Драконът

93.

Министърът на развитието Кристер Холтедал седеше на задната седалка в черната лимузина, която обикновено използваше. До него на широката кожена седалка, зад униформения шофьор се беше настанил държавният секретар Фритьоф Мьоселв.

Дъждът се сипеше, а чистачките отстраняваха водните капки от предното стъкло с бързи движения.

Двамата седяха замислени и мълчаливи, взирайки се в мокрите улици на Осло.

Шофьорът подкара колата по трамвайните линии на улица "Грефсенвайен". Точно преди да стигнат едно голямо кръстовище, завиха наляво и продължиха последните седемстотин-осемстотин метра до новата и модерна офис сграда с логото на "Полицейска закрила" високо горе на стената.

Шофьорът спря колкото се може по-близо до входа. Холтедал и Мьоселв набраха скорост и притичаха последните метри под дъжда.

Няколко минути по-късно те бяха идентифицирани, регистрирани и отведени през входовете за сигурност от млада секретарка. Бяха съпроводени до една зала за срещи.

Там седяха двама полицаи. И двамата станаха, здрависаха се и се представиха като старши полицейски капитан Йенс Линдстрьом и полицай Хари Му. Линдстрьом се извини, че техният шеф нямаше възможност да присъства на срещата. Беше изпратен на служебна командировка. След това даде сигнал на своя колега, който се изправи и отиде до една маса, върху която имаше лаптоп, точно под видеопроектор. Голямо бяло платно вече беше окачено на стената пред проектора.

– Ние смятаме, че е най-добре първо да изгледате видеата. След това ще се захванем с останалото.

Министърът на развитието Кристер Холтедал се почувства отвратително. Полицаите не му бяха загатнали какво беше съдържанието по телефона, само го бяха помолили да дойде колкото се можеше по-скоро. Но начинът, по който старши полицейски капитан Линдстрьом го каза, и не на последно място неговият разтревожен глас бяха предизвикали внезапни тръпки по тялото му. Затова Холтедал незабавно бе звъннал на своята секретарка и я беше помолил да отложи срещите за остатъка от деня, беше повикал шофьора си, беше отвел своя държавен секретар от срещата под ръководството на "Църковна помощ за хората в нужда" и бяха тръгнали.

Той не беше говорил много в автомобила. Само беше споменал, че от полицията били открили нещо.

Холтедал сложи потните си ръце под раменете, точно под мишниците, докато той правеше всичко възможно да си придаде достоен вид. Но най-много би му се искало да прескочи идването тук. Най-добре да беше изпратил Фритьоф Мьоселв и да го остави да преразказва. Фритьоф беше изключително умел в това да представя проблемите по един ориентиран към разрешаване и градивен начин. Това беше една от неговите наистина силни страни. Но после Линдстрьом му се беше обадил лично с молбата да дойде. Тогава вече не вървеше да изпрати само Фритьоф.

Той се ужасяваше от това да види себе си на огромното бяло платно, което висеше на стената. Един Господ знаеше по време на какви ситуации бяха успели да го заснемат.

Фритьоф се приведе напред и си наля една чаша с минерална вода от едно шише и чаша, които бяха оставени насред масата. Попита с поглед дали и Холтедал не искаше, но последният махна с ръка, отказвайки предложението.

Полицай Хари Му беше наведен напред и чукаше по клавиатурата на лаптопа. Изскочи една снимка на платното – снимка на поредица от файлове с различни числови комбинации за име. Видеофайлове. Му приглуши осветлението на тавана с помощта на дистанционно. Той се изправи.

– Намерихме видеата на компютъра на момчето, а също така и аудиофайлове и снимки.

– Кой е той? – попита Фритьоф.

– Името му е Мартин Тьонесен. Той е на 15 и е регистриран в полицията при няколко случая за кражба и вандализъм.

– Знаете ли откъде може да се е сдобил с това? – Фритьоф Мьоселв повдигна светлите си вежди иззад кръглите очила, докато местеше поглед от единия полицай към другия и обратно.

– Не – отговори Му. – Това, което знаем, е, че е избягал от къщи, така че за момента никой не знае със сигурност къде се намира.

Холтедал нададе несигурен смях.

– Но мога да допусна, че вие го издирвате, нали?

– Полицията го издирва, да – отвърна капитан Линдстрьом и описа с показалеца си кръг във въздуха. -Превърти филма.

- Нека набързо да кажа, че разполагаме с 28 кратки клипчета – обясни Хари Му и кликна два пъти с мишката върху първото видео.

"О, не" – помисли си Холтедал и потъна в стола си.

Започваше относително невинно. Зърнеста, слабо осветена конферентна маса в цветове изникна на екрана. Наоколо седнаха четирима души. Холтедал разпозна само един – Ферен. Останалите бяха африканци. Всички, с изключение на Ферен, бяха безупречно облечени в черни костюми. Ферен носеше своите обичайни дрехи в цвят каки. Звукът беше неясен и трудно се разбираше, въпреки че разговорът протичаше на английски. Говореха бързо и трескаво. Настанало беше всеобщо вълнение.

Докато филмчето течеше, Линдстрьом каза:

– Успяхме да изчистим говора. Обсъждат някакви комисионни.

– От какво? – изтръгна се от държавния секретар.

– Договори за подизпълнение на проекти. От разговора става ясно, че Ферен е действителният собственик на компаниите, които тези господа представляват. Но се карат относно това какви персонални комисионни да вземат, заедно с отделни политици, доколкото ние разбираме.

– Много от имената, които се споменават, са неясни, както вие сигурно можете да чуете – добави Линдстрьом, – но това можем да анализираме и по-късно.

– Кой проект? – попита Холтедал и усети топлина да облива лицето му.

– Строежа на една болница – обясни Хари Му, – досега това успяхме да разберем от разговора.

– По дяволите – рече Холтедал и сложи ръка на устата си.

И двамата полицаи с любопитство погледнаха министъра на развитието.

– Нещо, което вие... да знаете? – попита Линдстрьом.

– Нека първо да изгледаме клипчетата – предложи Холтедал и игнорира въпроса, помахвайки с ръка.

Следващото видео започна непосредствено след първото. Му трябва да беше избрал функция за последователно прожектиране.

Камерата гледаше към едно легло. Малко момиченце, може би на осем, носещо само гащички, се появи пред камерата. То беше много уплашено. Бавно започна да си сваля гащичките.

– Не, мамка му – изруга Холтедал и се изправи. Буца беше заседнала в гърлото му. – Това... – Той погледна към Линдстрьом. – Наистина ли се налага да...

– Искам да го изгледате – прекъсна го Линдстрьом.

Момиченцето пропълзя на леглото.

Един гол възрастен мъж с очевидна ерекция се появи в кадър. Лицето му беше обърнато към детето.

Фритьоф Мьоселв изведнъж се хвърли право към стола и се загледа.

– Това не може да е истина!

Момиченцето легна по гръб и сгъна колене нагоре.

Мьоселв се обърна към Холтедал.

– Не го ли виждаш? Не виждаш ли кой е това?

Холтедал закри очи с ръката си, докато кимаше. Не я свали, докато филмчето не свърши. Но звукът не можеше да бъде сбъркан – отблъскващите стонове на Арве Магне Ферен и след малко плачът и писъците на малкото момиченце.

Фритьоф Мьоселв междувременно беше станал от стола.

– Има ли още много от... това? В случая предлагам да прескочим конкретно тези сцени. Можем да ги изгледаме и по-късно.

Линдстрьом потърка брадичката си.

– Да, има още някои груби сцени, освен всичко друго, хора, които са бити и клани до смърт. Не искате ли да изгледате всичко? – Той погледна двамата политици и направи знак на своя подчинен да спре прожектирането.

– Ако има нещо, което касае... мен, лично – заяви Холтедал и преглътна, – то тогава много бих искал да го видя. – Той попи капчици пот, които се бяха образували по горната му устна, с треперещ показалец.

– Едно от видеата с вас, Холтедал, известно време е било качено в YouTube – каза Линдстрьом.

– Него съм го гледал – обясни Холтедал и усети как още кръв нахлува в главата му.

Не понасяше унижението да види себе си и Ферен да седят там и да обменят глупави, лични детайли още веднъж. Освен това, след като сега беше видял Ферен и онова момиченце, вече знаеше, че въпросната сцена би изглеждала още по-зле отпреди. Защото те изобщо не мислеха, че той също... Холтедал простена и се хвана за челото.

– Ако има и други неща, които ме засягат, нека да ги изгледам веднага – насърчи ги Холтедал и също си наля чаша минерална вода. Мъжът отпи две големи глътки.

– Разполагаме, доколкото си спомням, с две видеа, където вие, а също така и вие, Фритьоф Мьоселв – той кимна по посока към държавния секретар, – се появявате.

Фритьоф Мьоселв се съвзе и седна. Той се взираше в бялото платно с уплашен поглед.

– Да, вярно е – потвърди Хари Му, маркира с мишката една иконка на екрана и кликна два пъти върху нея.

Още едно видео от офиса на Ферен. Холтедал седеше на конферентната маса, заедно със секретарката на Ферен, Далайла. Самият Ферен беше прав. Той крачеше, излизайки и отново влизайки в кадрите на звездички, докато държеше кръста си с две ръце. Засега Холтедал понасяше да гледа глупавото си изражение на екрана. За съжаление, той си спомняше добре тази неофициална среща. Ферен говореше на английски, за да може и секретарката му да ги разбира. Той разгорещено говореше за фантастичните усилия от страна на норвежките власти за подпомагане през последната година и особено за това какво персонално Холтедал бе означавал при последните инициативи в Судан. Така погледнато, в ретроспекция, монологът му беше най-малкото патетичен, лицемерен и непростимо помпозен. Още по-лоша изглеждаше неговата собствена реакция, когато той седеше с глупава самодоволна усмивка на лице до красивата секретарка на Ферен. Към нея той хвърляше погледи отново и отново в случаите, когато коментираше нещо, безнадеждно флиртувайки, както вече можеше да се види оттук, в ретроспекция. Холтедал забеляза, че той така и не направи дори един-единствен коментар по време на всичките почти четиресет последователни минути. Холтедал тогава и там реши, че видеото никога не бива да излиза извън тази стая – при никакви обстоятелства. При необходимост той щеше да използва целия си престиж, за да попречи нещо такова да се случи. Той не можеше да се представя за напълно несериозен глупак.

Но щеше да стане и по-лошо, много по-лошо. Всъщност, стана толкова зле, че ръцете на Холтедал се разтрепериха и той изпитваше огромни затруднения да погледне някой от останалите трима в очите, когато видеата бяха изгледани и Хари му отново пусна светлините на тавана.

Старши полицейски капитан Йенс Линдстрьом допираше връхчетата на ръцете си едни към други, докато беше спрял поглед върху Холтедал. Той седеше там неприятно мълчалив. Не трябваше ли сега тези представители на "Полицейска закрила" да кажат нещо смислено, питаше се Холтедал. Не проумяваха ли, че тези записи бяха направени незаконно? Не трябваше ли Линдстрьом да каже нещо от сорта, че това бяха записани строги държавни тайни и че незабавно щяха да използват всички налични ресурси, за да се подсигурят, че не съществуваха и копия, както и че материалът ще бъде отстранен завинаги и никога няма да бъде показван на друг жив човек извън тази стая?

– Има ли нещо, което бихте искали да кажете? – попита Йенс Линдстрьом след няколко дълги секунди.

Холтедал бързо се усмихна. Много му се искаше да има как да направи обезоръжаващ коментар, като например, че всички те можеха да се усмихнат и да се посмеят малко, а след това да се концентрират над решението. Но той не се сети за правилен коментар. Вместо това усети, че главата му се загряваше все повече и повече, след като си даде сметка какво можеше да означава това – за него самия, за кариерата му, за неговото семейство и приятели. Появиха се горещи, трескави вълни, които го обливаха – унижението, зверовете в медиите, които идваха на глутници да щракат с фотоапаратите си, неговото падение, а може би и падането на правителството. Холтедал се улови за гърлото и откопча най-горното копче на ризата си.

Държавният секретар Мьоселв прочисти гласа си и се облегна напред.

– Ние допускаме, че... този материал никога няма да напусне сградата. – Той погледна първо към Линдстрьом, а след това и към Му. Му кимна почти незабележимо. – Освен това трябва да се подсигурим, че няма копия. А в случай че има, те трябва да се унищожат, да се премахнат незабавно.

Холтедал леко се изправи и с благодарност погледна своя държавен секретар.

Мьоселв смъкна очилата си по-надолу на носа.

– На последното видео беше спомената операция "Дракон". Очевидно разговорът протече на норвежки, така че тази жена, която най-вероятно е направила записа, не е разбрала за какво става въпрос. Смятам, че вие, от "Полицейска закрила", сте напълно наясно за усложненията, ако това изтече, не само тук, в Норвегия, но и за нашите най-важни съюзници. Говорим за международни усложнения, чиито последствия никой не знае.

– Вие трябва да намерите момчето – каза Холтедал с необичайна сила в гласа – веднага!