Драконът

39.

– Много вкусно – каза Ферен и избърса устата си с бяла салфетка. – Трябва да призная, че норвежката храна често ми липсва, когато съм в Судан. Хубава треска, Катрине – каза той и се усмихна на съпругата на министъра на развитието Кристер Холтедал, – чудно хубава.

Холтедал остави вилицата и ножа в чинията.

– Предположихме, че треската ще бъде вкусна, въпреки че е месец, съдържащ "р" в името си.

– Не прави нищо – каза Ферен. – Треската беше превъзходна, идеална.

– Благодаря – каза Катрине Холтедал и наля в чашата бяло вино. Беше работлива и красива жена с румени бузи. Ако не беше големият корем, който почти я правеше да изглежда бременна, щеше да бъде привлекателна, мислеше си Ферен.

Седяха около масата в трапезарията на семейство Холтедал. Живееха в апартамент, който беше семпъл, малко спартански подреден и се намираше в Хьовик[20]. Беше обзаведен с много бяло дърво, килими и картини в пастелни цветове по стените. Катрине беше учителка в средно училище и активно се занимаваше с рисуване през свободното си време. Всяка една картина в апартамента беше нейно дело. И макар че в момента Холтедал беше министър със свой личен шофьор и заплата от почти 700000 на година, нито той, нито съпругата му бяха забравили политическата си позиция в Социалистическата лява партия.

Ферен често биваше канен в дома на семейство Холтедал, когато посещаваше родината си. Познаваха се отдавна. И двамата бяха активни в едни и същи среди и организации за подпомагане на нуждаещите се в течение на много десетилетия, а освен това бяха прекарали известно време заедно.

Когато след многократни обаждания най-сетне успя да се свърже с Холтедал същия следобед, той предложи да вечерят заедно.

– Има важни неща, които трябва да обсъдим – бе му казал Ферен. Отчасти против волята си Холтедал го бе поканил в дома си още същата вечер.

Кристер Холтедал стана от масата.

– Имаше нещо, което искаш да обсъдим, ако правилно съм разбрал – припомни той на Ферен.

– Извинявай, Катрине – каза Ферен с леко отчаяно изражение на лицето, – просто има нещо, което съм принуден да покажа на Кристер – и ни е необходим компютър.

– Ще се престоря, че нищо не се е случило, само този път – усмихна се тя. – Вие работете. В това време аз ще се насладя на чаша бяло вино, докато вие, мъжки шовинисти такива, се върнете, за да измиете чиниите.

– Ще ги измием – каза Ферен и стана. – Благодаря отново за хубавата храна.

Двамата отидоха в кабинета на Холтедал, затвориха вратата след себе си и се настаниха на столове пред компютъра. Холтедал го включи и отвори Internet Explorer.

Ферен дръпна клавиатурата към себе си и отиде на YouTube.

Беше напрегнат. Беше се ужасявал именно от това.

– Влизал ли си в YouTube преди? – попита той.

Холтедал любопитно погледна към екрана.

– Не, никога.

– Всеки, който пожелае, може да качва клипчета там – обясни Ферен. – Повечето неща са за забавление, смешни неща. Малко като онази програма "Най-смешните домашни видеоклипове" по телевизията.

– Гледал съм я – сети се Холтедал. – Какво искаше да ми покажеш? – И той нетърпеливо погледна към Ферен.

Ферен остави ръцете си да лежат неподвижно върху клавиатурата.

- Там има качено едно видео... – Написа "ядосан мъж" в полето за търсене и натисна бутона "търси". Неподвижна картина от видеото се появи. После той го пусна.

На лицето на Холтедал се изписа учудване, след като човекът от клипчето се развихряше все повече и повече и хвърляше неща около себе си, докато няколко секунди по-късно не сграбчи стария и голям монитор от бюрото и не го разби в земята.

Ферен го беше пуснал без звук.

Двамата седяха безмълвни няколко секунди след като видеото беше свършило.

Холтедал бавно се обърна към Ферен, който усещаше, че главата му пуши.

– Това беше ти, нали? – безизразно попита Холтедал.

– Да.

– Какво се е случило?

Ферен дълбоко си пое дъх от дробовете.

– Бях прокълнат.

– Това и аз го разбрах – предположи Холтедал, – но как се стигна да е тук, на сайта?

– Не знам.

Холтедал стана от стола.

– Това беше в твоя офис в Хартум, нали?

– Да.

– И не ти си направил записа?

– Да. – Ферен потъна в стола. Като че ли смисълът на видеото едва сега му беше просветнал. Гробовното изражение на лицето на Холтедал накара всичко да изглежда много по-лошо, отколкото досега му се беше струвало. Холтедал като политик, естествено си мислеше какви последствия би могло да има това за него.

– Има ли и други записи?

– Не знам да има. Засега.

– Засега? – Холтедал започна да крачи неспокойно напред-назад на малкото пространство по пода. – Знаеш ли кой може да го е направил?

– Да. Не може да е никой друг, освен Далайла, моята секретарка. Тя е направила записа, убеден съм. Вероятно се е съюзила с някой, който да го качи в Интернет. И има един очевиден съюзник.

Холтедал спря.

– Йоаким Жаклин?

– Кой друг?

– По дяволите! – Холтедал внимателно захапа външната страна на показалеца си, докато замислено гледаше в празното пространство.

– В най-лошия случай това е предупреждение. Съобщение къде е било заснето видеото е било изпратено на служебния ми имейл в Хартум. Джон ми се обади и ми каза.

– Но няма нищо друго... засега.

– Не. – Ферен използва мишката, за да смени картината на екрана с началната страница на Холтедал: nytid.no.

Ферен имаше категорично мнение за това какво трябваше да прави сега Холтедал, но най-много искаше той сам да стигне до заключението, без намеци. Щеше да бъде по-ефективно, ако Холтедал усеща, че взима решенията си сам.

– Но смятам, че е въпрос единствено на време преди да се появи още. Ако първо не излязат с някакво искане.

– Искане? Какво искане?

Ферен вдигна рамене.

– Йоаким е там от четири години. Може би вижда възможност да се самоизтъкне. Човек никога не знае. Може би... – той изръкомаха – искане за пари.

– Мисля да приключим тук – отсече Холтедал.

Ферен го погледна с изумление.

– Това са само спекулации. Може да е извършено, доколкото знам, от хора, които искат да се пошегуват с теб. И не е задължително да е нещо сериозно.

Ферен стана бавно от стола. Сърцето му силно биеше в гърдите.

– Но... ти трябва да направиш нещо.

– Какво?

Ферен вече нямаше избор. Трябваше да го каже:

– Закрилата на полицията. Трябва да ги предупредиш, да ги накараш да открият кой стои зад това. Като мен и ти знаеш, Кристер, че нещата може да се влошат, а тогава, доколкото знам от опит, може да е твърде късно.

За първи път, откакто бяха влезли в стаята, Холтедал се усмихна.

- Арве, честно ти казвам. Полицията може да направи малко с това видео. То касае теб и може да е качено от някой в Судан. И вие имате интернет там. "Полицейска закрила" – изсумтя той.

Ферен усети как ризата му се впива в раменете.

– Трябва ли да ти напомням какъв е залогът?

Холтедал бързо се усмихна. След това се втренчи отново със сериозно, разсеяно лице в нищото пред себе си.