Драконът

82.

– Мамо?

Анжелика цялата се разтрепери.

– Хенрик! – извика тя. – Ти ли си?

– Да – чу го да прошепва тя. – Не говори толкова високо.

– Няма, няма. – Тя седна на един от столовете в кухнята и притисна мобилния телефон към ухото си. Сега тя шепнеше. – Мили Боже, как си?

– Добре съм.

– Къде си?

– В Дания – прошепна той.

– Дания?

– Така мисля.

– Но, но... – Тя се опитваше да мисли бързо. Нямаше време. Ако откриеха, че беше звънял, тя можеше отново да го изгуби. – Слушай мама. Чуваш ли?

– Да.

– Йоаким там ли е? Сам ли си?

– Да, за малко. Те скоро ще дойдат.

– Ооох. – Тя се опита да се успокои, за да не го уплаши още повече. – Те? И други ли има?

– Има и една жена тук – прошепна той.

– Виждаш ли нещо около теб? Можеш ли...?

– Сега някой идва – отвърна той.

След това той затвори.

Анжелика дълго седя и гледа с изненада треперещата ръка, която стискаше мобилния телефон. Внезапно сякаш се отпусна – като че ли камък падна и строши чаша вътре в главата ѝ. И тя стана и се затича по коридора.

Там, на холната маса тя я бе оставила – визитната картичка. Жената я взе и с треперещ показалец набра телефонния номер на Егил Мухолт от Данъчната служба на Бревик.

Той веднага вдигна.

– Да?

– Мухолт?

От другата страна за кратко настъпи тишина.

– Да! Вие ли сте?

– Той, той ми се обади! – възкликна тя задъхано.

– Кой ви позвъни?

– Синът ми. Хенрик.

– Разкажете ми.

– Той звънна точно преди малко. Според него се намират в Дания.

– Каза ли къде в Дания?

– Не, защото те се появиха, докато говорех с него и той внезапно трябваше да затвори.

– Казахте те, знаете ли дали има и други хора?

– Нищо не знам – отвърна тя. – Но той спомена нещо, че имало и някаква жена... там, заедно с тях.

– Вие сте доста разстроена, естествено.

Тя дишаше тежко.

– Знаете ли какво? В момента се опитвам да намеря най-близкото място, където да обърна, и след това ще се върна. Вие сте си у дома, нали?

– Да. – Тя обърна гръб към стената.

– На кой телефон у вас позвъни той?

Тя се огледа объркано около себе си.

– Какво имате предвид?

– Точно това, което казвам – отвърна той спокойно и сдържано. – Когато Хенрик се обади, на домашния телефон ли звънна или на мобилния?

– На мобилния телефон.

– Това е добре. Вижте, ще бъда у вас след десет минути.