Драконът

2.

Полицай Гунар Кристофершен се настани дълбоко на пасажерското място в едно сиво на цвят "Ауди А4" със засъхнали петна от кал покрай вратите от двете страни и тогава Йоаким Жаклин пое към непознатия мъж, който тъкмо бе излязъл от едно тъмносиньо "БМВ ХЗ". За разлика от тяхната собствена кола, металическият лак на "БМВ"-то блестеше ярко на слънцето.

До него седеше колегата му Ролф Грини и наблюдаваше двамата през фотоапарат с телеобектив[3].

– Разпознаваш ли това момче? – запита Гунар.

– Не. Запиши номера на автомобила.

Гунар извади бележник и химикалка от жабката.

Ролф фокусира фотоапарата и произнесе бавно, с ясна дикция: "Биргер Нилс е три, осем, три, пет, осем, едно. Тъмно синьо "БМВ ХЗ"."

Гунар повтори автомобилния номер буква по буква, докато го записваше, както и модела на колата. Той чу бързо щракване от затвора на фотоапарата.

– Да проверя ли номера?

– Не, не сега. Те отново влизат в колата. – Ролф направи още четири снимки в бърза серия, свали от себе си фотоапарата, остави го между седалките и запали двигателя. – Ок, значи отново започваме.

– Ами жената? – сети се Гунар.

– Направих няколко добри снимки и на нея. Бях очаквал да има повече хора тук.

Видяха как "БМВ"-то завива от паркинга и бързо потегля.

Ролф остави автомобила да набере добра дистанция, преди да го последва.

– Колко време ще ги следим? – попита Гунар. Взе фотоапарата и го остави на задната седалка.

– Докато не разберем къде ще живее той.

– ОК. – Гунар си закопча предпазния колан. – Смятам, че е безскрупулен и хитър дявол. Проклетият гимназист...

Ролф шофираше внимателно.

– Но не толкова хитър, че да избяга от Юлешму.