Драконът

48.

- Джо?

– Здрасти. – Йоаким спря на тротоара с новия мобилен телефон на ухо. Номерът беше непознат и съдържаше числото "24". Гласът беше толкова нисък, че той едва успяваше да я чуе.

Хора минаваха покрай него и в двете посоки. Той се огледа.

– Трябва да се срещнем – заяви тя.

Йоаким продължи по улица "Карл Юхан".

– Да. Добре. – Носеше в джоба си фалшивите паспорти и се беше запътил към центъра на Осло.

– Подслушват ли ни?

Йоаким пробяга с поглед, докато се движеше бързо в потока от хора по оживената улица. Беше станало значително по-хладно и ръмеше.

– Може би. Не знам.

Йоаким погледна учудено към мъжа, който се задаваше срещу него на около двайсет метра отпред. Той беше вдигнал ръка за поздрав и се усмихваше. Йоаким затвори очи за момент, спомни си мъжа. По-рано го беше срещал – офицер от Норад, от времето в "Ханза файненшъл партнърс". Йоаким кимна бързо и след това погледна в друга посока, все още с телефона, притиснат до ухото си. Но офицерът от Норад се приближи, застана точно пред него и положи ръка върху рамото му. Усмивка озаряваше цялото му лице.

Йоаким поклати глава, показа му мобилния телефон, заобиколи го и продължи.

– Джо, там ли си? Какво става?

– Трябва да бъдем кратки. – Той не се обърна. Само продължи забързано сред масите от хора с все по-усилващ се пулс.

– Джо, чуй ме! "Радисън САС Скандинавия хотел". – Тя го изрече бавно и отчетливо.

– "Радисън САС Скандинавия Хотел" – повтори той.

– Регистрирай се там.

След това чу кликване и тя изчезна.