Драконът

44.

Нааман носеше куфара ѝ. Вървеше отпред и ѝ показваше пътя през задното стълбище на хотела.

Той я беше посъветвал да не се показва в никоя от обществените зали. Полицаят, който бе идвал и бе разпитвал за нея, изглеждаше подозрително и бе прекарал известно време около входа, преди да си тръгне. А доколкото Нааман знаеше, той можеше да се е върнал и сега да седи и да я наблюдава от някой автомобил на паркинга отвън.

Заплащането за хотелската стая те извършиха във всекидневната на персонала. След това той я изведе до рампата отзад, където ѝ беше поръчал такси.

– За съжаление, не мога да направя нищо повече за вас – прошепна той, докато ѝ носеше куфара надолу по стъпалата от страната на рампата. – Не ми се иска да имам нищо общо с полицията – каза той. – Ако ме разпитват за нещо такова, ще им кажа, че не знам нищо по въпроса. Може би ще ме арестуват, ще ме екстрадират.

Двамата се целунаха по бузите.

– Много благодаря – каза Далайла.

– Къде ще отидете? – Той я погледна обезпокоено.

– Не знам. Трябва да си намеря място, където да живея.

– Шофьорът на таксито е мой братовчед – прошепна той, докато крадешком се огледа наоколо. – Помоли го да те закара на някое място за нощуване в Гренландия. Там е по-лесно да изчезнеш сред множеството – за такива като нас. – Той леко се плесна по бузата.

– Гренландия? – зачуди се тя.

– Почти – отвърна той и се усмихна. – Ще му кажа. Той сега ще дойде – обясни Нааман.

Чуха дизелов двигател да приближава. Секунди по-късно една сива "Тойота" се появи по асфалтираното място пред тях.

Нааман заговори тихо на таксиметровия шофьор – африканец, докато оставяха куфара ѝ в багажника на автомобила.

После тя влезе в колата и веднага след това потеглиха.