигарда. Знаеше какво ще види. Изумление. И укор. Дейвид току-що ясно беше дал да се разбере, че най-новата пазителка на Семейството съзнателно е нарушила най-свещения си обет.

Братовчедка й сякаш бе остаряла за броени минути.

— Джесика… как можа да ни предадеш точно ти? Флориан лично те избра.

Джес не отстъпваше.

— Дейвид е от Семейството, затова му разказах всичко.

— Дори да е от Семейството, той не е пазител — категорично заяви Виктория. — Сега знае прекалено много. И за съжаление не е единственият. — Погледът й обходи кабинета, преминавайки през Бакана и бодигарда. — Стореното от теб, Джесика… Вече не е в моите ръце. Нашите традиции не ми дават избор. — Джес чу окончателността в думите й. — Вече никой от вас не може да напусне това място. Никога.