Драконът

80.

Хенрик се събуди и седна в леглото. Разтърка очи. Светлина пропълзя през плата на пердетата. Леглото на Йоаким беше празно.

Йоаким. Той не можеше да го нарича "татко" наум, а още по-малко на глас.

Дочу някаква врата отвън да се отваря, придружено от щракване на ключалката.

Той отметна завивката и стъпи на пода с боси крака. Паркетът беше леденостуден на допир.

Вчера жената беше успяла да го накара да спре да плаче. Далайла. Той малко я харесваше. Тя първо му беше пяла, след това му помогна за дрехите, сложи го под завивката и беше поседяла на ръба на леглото, докато той не заспа. През цялото време, докато тя стоя там, го беше галила по главата.

Той се измъкна от спалнята. В коридора беше тихо. Вратата към спалнята на Далайла беше отворена. Погледна вътре. Там нямаше никого.

Във всекидневната струеше слънчева светлина през прозорците. На една малка стъклена масичка в ъгъла, точно там, където стоеше плоският екран, до един телефон имаше бележка, написана на ръка. Той я прочете. Беше от Йоаким. Пишеше, че е излязъл на разходка.

Хенрик се вгледа по-отблизо в телефона. Беше малък, не много по-голям от мобилен телефон. Притаи дъх, вдигна блестящата черна слушалка, натисна зеленото копче, постави я на ухото си и дочу тона за набиране.

Под стъклената масичка имаше три телефонни указателя.

Момчето върна телефона на мястото му. Дишането му се ускори. Веднага се затича към кухнята и надзърна вътре, след това продължи към банята, където също хвърли поглед.

Далайла я нямаше и там. Беше сам.

Бързо се затича обратно към масичката с телефона.

Взе най-горния телефонен указател и го отвори. Може би там имаше номер на някое място в Норвегия, където той да се обади...