Драконът

40.

Веднага след това Ферен потегли. Катрине се беше заела с миенето на чиниите. Естествено. От време на време тя обичаше да прави тези половинчати опити да се откроява като пълнокръвна феминистка. Всъщност тя беше по-традиционна домакиня от повечето други и се беше примирила с ролята на жената, която е била модерна по-скоро през 60-те години. Но Кристер Холтедал никога не го споменаваше. Той с радост пропускаше да се занимава със своята част от домашните задължения.

Точно след вечерната емисия новини в единайсет часа Катрине каза, че ще си ляга. Холтедал целуна съпругата си по бузата и се върна обратно в кабинета си. Той обеща да приключи вечерните задачи до час – този час Катрине обикновено използваше, за да чете в леглото, преди да заспи. Обичаше той да е там, до нея в тясното двойно легло, което бяха задържали още от студентските години в Блиндерн[21]. Дори след всичките тези години те спяха съвсем близо един до друг. Така чувстваха някаква сигурност. Може би това беше вид заместител на децата, които така и не създадоха.

Холтедал включи компютъра, влезе в Интернет и намери видеото в YouTube. Увеличи образа, така че да стане на цял екран, включи звука и изгледа записа, дълъг една минута и половина, три пъти един след друг. Не беше възможно да се разбере какво казваше Ферен, само ставаше ясно, че крещи.

Холтедал не можеше да не се усмихне. Това беше забележителен пристъп на ярост. Никога не беше виждал Ферен в такава светлина. Сърдит да, но никога в неконтролируем пристъп на ярост. По-скоро точно обратното – отчасти младежкото му лице винаги грееше от душевен мир, който Холтедал беше убеден, че се дължеше на вътрешен мир и религиозни убеждения. До днес.

Чудеше се какво беше отключило тази агресия. Което му напомни, че човек всъщност не познава хората, които го заобикалят, или във всеки случай не достатъчно добре. Всички ние крием нещо. Самият той често използваше Интернет в късните часове на нощта, за да гледа порно, и се радваше, че никой не подозираше това. Не знаеше как би реагирала Катрине, ако разбереше – с ярост, с разочарование? Може би беше прекрасно, че хората не знаеха всичко един за друг. Но на Ферен трябва да му бе коствало много, за да вземе решението да му покаже видеото – Ферен, който винаги бе искал да изглежда благовъзпитан, спокоен, балансиран и набожен.

Холтедал сдържа прозявката си с ръка и отново намали формата на видеото. Хвърли поглед към другите клипчета, които се показваха, и внезапно усети болка в гърба. Сякаш някой беше забил шило между плешките му. Притаи дъх.

Вдясно от видеото с Ферен имаше списък с други клипчета. Беше се появило ново през последните часове, сигурен беше в това. Нямаше го, когато за последно бяха тук.

Бавно издиша въздуха между опънатите си устни. Като че ли тялото му беше обявило тревога – защото там, най-долу в десния ъгъл на екрана имаше картинка с ново видео – с лошо качество, но достатъчно ясно.

Картинка с неговия лик и Арве Магне Ферен.

Не знаеше дали има смелостта да го пусне – да сложи курсора върху картинката и да натисне лявото копче на мишката. Но знаеше, че няма никакъв избор, трябваше да го направи.

Холтедал сложи треперещата си ръка върху мишката, насочи курсора към картинката, пое си дъх с хълцане и отново натисна с десния показалец.

За пореден път притаи дъх.

Видеото се зареди и тръгна в същия размер, в който и видеото с Ферен. Записът тръгна.

Видя себе си и Ферен да седят от двете страни на заседателна маса в офиса на Ферен в Хартум, и двамата в профил. Двамата се смееха – някакъв престорен смях между двама конспиратори.

Холтедал увеличи звука.

– Стигнахме толкова далече. Скоро трябва да празнуваме – чу се да казва той.

– Имаме да направим още няколко стъпки – каза Ферен. Холтедал се хвана за челото и трескаво се опита да се сети кой разговор беше това и за какво бяха говорили.

– Следващата седмица ще заминаваш за Осло? – чу се да казва във видеото.

– Добре. Тогава със сигурност ще направим празнична вечеря. Катрине ще сервира.

– Имаш фантастична съпруга – каза Ферен и двамата се засмяха прекалено весело и победоносно. Холтедал потръпна, натъжи се и вдигна рамене. Беше болезнено да го гледа.

– Може да се разменим за малко – чу се да казва и тогава още повече се засмяха. Винаги бе имал очи за младата, дългокрака красавица, за която Ферен беше женен. Но тук, на видеото, това беше очевидно и изглеждаше направо ужасно. Звучеше напълно идиотски.

Холтедал гледаше с отчаяние как продължаваха да бърборят като двама заговорници. И сега той си спомни разговора им. Трябва да се беше провел преди поне две години.

Но най-лошото дойде накрая.

Ферен каза:

– Впрочем, аз имам предложение за име – операция "Дракон", какво мислиш?

Холтедал се видя как го гледа, изпълнен с очакване.

– Операция "Дракон"?

– Наименование, изпълнено с чест – рече Ферен. – Нищо друго не е обвързано с толкова много символика и мистика, колкото драконите.

– Защо не? Името не обижда никого.

– Тогава то да остане?

Името беше избрано там и тогава. Холтедал добре си го спомняше. Там и тогава топсекретната операция беше кръстена Операция Дракон.

Двамата се засмяха още веднъж.

Холтедал стаи дъх. Нямаше смелост да догледа продължението на видеото. За Бога, надяваше се да не разкрият повече.

Но друго не беше казано за операция "Дракон", защото се чу как някаква врата се отваря и след това се разнесе непознат женски глас. И той, и Ферен се обърнаха към тази, която току-що беше влязла. Холтедал си я спомняше – личната секретарка и асистентка на Ферен, Далайла Таха.

Веднага след това видеото свърши.

Холтедал остана неподвижно няколко минути, докато гръдният му кош се надигаше и спадаше. Силно си пое въздух. След това грабна телефонната слушалка и набра някакъв номер.

Веднага след това от другата страна вдигна министърът на външните работи Уле Юхан Баке.

– Ще се срещнем утре сутрин рано... – обяви Холтедал. – Да, първо трябва да поговоря с теб, преди да изчезнеш по срещи до края на деня. Важно е.