Драконът

36.

– Това сигурно е Кретените[18] – предположи Андреас, дръпна си толкова дълбоко от цигарата, че въгленът стана дълъг и заблестя в червено. Момчето изпусна дима през отворения прозорец на стаята на Мартин. – Гледай. – Посочи към видеото, което вървеше на монитора. – При тях в Африка сигурно също излъчват Кретените.

Двамата се загледаха в клипчето, показващо няколко чернокожи, малки момчета, които бяха облечени в парцаливи къси панталонки и бяха удряни с пръчки от група мъже около тях.

– Но той кърви, онзи там – каза Мартин и посочи. – Погледни му лицето. Много е окървавен.

Андреас кимна. И той го виждаше.

– Може би е истинско – допусна той и пусна наполовина изпушената цигара в шишето от литър и половина кока-кола, в което бяха останали само няколко глътки на дъното. Чу се изсъскване, когато пламъкът срещна кафяво-черната течност.

– Проклятие, гледай само – изуми се Мартин.

Двамата се взираха със зяпнали усти в смяната на сцената, която се разиграваше. Двама нови мъже в униформи и с някакви инструменти, подобни на брадви, в ръка се появиха в кръга около двете деца на земята. И започнаха да ги разсичат.

Двамата седяха неподвижно, не издаваха никакъв звук. Този, който насочваше камерата, фокусира към двете деца, които се мъчеха да се защитят с ръце. Когато ръката на едното беше почти отсечена, така че сега висеше само на няколко парчета плът, Мартин взе мишката, която седеше до монитора, и спря видеото. Хвърли поглед към приятеля си и видя, че лицето му беше пребледняло. Мартин усети, че му призлява.

– Мамка му – не се сдържа Андреас и сложи ръка на устата си, – мамка му...

– Не може да е наистина – ужаси се Мартин, докато се опитваше да преглътне неприятния вкус, който се движеше нагоре по гърлото. – Сигурно е само боя. – Извади картата памет от USB-порта и я захвърли с гримаса към малката купчинка карти памет, които отпреди това бяха там. Сега вече се бяха забъркали, бяха видели и чули всичко.

– Да качим ли и това в "YouTube"? – предложи Андреас и се усмихна насила.

Мартин поклати глава. Вече не беше в настроение за шеги. Всъщност му се повдигаше. Може би се дължеше на всичките сладки неща, които бяха погълнали през последните няколко дни. Освен това му се струваше, че зъбът на долната му челюст се беше разклатил.

Андреас разтърси глава, за да отметне косата от лицето си. Все още беше блед.

– Ще изгледаме ли още веднъж сексвидеото?

Мартин вдигна рамене.

Андреас намери създадения от Мартин файл на хард диска, пишейки по клавиатурата с бързите си пръсти. Загледаха се умълчани още веднъж в мъжа, който правеше секс с малкото чернокожо момиченце. Когато той приключи, момчетата не отрониха и думичка.

Часът беше едва три и половина следобед и оставаше най-малко още един час преди майката на Мартин да се прибере от фризьорския салон.

– Какво според теб е това всъщност? – зачуди се Андреас след малко. Стана от стола и се засили към разхвърляното легло на Мартин.

– Нямам си на идея – призна Мартин. Най-много му се искаше да помоли Андреас да си върви. Слепоочията му пулсираха.

– Какво ли е възнамерявал да прави адвокатът с това тук?

– Не знам – отвърна Мартин. – Може би трябва да го предадем на ченгетата.

– И какво ще им кажем? – попита Андреас. – Че сме взели парите, но те могат да получат всичките тия кървави гадости?

– Не знам – заяви Мартин. Отвори едно "Пепси макс" и отпи малка глътка. Вече не беше хубаво на вкус, затова остави шишето и за пореден път преглътна неприятната горчилка в гърлото си.

– Мисля, че това е ужасна идея – каза Андреас. Претърколи се по гръб и сложи ръце зад врата си. – Знам какво друго можем да направим. – Андреас се ухили и се загледа в тавана.

Мартин се завъртя на стола.

– Какво е то?

– Ще добавим още. Но ще ги добавим от компютъра на Файте-Йон, за да ги проследят. Така че да си помислят, че Файте-Йон го е направил. – Той се изкикоти.

Мартин също се засмя. Усещането, че му се повдига, изчезна за миг. Андреас винаги имаше толкова много идеи.

– Мамка му, така ли да направим?

– Файте-Йон направо ще се наака от страх – злорадстваше Андреас. – Той никога през живота си не е правил нещо нередно.

Изведнъж се чу трясък в антрето, в момента, в който вратата се затръшна, а след това се засили отново. Не бяха чули някой да пъха ключ в ключалката. Мартин се обърна и панически започна да прибира в двете торби всички сладкиши, които бяха разпръснати наоколо. Андреас скочи от леглото. Но едва бе застанал в седнало положение, когато вратата на стаята с трясък беше широко отворена.

Беше Руар, доведеният му баща. Носеше синьото работно облекло, чиято горна част беше разкопчана до гърдите, а мъжът имаше петна от гориво по ръцете си. Устата му се отвори.

– Какво, по дяволите...

Андреас се втренчи в лицето на Мартиновия доведен баща, което в рамките на няколко секунди беше почервеняло.

– С какво се занимавате? – попита той.

Мартин пусна наполовина пълната торба на пода. Нещо изпращя в пликчето от чипс, което беше натъпкал.

Руар направи две големи крачки из стаята, вдигна почти празната бутилка от литър и половина безалкохолно, която седеше на бюрото, и се вторачи във фасовете, които се полюшваха в кафеникавата помия. След това подуши из въздуха.

– По дяволите, вие да не би да сте пушили?

Мартин затвори здраво устата си и сниши поглед към пода.

Андреас беше седнал на ръба на леглото.

– Откъде сте взели пари? – Руар гледаше ту единия, ту другия. – Отговаряй! – изкрещя той и профуча покрай Андреас. – Вие, малки дяволи, отговорете ми! Пак ли сте ходили да крадете?

Мартин внимателно погледна нагоре и видя, че Андреас става. Беше съвсем малко по-нисък от Руар.

– Не – отговори Андреас със сдържан глас. Лицето му беше бяло като платно. – Имам парите от баба си.

– Но повече няма да седите тук и да пушите, по дяволите! – извика Руар право в лицето му. След това се обърна отново към Мартин. – Ясно ли ти е? Повече няма да пушите в апартамента!

След това се завъртя на подметката си, изчезна през вратата и отново я затръшна с удар.

– Проклятие! – чуха го отново да вика в коридора.